ВСЕ ОЩЕ Е ЗАКОННО СПОРЕД РАЗПОРЕДБАТА 21 CFR 101.22(a)(3)

 В американската хранителна индустрия съществува една регулаторна особеност, която остава почти невидима за потребителите, но е фундаментална за начина, по който се етикетират хиляди преработени продукти. Това е дефиницията за „естествен ароматизант“, формулирана в Дял 21 от Кодекса на федералните разпоредби, Раздел 101.22(a)(3). Според тази разпоредба „естествен ароматизант“ означава всяко етерично масло, олеорезин, есенция, екстракт, протеинова хидролизирана смес, дестилат или всеки друг продукт, получен от растения, подправки, дрожди, кора, дървесина, корени, листа, месо, птиче месо, яйца, млечни продукти или животински секрети. Тази дефиниция е толкова широка, че обединява всички органични източници – растителни, животински и насекомни – в една единствена категория, която производителите могат да обозначат просто като „естествен ароматизант“. Това означава, че потребителят, който очаква растителни екстракти, може да получи продукт, съдържащ животински секрети, насекоми или други биологични материали, без това да бъде изрично посочено. Именно тази регулаторна рамка позволява на индустрията да използва съставки като кастореум – ароматно вещество, добивано от аналните жлези на бобрите – и кохинил/кармин – червен пигмент, получен от смлени щитоносни въшки – без да ги обозначава с конкретното им име върху опаковката. Вместо това производителят може да използва общия термин „естествен ароматизант“ или „естествен оцветител“, което е напълно законно според федералното законодателство. Тази практика е широко разпространена. Над 100000 преработени хранителни продукта в Северна Америка използват комплексни смеси от естествени ароматизанти, доставени от специализирани фирми за вкусови есенции. Тези смеси могат да съдържат десетки отделни компоненти, включително растителни екстракти, животински секрети, ферментирали субстрати, смлени насекоми и други биологични материали. Производителите не са задължени да изброяват отделните съставки на тези смеси, защото законът ги третира като единна категория. За потребителя това означава, че терминът „естествен“ не гарантира растителен произход. Той може да означава почти всичко, стига да е добито от биологичен източник. В международен контекст разликите са значителни. Докато FDA позволява карминът и кохинилът да бъдат обозначавани като „естествени“ съставки, Европейският съюз изисква изричното посочване на „кармин“ или „E120“ върху опаковките. Причината е рискът от алергични реакции, който е добре документиран. В ЕС потребителят трябва да бъде информиран, че продуктът съдържа насекомни съставки, докато в САЩ това може да бъде скрито зад общия термин „естествен оцветител“. Тази регулаторна разлика показва две различни философии: американската система е ориентирана към функционалното обозначаване, докато европейската е ориентирана към прозрачността и защита на потребителя. В Съединените щати производителите могат да използват животински секрети, насекоми и други биологични материали без да ги посочват конкретно, стига да попадат в категорията „естествен ароматизант“. Това поставя потребителя в позиция, в която трябва да разчита на общи термини, които не разкриват истинския произход на съставките. За хората, които следят етикетите, това може да бъде объркващо. Много потребители очакват „естествен ароматизант“ да означава растителни екстракти, но вместо това могат да получат животински или насекоми съставки. Това е особено важно за хора с алергии, етични предпочитания или религиозни ограничения. Въпросът дали FDA трябва да актуализира дефиницията за „естествен ароматизант“ остава отворен. Някои експерти твърдят, че прозрачността е необходима, особено в контекста на съвременните хранителни технологии. Други смятат, че сегашната система е достатъчна и че потребителите трябва да приемат, че „естествен“ означава биологичен, а не непременно растителен. Независимо от позицията, ясно е, че разпоредбата 21 CFR 101.22(a)(3) позволява на индустрията да използва широк спектър от биологични материали, без да ги обозначава конкретно. Това е част от по‑широката дискусия за прозрачността в хранителната индустрия и за правото на потребителите да знаят какво точно съдържа храната им.