Криела ли е църквата история за семейството на Исус? Обяснение на спора

 Криела ли е Църквата история за семейството на Исус или определени традиции са били изключени по богословски и исторически причини, това е въпрос който се връща отново и отново през две хилядолетия, защото когато говорим за Исус, за Мария, за Йосиф, за Яков, за „братята“ му, за роднините му и за ранното християнско движение, ние навлизаме в пространство където историята, вярата, политиката, властта и човешките тълкувания се преплитат така силно, че понякога е невъзможно да се отдели факт от догма, текст от редакция, традиция от решение, а спорът дали Църквата е скрила нещо или просто е избрала определена богословска рамка остава жив и днес. Библията споменава семейството на Исус, включително Мария, Йосиф и неговите „братя“, но думата „братя“ в Новия завет е предмет на огромен спор, защото в древния семитски контекст тя може да означава биологични братя, полубратя, братовчеди или духовни братя, и тук започва първият голям конфликт, защото различните християнски традиции тълкуват този термин по различен начин, а това определя цялата доктрина за Мария и нейния статус. Католическата и православната традиция поддържат идеята за вечната девственост на Мария и затова тълкуват „братята“ като братовчеди или деца на Йосиф от предишен брак, докато много протестантски общности приемат буквалното значение и смятат че Исус е имал биологични братя и сестри, което променя цялата картина на неговото семейство и ролята на Мария в историята на спасението. Тук възниква въпросът дали Църквата е скрила определени текстове или просто е избрала онези които най-добре съответстват на богословската рамка която се е развивала през първите векове, защото когато Църквата оформя своя канон, тя избира кои текстове да включи и кои да остави извън него, и това неизбежно поражда подозрения дали определени традиции са били потиснати. Древните християнски писания, включително апокрифни текстове като Протоевангелието на Яков, представят Мария като посветена на Бога от ранна възраст и Йосиф като възрастен вдовец с деца от предишен брак, което би обяснило „братята“ на Исус без да нарушава идеята за вечната девственост на Мария, но тези текстове не са включени в канона, защото Църквата ги е сметнала за ненадеждни или богословски неподходящи. Други текстове представят Яков като буквален брат на Исус и ключова фигура в ранното християнство, лидер на Йерусалимската общност, човек с огромно влияние, който според някои учени е бил толкова важен, че неговата роля е била сведена до минимум в по-късните традиции за да се подчертае уникалната роля на Петър и Павел. Тук възниква въпросът дали тези разкази са били отхвърлени защото са ненадеждни или защото са оспорвали развиващите се вярвания за Исус и Мария, защото когато една доктрина се оформя, тя изисква определена последователност, а текстове които я нарушават често остават извън официалната история. Спорът включва въпроси за Яков, брат на Исус, за значението на думата „братя“ в Новия завет, за вечната девственост на Мария, за ролята на роднините на Исус в ранното християнско движение, защото ако Исус е имал биологични братя, това поставя въпроси за наследството му, за ролята на семейството му, за това кой е водил общността след възнесението му, и много учени твърдят че Яков е бил естественият лидер на ранната църква, а не Петър, което би променило цялата структура на християнската история. Историци, теолози и различни християнски деноминации интерпретират тези доказателства по различни начини, защото текстовете са древни, понякога фрагментарни, понякога редактирани, понякога противоречиви, и когато се опитаме да разберем какво точно се е случило, ние трябва да приемем че ранната Църква е живяла в свят на спорове, на различни традиции, на различни общности, на различни тълкувания, и че канонът който познаваме днес е резултат от решения които са били взети не само по духовни, но и по исторически и политически причини. Дали Църквата е скрила история за семейството на Исус или просто е избрала определена богословска рамка, това е въпрос който няма окончателен отговор, защото за вярващите това е защита на истината, а за критиците — потисната история, но едно е сигурно, че спорът остава жив и днес, защото въпросът за семейството на Исус не е просто исторически, той е богословски, културен, политически и духовен, и когато се постави под въпрос една доктрина, се поставя под въпрос цялата структура на Църквата.