НА ВЪРХА НА УРАКА МЕСА СЕ КРИЕ ЛИ ПОРТАЛ КЪМ ДРУГ СВЯТ?

Сред безкрайните диви земи на северно Ню Мексико се издига една планина, която от поколения наред предизвиква страх, любопитство и безброй въпроси. Това е Урака Меса – скалисто възвишение, което за местните индиански племена никога не е било просто природна забележителност. Според старите легенди това е място, където границата между световете става тънка, където реалността се огъва и където човешкият разум трудно може да обясни случващото се. В продължение на векове около планината се разказват истории за мистериозни светлини, призрачни същества, странни звуци, безследни изчезвания и появи на необясними фигури. Някои вярват, че всичко това са просто легенди, родени от страховете на хората. Други обаче са убедени, че на върха на Урака Меса съществува истински портал към непознат свят. Още древните племена Навахо, Апачи и Пуебло избягвали определени части от планината. Според техните предания това място било свещено и опасно едновременно. Там живеели сили, които не принадлежали на света на хората. Старите шамани разказвали за същества от подземни измерения, които понякога се появявали на повърхността. Тези същества не били хора, но можели да приемат различни форми и да влияят върху съзнанието на онези, които ги доближат. Една от най-старите легенди разказва за епична битка, случила се преди много векове. Според историята огромна армия от тъмни същества излязла от подземен проход някъде върху платото на Урака. Хората от околните селища били принудени да се обединят, за да се защитят. След продължителна и кървава война шаманите успели да затворят прохода чрез древен ритуал. Смятало се, че входът към другия свят бил запечатан, но никога напълно унищожен. Оттогава той периодично се активирал, позволявайки кратки пробиви между реалностите. Особено загадъчна остава съдбата на народа Анасази, считан за предшественик на племената Пуебло. Археолозите и историците и днес спорят какво се е случило с тях. Селищата им били напуснати, а хората изчезнали от районите, които населявали столетия наред. Официалните теории сочат суша, конфликти и миграция. Но според местните легенди причината била много по-зловеща. Разказва се, че част от народа бил унищожен по време на свръхестествени събития около Урака Меса, а останалите избягали ужасени от нещо, което не можели да победят. През десетилетията множество туристи и авантюристи решават да проверят сами дали историите са истински. Някои се връщат с обикновени спомени от красива планинска местност. Други обаче разказват случки, които звучат като сцени от фантастичен филм. Сред най-известните е историята на турист, посетил върха през 2003 година. След като разпънал палатка и легнал да спи, по време на бурна нощ бил събуден от силен шум.Първоначално помислил, че става дума за проливен дъжд. Когато надникнал навън, видял необичайна синя светлина. Според разказа му във въздуха се появила вертикална светеща линия. После светлината започнала да се разтваря като огромна завеса. Зад нея се открило пространство, което изглеждало различно от околния свят. Няколко секунди по-късно от отвора излезли ездачи на коне, приличащи на индиански воини от далечното минало. Гледката била толкова шокираща, че туристът изпаднал в паника и побягнал. В хаоса оставил цялата си екипировка и се ранил тежко в ограда от бодлива тел. Той никога не разбрал какво се е случило с мистериозните ездачи. Подобни истории само увеличават мистиката около Урака. Други посетители описват срещи със стар шаман, който се появявал внезапно и изчезвал също толкова неочаквано. Понякога бил обгърнат от синьо сияние, а в други случаи край него летели странни светещи сфери. Някои твърдят, че този шаман не е жив човек, а древен пазител на портала, който следи никой да не наруши баланса между световете. Разказите за сините светлини са особено многобройни. Те се появяват без предупреждение, движат се срещу вятъра, променят посоката си мигновено и понякога буквално потъват в земята. Очевидци описват усещане за необичайно електрическо напрежение във въздуха по време на тези прояви. Компаси започвали да се въртят хаотично, батерии се изтощавали неочаквано, а електронни устройства понякога отказвали да работят. Сред най-зловещите разкази са тези за призрачното момче скаут. Според легендата през 1940 година младо момче изчезва безследно в района на планината. Въпреки организираното издирване не е открита нито следа от него. Години по-късно започват да се появяват свидетелства за фигура на дете, облечено в стара скаутска униформа. Най-често то се появявало край лагерни огньове. Плачело тихо и се приближавало към хората, сякаш търси помощ. Когато някой го заговорел, момчето прошепвало кратки думи и след това изчезвало без следа. Но не само човешки фигури са виждани на Урака Меса. Някои свидетели разказват за катраненочерни сенки с размерите на дете, които наблюдавали хората измежду дърветата. Други описват същества с необичайно дълги крайници, движещи се със странна скорост. Най-често тези срещи се случват привечер или през нощта, когато мракът обгръща скалите и гората. Особено интересни са историите за така наречените хора от друго време. Според свидетелства туристи понякога срещали непознати, облечени в дрехи от минали епохи. Те изглеждали напълно реални, разговаряли нормално, но след минути просто изчезвали. Това поражда теорията, че порталът на Урака не води само към друг свят, а може би и към други времеви линии. Някои изследователи на паранормалното предполагат, че районът представлява естествен енергиен възел. Според тази идея под планината съществуват огромни залежи от минерали, които взаимодействат с магнитното поле на Земята. При определени условия това може да създава явления, които хората възприемат като свръхестествени. Но дори привържениците на тази теория признават, че много от докладваните случаи трудно могат да бъдат обяснени единствено чрез геология. През 1968 година геологът Ф. Лео Мисаки провежда изследвания в района. Той установява наличие на значителни количества желязо и магнетит, които могат да влияят върху локалните магнитни особености. Въпреки научния подход и направените измервания той стига до извода, че съществуват геохимични аномалии, които все още нямат просто и еднозначно обяснение. Именно това продължава да поддържа интереса към мястото и до днес. Допълнителна загадка представляват древните геоглифи по скалите на Урака. Твърди се, че някои от изображенията представят същества, които не приличат на хора или познати животни. Според езотеричните интерпретации това може да са изображения на същества, преминали през портала в древността. Други смятат, че това са символични предупреждения, оставени от предците за бъдещите поколения. Днес Урака Меса остава едно от най-мистериозните места в Северна Америка. За едни това е просто красива планина, обвита в легенди. За други е врата между измеренията, древен енергиен център и място, където законите на реалността не действат по обичайния начин. Независимо дали човек вярва в порталите към други светове или предпочита научните обяснения, едно е сигурно. Историите около Урака Меса продължават да съществуват, да се предават от поколение на поколение и да подхранват въображението на всички, които се осмелят да погледнат отвъд границите на познатото. Може би някъде сред високите скали и днес се крие тайна, която чака своя откривател. А може би порталът никога не е бил затворен напълно и продължава да се отваря за кратки мигове, когато никой не очаква.