МОМИЧЕТО, КОЕТО СИ СПОМНИ МАРС: ТАЙНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ И ПРОБУЖДАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ПАМЕТ

Преди много време, може би преди 40 години, за първи път чух един екстрасенс да казва, че ако Бог е дал, ще доживеем до момента, в който хората ще започнат да се пробуждат. Като тогава бях млад и не разбрах веднага за какво говори, но след като го помолих да поясни, той отговори, че рано или късно еволюцията ще ни позволи да използваме не само 10 процента от мозъка си, а много повече. При което ще се разкрият уникални способности като екстрасензорни, телепатични и интелектуални, но най-важното според него е, че хората ще могат да си припомнят всичките си минали превъплъщения и по този начин ще започнат да трупат истински знания. На езика на компютърните геймъри сега играем без запазване, защото след като един живот приключи, започваме следващия отначало. Но ако човек се събуди, първо ще може да прегледа събитията от миналия си живот, за да намери отговори на всички въпроси. След което ще се научи бързо да се ориентира в минали животи и да събира необходимата информация, докато развитието на мозъка му позволи да изпълнява тези функции за части от секундата. Естествено, по онова време подобни истории ми се струваха като научна фантастика. Но с течение на времето започнах да забелязвам, че изследователи по целия свят документират мистериозни случаи, в които деца или възрастни започват да виждат или си спомнят сцени от друг живот. Което ме накара да си спомня разговора за пробуждането и да се чудя дали това наистина се случва, макар да не знам със сигурност, но пък ми се иска да е така, защото ако учените са прави за еволюцията, тогава хората са просто междинно звено по пътя към съвършенството и кой знае какви способности ще притежаваме след хиляди години. След като претърпява инцидент на пътя, млада рускиня на име Анастасия внезапно започва да си спомня странни епизоди от някакъв фантастичен живот. Като самата катастрофа се разминава без физически наранявания, но тя се уплашила изключително много и припаднала от силен стрес, когато видяла камион, който се движел право към нея. След което била откарана в болница за преглед и изпратена у дома, но от този момент нататък животът ѝ се разделил на преди и след. Защото жителката на Мурманска област започнала да вижда невероятен град, около който растяли дървета, наподобяващи палми и кактуси, наред с необичаен червен и бодлив мъх. Докато някои растения дори пълзели и се движели бавно, а небето било покрито предимно с гъсти, червеникави и охранозелени облаци. Градът се състоял от няколко огромни купола, съдържащи хиляди структури, пътища и железопътни връзки. Където живеели хора, които обаче били съвсем различни от земните по своя външен вид, тъй като имали два израстъци на челата си, скрити под кожата. Очите им били по-кръгли, а носът им липсвал и бил заменен от две малки дупки с филм, който можел да се запечата при нужда. Като били високи около метър и половина и нямали никаква козина. Там обитавали и други същества, като тези, към които Анастасия принадлежела според нейните спомени, били във постоянна война с тях. Тъй като отвъд периметъра на града живеели странни животни, наподобяващи мечки или маймуни, които се качвали и контролирали големи роботизирани инсталации, използвайки различни оръжия в опити да пробият защитните куполи и да нахлуят в границите на града. При което хората живеели в постоянен страх, защото нямали средства да създават оръжия и единствената им надежда били щитовете, отблъскващи всички атаки. Докато веднъж не се разразила много мощна пясъчна буря, продължила почти 200 дни и известна като Голямата буря, след която градът никога повече не бил атакуван. Постепенно смелчаци предприели набези отвъд периметъра и намерили фрагменти от вражеска техника и инсталации. Което показало, че катаклизмът е сложил край на съществуването им, след което за първи път от дълго време защитните куполи били вдигнати и те се върнали към нормалния живот. Спомняйки си как след раждането отишли в единственото море на планетата, което било огромно, ярко жълто и толкова топло. А брегът му бил засеян с малки топчета, приличащи на стъкло, с които си играели, хвърляйки ги една по друга, за да ги отгледат до огромни размери, тъй като те били меки и ставали по-големи при удар. Анастасия вярва, че това място е Марс, тъй като голяма част от него наподобява съвременните марсиански пейзажи. Особено ако човек оцвети небето в червено с облаци и добави странни растения, което кара виденията ѝ да изглеждат като поглед в далечното минало на червената планета. Макар да е възможно да става въпрос за съвсем различна планета извън нашата слънчева система, като остава въпросът дали след десетки или стотици хиляди години хората наистина ще могат да си спомнят миналото си. Защото макар днес това да са само изолирани случаи, съществува надежда, че човечеството постепенно ще започне да се пробужда.