ИЛЮЗИЯТА НА КРЪВНИТЕ ЖЕРТВИ И ИСТИНСКИЯТ ТВОРЕЦ: ЗАЩО КУРБАНИТЕ И ПРАЗНИЧНИТЕ КЛЕТВИ ХРАНЯТ ДЕМИУРГА 

Когато съвременният човек стане свидетел на тежки катастрофи, избегне на косъм фатален удар на пътя, намери скрито съкровище или злато, или пък отбелязва голям семеен и църковен празник, дълбоко вкоренената мултигенерационна матрица моментално го подтиква към древен, но дълбоко извратен рефлекс – да заколи невино животно, да омилостиви съдбата и да направи така наречения курбан за здраве и благополучие, вярвайки сляпо, че бог го е спасил и сега изисква кръвна жертва в своя чест, докато цялата тази масова и дълбоко вкоренена заблуда се срива с пълна сила пред лицето на древното гностическо познание, което ясно учи, че истинският Бог на Чистата Любов и Светлината е източник на абсолютна безусловна любов и всеобхватно състрадание, който никога, под никакъв предлог, при никакви обстоятелства и в нито една историческа епоха не е изисквал убийството на невинни животни, нито пък се наслаждава на зловонието на изгорена плът и пролята кръв. Истинският Бог не приема никакви кръвни данъци, не търгува с човешко здраве и не участва в астрални сделки, но когато невежите хора заколят животно за курбан, за да благодарят за своето уж божествено спасение, или когато при неочаквано материално богатство или случайно намерено злато те бързат да умилостивят висшите сили от панически страх да не ги настигне древна родова прокоба, те всъщност не служат по никакъв начин на Бога на любовта, а напълно несъзнателно и доброволно посвещават своя мрачен ритуал на Демиурга, фалшивия бог, велик архитект на материалната затворническа матрица и върховен властелин на низшите астрални светове, за които мъдрите древни гностици толкова много са предупреждавали човечеството. Милиони хора днес продължават с пълна пара и пълна сляпа вяра да почитат и да се молят на този фалшив материален бог, без дори за миг да осъзнаят дълбокото лицемерие на своите собствени действия – те хладнокръвно убиват животно, слагат го в самия център на богатата коледна, великденска или празнична трапеза, ядат плът с удоволствие, пият алкохол до припадък, веселят се и в същото време лицемерно се молят за здраве, дълголетие и семейна благословия, вярвайки искрено, че този кървав ритуал им носи висша защита. В плътската материална матрица обаче нищо никога не е напълно безплатно и всяко нещо си има своя скрита енергийна цена, защото когато човек се моли на Демиурга и изпълнява неговите кръвни закони и обичаи, този астрален господар може временно да му даде привидно здраве, да му изпълни някакво материално желание или да го защити от физическа беда, но за тази услуга той неизбежно и безкомпромисно ще му отнеме нещо много по-ценно след време – било то душевна чистота, вътрешен мир, яснота на съзнанието, здраве на децата или пълна жизнена енергия, тъй като всяка сделка с този мрачен управител изисква тежък данък, който се плаща чрез скъсване на връзката с истинския източник на духовна светлина. По абсолютно същия лицемерен начин стоят нещата и с любителите ловджии, които с болно удоволствие излизат в горите, за да убиват беззащитни животни за спорт и забавление, след което се връщат у дома, за да се веселят, да ядат месо и да пият в компанията на своите кървави трофеи – с тези жестоки кръвни актове те директно и съзнателно канят тъмните паразитни същности на своята домашна трапеза, отваряйки широко вратите на домовете си за тежки нискочестотни енергии, болести, семейни скандали и непоправими нещастия, които се превръщат в постоянен спътник на техния живот. Всички тези традиционни кървави празници, религиозни ритуали и празнични заколения, умело маскирани като уж свещени традиции и проява на искрена благодарност, са всъщност съвършено проектирани астрални капани, които държат човешкото съзнание плътно затворено в най-ниските честоти на страха, смъртта, смъртността и безкрайното консуматорство, отдалечавайки го завинаги и необратимо от истинския духовен източник на светлина, истинска свобода и божествено просветление, като по този начин затвърждават пълното робство на душата в материалния свят.