НАД 20 ЩАТА ОГРАНИЧАВАТ НАЧИНА, ПО КОЙТО СЕ ЕТИКЕТИРА КУЛТИВИРАНОТО МЕСО 

В  Съединените щати през последните години се развива един от най‑острите и дълбоки регулаторни конфликти в хранителната индустрия – сблъсъкът между федералното одобрение на култивираното месо и нарастващата вълна от щатски ограничения, забрани, уточняващи надписи и правни спорове относно това какво изобщо може да бъде наречено „месо“ в търговската мрежа. Този конфликт не е просто административен спор, а фундаментален сблъсък между две различни философии за регулация, две различни политически култури и два различни начина, по които обществото възприема новите технологии за производство на храна. За да се разбере мащабът на ситуацията, трябва да се започне от федералното ниво. През последните години FDA и USDA – двете основни федерални агенции, които регулират храните – извършиха съвместни оценки на безопасността на пилешкото месо, произведено чрез клетъчно култивиране. След серия от инспекции, прегледи на производствени процеси, анализи на биореактори, оценка на микробиологични рискове и преглед на технологичните протоколи, федералните органи одобриха първите етикети за търговска продажба. Сред тях е и формулировката „пилешко, получено чрез клетъчно култивиране“, която според USDA FSIS отговаря на стандартите за яснота, точност и липса на подвеждаща информация. Това федерално одобрение означава, че продуктът може да бъде продаван навсякъде в страната, стига да отговаря на федералните стандарти за безопасност, етикетиране и инспекция. Но въпреки това повече от 20 щата решиха да въведат свои собствени правила, които ограничават начина, по който култивираното месо може да бъде представяно на потребителите. Тези щатски закони варират значително по строгост, но всички имат една обща цел – да поставят допълнителни изисквания за етикетиране или да ограничат продажбата на алтернативни протеини. В някои щати законодателите изискват задължителни уточняващи надписи като „имитация“, „клетъчно култивирано“, „отгледано в лаборатория“ или „алтернативен протеин“. Тези надписи трябва да бъдат поставени на предната част на опаковката, с определен размер на шрифта, определен контраст и определено разположение, така че да бъдат ясно видими за потребителя. В други щати изискванията са още по‑строги. Флорида, Алабама и Монтана въведоха пълни забрани за производството, продажбата или разпространението на култивирано месо на своя територия. Това означава, че дори ако продуктът е напълно одобрен на федерално ниво, той не може да бъде продаван в тези щати. Забраните са мотивирани от различни причини – от защита на традиционните фермери до опасения за подвеждане на потребителите, до политически позиции относно новите технологии. Към август 2026 г. ситуацията изглежда така: осем щата имат действащи забрани или мораториуми върху продажбата и производството на култивирано месо, а 21 щата изискват строги уточняващи надписи върху етикетите. Това означава, че почти половината от страната има някаква форма на ограничение върху алтернативните протеини, въпреки че федералните органи са ги одобрили като безопасни. Този конфликт води до сериозни правни спорове. Производителите на култивирано месо заведоха федерални съдебни дела, позовавайки се на доктрината за „пасивната търговска клауза“ (Dormant Commerce Clause). Според тази доктрина щатите нямат право да приемат закони, които необосновано възпрепятстват търговията между отделните щати.Производителите твърдят, че щатските забрани и ограничения нарушават тази доктрина, защото блокират продажбата на храни, които вече са преминали федерален контрол. Според тях федералното одобрение трябва да има предимство пред щатските ограничения, защото иначе се създава фрагментиран пазар, в който един продукт може да бъде законен в Калифорния, но незаконен във Флорида. Щатите, от своя страна, твърдят, че имат правото да определят какво се счита за „месо“ в местните магазини и да защитават потребителите от потенциално подвеждащи етикети. Те твърдят, че култивираното месо е нова категория храна, която изисква допълнителна яснота, за да не бъде обърквана с традиционното месо от животни. Някои щати дори твърдят, че федералните стандарти не са достатъчно строги и че местните правила са необходими за защита на потребителите. В основата на този спор стои въпросът за дефиницията на „месо“. Федералните органи определят култивираното месо като месо, защото то е произведено от животински клетки и има същия биологичен състав като традиционното месо. Някои щати обаче твърдят, че месото трябва да бъде добито от животно, отглеждано и заклано по традиционен начин. Това води до фундаментален сблъсък между две различни дефиниции – една научна и една културна. Въпросът дали щатите трябва да имат правото да забраняват или да изискват промяна в етикетирането на храни, одобрени на федерално ниво, остава отворен. Някои експерти твърдят, че единен федерален етикет трябва да бъде валиден навсякъде, за да се избегне фрагментация на пазара. Други смятат, че щатите имат правото да защитават местните потребители и местните индустрии. Независимо от позицията, ясно е, че този конфликт ще продължи да се развива и ще има дълбоки последици за бъдещето на алтернативните протеини в Съединените щати.