ОТКРИТИ: НАД 100 ЖИВОТИНСКИ ИЗТОЧНИКА, СКРИТИ ЗАД ЕТИКЕТА „НАТУРАЛЕН АРОМАТИЗАНТ“

 В американската хранителна индустрия има една регулаторна особеност, която е толкова дълбоко вградена в законодателството, че повечето потребители дори не подозират за нейното съществуване, въпреки че тя присъства върху почти всяка опаковка на преработена храна. Това е дефиницията на понятието „натурален ароматизант“, формулирана в разпоредбата 21 CFR 101.22 на Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ. Тази дефиниция е толкова широка, че позволява на производителите да използват над 100 различни животински, насекомни и ферментирали източници, без да ги посочват конкретно върху етикета. Единственото, което потребителят вижда, е краткият и привидно безобиден надпис „натурален ароматизант“. За да се разбере мащабът на тази регулаторна рамка, трябва да се разгледа какво всъщност означава „натурален ароматизант“ според федералното законодателство. Разпоредбата 21 CFR 101.22 определя този термин като всяко етерично масло, олеорезин, есенция, екстракт, протеинов хидролизат, дестилат или всеки друг продукт, получен от растения, подправки, дрожди, кора, дървесина, корени, листа, месо, птиче месо, яйца, млечни продукти или животински секрети. Това означава, че законът поставя растителните и животинските източници в една и съща категория, без да изисква от производителите да уточняват кой точно източник е използван. Така един и същ надпис може да обозначава екстракт от ягода, но може да обозначава и кастореум – ароматно вещество, добивано от аналните жлези на бобрите. Може да обозначава екстракт от ванилия, но може да обозначава и хидролизат от насекоми, използван за постигане на специфични вкусови профили. Може да обозначава растителни масла, но може да обозначава и ферментирали животински протеини, които придават умами вкус. Тази регулаторна рамка позволява на производителите да създават сложни ароматни смеси, които съдържат десетки отделни компоненти, без да ги изброяват. Единственото изискване е да се посочи общият термин „натурален ароматизант“. Това е напълно законно и напълно съвместимо с федералните стандарти. За потребителя обаче това означава, че терминът „натурален“ не гарантира растителен произход. Той може да означава почти всичко, стига да е добито от биологичен източник. Общественото възприятие често свързва думата „натурален“ с плодове, зеленчуци, билки и подправки. Повечето хора очакват, че вкусът на ягода идва от ягоди, вкусът на ванилия – от ванилови шушулки, а вкусът на малина – от малини. Реалността според регулациите е коренно различна. Ароматните смеси могат да съдържат животински секрети, ферментирали субстрати, смлени насекоми, протеинови хидролизати и други биологични материали, които не са очевидни за потребителя. Производителите не са длъжни да разкриват тези източници, освен ако не са един от осемте основни хранителни алергена. Това означава, че ако ароматизантът не съдържа мляко, яйца, риба, ракообразни, ядки, фъстъци, пшеница или соя, производителят не е длъжен да посочи конкретния източник. Така се създава огромно пространство за използване на разнообразни биологични суровини, които остават скрити зад един единствен термин.Мащабът на пазара е впечатляващ. Над сто хиляди преработени хранителни продукта в Северна Америка използват комплексни смеси от естествени ароматизанти, доставени от специализирани компании за вкусови есенции. Тези компании разработват ароматни профили, които могат да съдържат десетки отделни компоненти, включително растителни екстракти, животински секрети, ферментирали протеини, смлени насекоми и други биологични материали. Производителите не са длъжни да изброяват тези компоненти, защото законът ги третира като единна категория. В международен контекст разликите са значителни. Докато FDA позволява карминът и кохинилът да бъдат обозначавани като „естествени“ съставки, Европейският съюз изисква изричното посочване на „кармин“ или „E120“ върху опаковките. Причината е рискът от алергични реакции, който е добре документиран. В ЕС потребителят трябва да бъде информиран, че продуктът съдържа насекомни съставки, докато в САЩ това може да бъде скрито зад общия термин „естествен оцветител“. Тази регулаторна разлика показва две различни философии: американската система е ориентирана към функционалното обозначаване, докато европейската е ориентирана към прозрачността и защита на потребителя. В Съединените щати производителите могат да използват животински секрети, насекоми и други биологични материали без да ги посочват конкретно, стига да попадат в категорията „натурален ароматизант“. Това поставя потребителя в позиция, в която трябва да разчита на общи термини, които не разкриват истинския произход на съставките. За хората, които следят етикетите, това може да бъде объркващо. Много потребители очакват „натурален ароматизант“ да означава растителни екстракти, но вместо това могат да получат животински или насекоми съставки. Това е особено важно за хора с алергии, етични предпочитания или религиозни ограничения. Въпросът дали FDA трябва да актуализира дефиницията за „натурален ароматизант“ остава отворен. Някои експерти твърдят, че прозрачността е необходима, особено в контекста на съвременните хранителни технологии. Други смятат, че сегашната система е достатъчна и че потребителите трябва да приемат, че „натурален“ означава биологичен, а не непременно растителен. Независимо от позицията, ясно е, че разпоредбата 21 CFR 101.22 позволява на индустрията да използва широк спектър от биологични материали, без да ги обозначава конкретно. Това е част от по‑широката дискусия за прозрачността в хранителната индустрия и за правото на потребителите да знаят какво точно съдържа храната им.