Йодът и страхът от него.Нека поговорим честно

Йодът и страхът от него, нека поговорим честно, защото напоследък все по често се чува предупреждение че трябва да се внимава с йода, че може да се предозира, че е опасен, че е рисков, че е непредсказуем, и това звучи убедително само ако човек не познава биологията, защото природата е усъвършенствала механизма на йода в продължение на милиони години, йодът не е случаен елемент, той е вграден в основата на живота, той е част от първичната архитектура на човешкото тяло, той е необходим за развитието на мозъка, за съзряването на нервната система, за синтеза на тиреоидните хормони, за растежа на органите и костите, за имунната защита, за метаболитната стабилност, за енергийния баланс, за интелекта, за способността на клетките да комуникират помежду си. Ако йодът беше толкова опасен, защо природата го е поставила в центъра на най важните процеси, защо го е направила незаменим, защо го е вградила в основата на живота, защо го е превърнала в ключ към развитието на новороденото. Защо при кърменето, най критичният момент за създаването на новия живот, природата е предвидила активно йодово насищане, защото кърмата е проектирана да достави точно количеството йод от което се нуждае новороденото, в органична биодостъпна форма, в комплекс с всичко необходимо за усвояването му, никой не казва че майчиното мляко е токсично, никой не казва че йодът в него е опасен, никой не казва че трябва да се избягва, защото не е, защото природата не греши, защото природата знае какво прави. И тук идва голямата истина която малко хора разбират, не всеки йод е еднакъв, има форми които тялото разпознава и форми които тялото не разпознава, има форми които са естествени и форми които са агресивни, има форми които са биодостъпни и форми които са химични. Неорганичният йод, йодна тинктура, Лугол, калиев йодид, влиза бързо и неконтролируемо, при него предозирането е реален риск, защото тялото няма механизъм да го филтрира преди да достигне щитовидната жлеза, защото той е свободен, агресивен, незащитен, некомплексиран, защото навлиза като удар, не като процес. Органичният йод от морски водорасли, ламинария, фукус, е свързан с протеин, в биодостъпна форма, тялото взема само това от което има нужда и извежда излишъка, защото природата е създала механизъм за защита, защото органичният йод е част от храната, част от биологията, част от естествения метаболизъм. Страхът от йод е основателен, но само когато говорим за грешната форма, защото неорганичният йод е агресивен, а органичният е естествен, и може би вместо да се страхуваме от всяка дума йод, е по добре да се запитаме защо йодният дефицит е признат от Световната здравна организация като сериозен здравен проблем в голяма част от света, защо дефицитът му е свързан с намален интелект при децата, с хипотиреоидизъм, с умора, с хормонален дисбаланс, с метаболитно забавяне, с когнитивни нарушения, защо точно йодът е изчезнал от почвата в толкова много региони и заедно с него от храната ни, защото почвата е бедна, защото морската храна е намалена, защото съвременната диета е лишена от естествени източници, защото индустриалната храна е празна, защото модерният човек живее в среда която не подава йод. И тук идва заключението, не е токсичен йодът, токсично е незнанието за разликата между формите му, токсично е объркването, токсично е страхът без разбиране, токсично е да се избягва елемент който природата е поставила в основата на живота, защото природата не греши, ние просто трябва да се научим да я четем по внимателно, да разбираме какво ни дава, да разбираме какво ни липсва, да разбираме защо един елемент който е вграден в архитектурата на живота не може да бъде враг, освен ако не го използваме в грешната форма.