Всичко тръгва от нервната система — не от стомаха

Всичко тръгва от нервната система, не от стомаха, не от червата, не от храната, защото години наред си чувал, че всичко тръгва от червата, че червата са центърът, че микробиомът е началото, че храносмилането е коренът, но истината е малко по-различна, истината е по-дълбока, по-скрита, по-биологична, защото червата са втора спирка, не първа, те реагират, но не започват процеса, те страдат, но не го отключват, те се променят, но не го водят, защото първо идва нервната система, първо идва мозъкът, първо идва онзи древен механизъм, който е създаден да те пази от опасност, да те спаси от лъв, да те предпази от смърт, и тялото ти не прави разлика между лъв, който те напада, и шеф, който те напряга, между реална опасност и психологическа заплаха, между физическа атака и емоционално напрежение, защото за мозъка заплахата е заплаха, независимо от формата, независимо от източника, независимо от контекста, и хроничният стрес, тревожността, липсата на сън, емоционалното изтощение активират симпатиковата нервна система, режима „бий се или бягай“, режима на оцеляване, режима на спешност, режима, в който тялото спира да се възстановява, спира да поправя, спира да регенерира, спира да лекува, защото за него няма смисъл да оправя нещо, докато все още бяга от лъва, докато все още е в опасност, докато все още е в режим на защита. После идва стомашно-чревният тракт, защото нервната система управлява червата директно чрез блуждаещия нерв, чрез онзи невронен път, който свързва мозъка с храносмилането, и когато сигналът е „опасност“, перисталтиката се забавя, секрецията на храносмилателни ензими пада, защитният слой на чревната лигавица изтънява, става по-уязвим, по-пропусклив, по-чувствителен, и резултатът е непълно усвояване на хранителни вещества, промяна в микробиома, дисбаланс между добри и лоши бактерии, и накрая пробито черво, лигавицата пропуска частици, които не би трябвало да преминават в кръвта, протеини, токсини, фрагменти, които тялото не разпознава като свои, и след това идва възпалението, защото имунната система вижда тези нарушители в кръвта и вдига тревога, активира се, реагира, започва да произвежда цитокини, започва да създава възпалителни сигнали, отключва се хронично нискостепенно възпаление, тихо, бавно, незабележимо в началото, без температура, без болка, без драматични симптоми, просто умора, тежест, усещане, че нещо не е наред, но лекарите не намират нищо, защото възпалението е ниско, защото е хронично, защото е тихо, защото е под прага на острата реакция. После идват хормоните, защото възпалението нарушава работата на надбъбречните жлези, те произвеждат все повече кортизол, кортизолът блокира инсулина, качваш килограми без да ядеш повече, щитовидната жлеза се забавя, умората се задълбочава, половите хормони падат, настроението се променя, либидото намалява, жизнеността изчезва, и чак тогава се появяват симптомите, мигрена, псориазис, тревожност, наднормено тегло, хроничен колит, автоимунна болест, и ти отиваш при лекар с симптома, той лекува симптома, той лекува последицата, той лекува края на веригата, но никой не е тръгнал нагоре по веригата, никой не е тръгнал към началото, никой не е тръгнал към корена, никой не е тръгнал към нервната система, за да намери откъде е тръгнало, защото тялото не се разболява случайно, то е изпращало сигнали дълго преди да стигне дотук, изпращало е умора, изпращало е напрежение, изпращало е безсъние, изпращало е тревожност, изпращало е промени в апетита, изпращало е промени в настроението, изпращало е малки знаци, които са били началото на голямата картина. Въпросът не е „Какво ми е“, въпросът е „Какво е преживявала нервната ми система последните години“, какво е носила, какво е търпяла, какво е компенсирала, какво е преглъщала, какво е игнорирала, какво е потискала, защото нервната система е първата, която реагира, първата, която страда, първата, която се променя, първата, която се изтощава, и когато тя падне, всичко след нея пада като домино, защото нервната система е диригентът, тя е началото, тя е коренът, тя е първата врата, през която минава всяка заплаха, всяка емоция, всяко преживяване, и ако тя е в хаос, тялото е в хаос, ако тя е в стрес, тялото е в стрес, ако тя е в страх, тялото е в страх, защото всичко тръгва от нервната система, не от стомаха.