Пионери и русалка: какво каза един пазач за инцидент в пионерски лагер през 1967 г.

Тази история се развива в пионерски лагер на брега на река Волга през 60‑те години на миналия век и аз имах възможността да разговарям с главния герой в началото на 2000‑те, а това, което ще прочетеш, е базирано изцяло на неговия разказ. На една среща за изследователи на непознатото седнах до възрастен мъж, който се оказа изключително интересен събеседник, и в почивките между презентациите обсъждахме различни теми, като неговата гледна точка беше едновременно близка до моята и различна. След събитието се оказа, че пътуваме с един и същи влак, и там той ми разказа историята, която исках да споделя с вас, защото този човек беше бивш пазач в пионерски лагер и през годините на работа му се бяха случили много неща, но една случка се открояваше над всички. Мъжът твърдеше, че е работил в Самарския завой близо до село Жигули, а самата Волга през лятото е великолепна и децата идваха там отново и отново, защото ваканцията беше незабравима. Недалеч зад лагера имаше затънтено място, от което пазачите държаха децата далеч, защото първо беше опасно, бреговете бяха блатисти, второ районът беше неблагоустроен, и трето местните вярваха, че там живеят зли духове, а когато мъжът ми каза това, аз се втренчих в него, а той кимна и повтори, че говори за спътниците на водния дух — русалките. Самият той ги бил виждал два пъти и не искал никой друг да се среща с тях, защото те не били милите същества от приказките, а действали в интерес на своя покровител и срещата с тях вещаела лошо. Повечето деца в лагера бяха послушни и ако им кажеш да не влизат някъде, те не го правеха, защото лагерът предлагаше много забавления, но винаги има деца, които точно забраненото искат да видят, и през 1967 година имаше такива. Пазачът общувал с тях, играл футбол и други игри, така печелел уважение и можел да ги убеждава да спазват правилата, но не винаги успявал, защото характерът на децата е различен. В лагера имало традиция вечер да палят огън и да разказват истории, а пазачът помолил вожда да не споменава околността, но един от тях решил да се пошегува с новодошлите и им разказал за водните духове, включително посочвайки местоположението на един от тях, а после се поправил, казвайки, че всичко е измислица, но вече беше късно, защото няколко деца започнали да измислят план как да стигнат до мястото. Две момчета разсеяли пазача, а останалите се промъкнали в забранената зона и дори убедили други да ги последват. Когато мъжът се върнал, видял следи от стъпки в прашната земя, осъзнал, че нещо не е наред, и хукнал към потока, защото пионерите трябваше да бъдат спасени. Отдалеч видял деца, стоящи на брега и гледащи към гъсталаците, където към тях надничало момиче с червена коса и нечовешки, змийски очи, точно такива очи, каквито според него имат русалките.Опасността от срещата с тях била в шепота им, който кара човек да забрави всичко и да изпълнява всяка заповед, защото те влияят на съзнанието отдалеч и постепенно изчезват във водата, докато човек върви към тях. Мъжът осъзнал, че децата вече са под контрола на съществото, и за да се предпази от шепота, намазал ушите си с кал, защото нямало време за друго, а децата вече били стигнали до ръба на водата. Той грабнал две от тях, отнесъл ги настрани, върнал се за останалите и по този начин успял да спаси всички, макар че те били замаяни и не реагирали на виковете му, а съществото изчезнало под водата. Децата били върнати в лагера, вождовете помогнали, а след инцидента имало разговор с ръководството и месец по-късно пристигнал специален екип, който направил измервания и решил, че зоната може да бъде запълнена, така че опасността била премахната. Децата дошли в съзнание след двадесет-тридесет минути. Това е историята, разказана от главния герой, а аз мога да добавя само, че съобщения за русалки има в околностите на Дубна, Волгоград, Нижни Новгород и Самара, което сочи към възможното им съществуване във Волга, макар науката да не го е потвърдила.