Логиката, която не е логика — и защо хората вярват на екрана повече, отколкото на разума

Нещо ме учудва от години, нещо толкова странно, че понякога се чудя дали живеем в свят на мислещи хора или в свят на хора, които просто следват това, което им се показва, защото човек вижда реклама по телевизията за някакво хапче, става, отива в аптеката, купува го, не пита какво съдържа, не пита как действа, не пита какво прави в тялото, не пита какви са страничните ефекти, не пита защо му го продават, не пита нищо, просто — беше по телевизията, беше в рекламата, беше казано с приятен глас, беше показано с усмихнат актьор, беше поднесено като спасение, и това е достатъчно, за да даде парите си, за да повярва, за да приеме, за да се довери, без да знае на кого се доверява, без да знае какво влиза в тялото му, без да знае какво ще се случи после. После идвам аз, говоря му за тялото, обяснявам как работи нервната система, как работи имунитетът, как работи черният дроб, как работят хормоните, разказвам му какво му е нужно наистина, показвам му от какво е направен продуктът, защо действа, защо клетката го разпознава, защо природното работи, защо синергията е важна, защо тялото не е машина, а биология, и в очите на същия този човек аз съм лъжецът, аз съм този, който иска да го ограби, аз съм този, който трябва да бъде поставен под съмнение, аз съм този, който трябва да бъде проверяван, аз съм този, който трябва да бъде разпитван, аз съм този, който трябва да бъде поставен под лупа, и тогава се питам каква е логиката, защото той е дал парите си на някой, който не му е казал нищо, който не му е обяснил нищо, който не му е показал нищо, който не му е дал никаква информация, никаква прозрачност, никаква логика, никаква причина, и не е ограбен, не е измамен, не е подозрителен, не е критичен, а аз му обяснявам всичко преди да вземе каквото и да е решение, давам му знание, давам му логика, давам му механизъм, давам му биология, давам му прозрачност, давам му избор, и аз съм измамникът. Някой да ми обясни тази логика, защото тя не е логика, тя е програма, тя е навик, тя е културен рефлекс, тя е резултат от години, в които хората са научени да вярват на екрана повече, отколкото на разума, да вярват на рекламата повече, отколкото на биологията, да вярват на актьора повече, отколкото на собственото си тяло, защото телевизията е авторитет, екранът е авторитет, фармацевтичната реклама е авторитет, а човекът, който ти говори директно, който ти обяснява, който ти показва, който ти дава знание, е подозрителен, защото не е на екран, защото не е в реклама, защото не е в костюм, защото не е част от голяма компания. И тук идва истината, която хората не искат да чуят, че рекламата не е знание, тя е внушение, че телевизията не е авторитет, тя е инструмент, че хапчето не е решение, то е продукт, че доверието не трябва да се дава на екран, а на логика, на знание, на разбиране, на биология, на човек, който ти обяснява как работи тялото ти, защото тялото ти не е телевизор, тялото ти е система, тялото ти е биология, тялото ти е древна интелигентност, която не се интересува от реклама, а от суровина, от механизъм, от синергия, от истинско. И когато човек чуе истината, тя го плаши, защото истината изисква отговорност, изисква промяна, изисква мислене, изисква избор, а рекламата не изисква нищо, тя само казва „купи“, и човек купува, защото е по-лесно да купиш, отколкото да мислиш. И ако някой иска да разбере защо тялото реагира така, защо логиката е обърната, защо доверието е дадено на екран, а не на знание, може да продължи разговора с мен чрез разбиране на тялото или да поиска обяснение за биологията, защото истината е проста — хората вярват там, където са научени да вярват, а не там, където е логично да вярват.