ЦРУ УБИ АСТРОНАТ ЗАРАДИ НИБИРУ

 Историята за Нибиру, Планетата Х и космическите открития, които променят съдбата на човечеството, винаги е била обвита в мълчание, страх и тайни операции, но най-мрачната нишка в тази вселена от скрити истини е свързана с астронати, които са видели твърде много, казали са твърде много и са се превърнали в мишени на структури, които пазят знанието като оръжие. Всичко започва с ранните наблюдения на Уран и Нептун, когато астрономи като Бувард, Леверие и Харингтън откриват аномалии, които не могат да бъдат обяснени с известните планети, а гравитационните смущения сочат към огромно небесно тяло, движещо се по ексцентрична орбита, което древните шумери наричат Нибиру. Когато НАСА признава през 1982 г., че е възможно съществуването на 10-тата планета, започва нова ера на тайни изследвания, в която астрономи, инженери и астронавти са въвлечени в проекти, които никога не са били предназначени за обществеността. Астронавтите, които участват в дълбококосмически мисии, започват да докладват за странни обекти, червеникави светлини, масивни структури и аномални гравитационни полета, които не съответстват на известните небесни тела. Един от тях, чието име е заличено от всички официални документи, е видял Нибиру по време на секретна мисия, проведена под прикритието на наблюдение на астероидния пояс. Той е докладвал за огромна тъмна сфера, обградена от облак железен оксид, която се движи по орбита, несъвместима с която и да е известна планета. След завръщането си на Земята астронавтът е настоявал да говори публично, да предупреди човечеството, да разкрие истината за приближаващата катастрофа, но това е било моментът, в който ЦРУ е било активирано. Според вътрешни източници, които по-късно изчезват, астронавтът е бил поставен под наблюдение, изолиран от семейството си, подложен на психологически натиск и накрая ликвидиран чрез метод, който агенцията използва за учени, астрономи и свидетели, които знаят твърде много — бързо развиваща се болест, която изглежда естествена, но е резултат от биологични агенти, имплантирани чрез инжекция. Този метод е описан и от екипа на zetatalk.com, които твърдят, че ЦРУ предпочита болестта пред сърдечния удар, защото тя изглежда естествена, а страданието служи като предупреждение към други учени. Астронавтът умира в мъчения, подобно на Харингтън, и смъртта му е обявена като „рядко заболяване“, въпреки че колегите му твърдят, че е бил напълно здрав преди мисията.След неговата смърт започва вълна от странни инциденти — астронавти, които работят върху дълбококосмически проекти, изчезват, други умират при „инциденти“, трети се разболяват от редки болести, а техните доклади за наблюдения на необичайни обекти са заличени от архивите. Някои от тях са се опитвали да предупредят обществото за промените в небето, за червеникавите оттенъци, за второто слънце, което понякога се вижда при изгрев, за смущенията в магнитното поле, за необичайните слънчеви изблици и за нарастващата сеизмична активност, но са били заглушени. Правителствата знаят, че Нибиру се приближава, знаят от времето на първите инфрачервени наблюдения, знаят от времето на Рейгън, знаят от времето, когато Ватикана е пазил древните текстове за „звездата, която идва отдалеч“, знаят от времето, когато телескопите са засекли масивно тяло, движещо се към вътрешната част на слънчевата система. Но знанието е опасно, защото може да предизвика паника, хаос, разпадане на икономики, бунтове и масови миграции, затова то се заключва, а ключът се пази от малцина. Така се ражда мълчанието, мълчание, което тежи повече от истината, мълчание, което убива, мълчание, което превръща науката в поле на страх. Астронавтът, убит от ЦРУ, е бил само една от жертвите на това мълчание, защото след него загиват още учени, инженери и наблюдатели, които са искали да разкрият причината за променливата природа на Земята, за земетресенията, за вулканичната активност, за червеното небе, за второто слънце, за трите дни мрак, за предстоящата смяна на полюсите. Нибиру приближава, независимо от мълчанието, независимо от прикриването, независимо от жертвите. Някои учени продължават да говорят, продължават да предупреждават, продължават да твърдят, че небето ще почервенее, че земните плочи ще се разместват, че картата на света ще се промени, че правителствата знаят, че знаят отдавна, че знаят всичко. И най-важният въпрос остава да виси над човечеството като космическа сянка — ако Нибиру не съществува, защо някой се страхува толкова много от нея.