ТЕЛЕШКАТА КАЙМА И СКРИТАТА РОЗОВА СЛУЗ

 Когато човек отиде до щанда за месо в близкия супермаркет, вземе стандартен пакет телешка кайма с популярния етикет „80/20“, пусне го в количката и спокойно се прибере вкъщи, той е напълно убеден, че е закупил качествени и чисти смлени изрезки от истинско мускулно месо, преминали единствено през обикновена месомелачка. Това масово разпространено и успокояващо предположение обаче е напълно погрешно, защото според действащите разпоредби на Службата за безопасност и инспекция на храните към Министерството на земеделието на САЩ, известна като USDA FSIS, производителите на храни имат законен път да смесват до петнадесет процента така наречено постно, фино текстурирано телешко месо в стандартните опаковки кайма, без дори да поставят изрично и видимо обозначение за това върху предния етикет на продукта. Самото постно, фино текстурирано телешко месо далеч не представлява хубави парчета месо от пържоли, а целият индустриален процес реално започва с мазни изрезки – онези мазни остатъци и излишъци от труповете, които в миналото са отивали единствено за евтина храна на домашни любимци или за индустриално производство на лой, тъй като физически не са могли да бъдат почистени ръчно от кланичните работници. За да трансформират тези отпадъци в търговски продукт, производителите загряват мазните остатъци до приблизително 38 градуса по Целзий, след което ги прекарват през мощни високоскоростни центрофуги, за да отделят чистата мускулна тъкан от мазнината, а получената постна паста се подлага на агресивно третиране с мощни антимикробни агенти – като например газообразен безводен амоняк, който се превръща в амониев хидроксид при непосредствен контакт с влагата, или алтернативна лимонена киселина – с единствената цел да бъдат унищожени опасните патогени като ешерихия коли и салмонела. Големи хранителни компании като Beef Products Inc. и Tyson Foods през годините мащабираха този сложен индустриален процес, за да реализират десетки милиони паундове от продукта на вътрешния пазар, в големите супермаркети и дори в държавната Национална програма за училищни обеди, което драстично намалява производствените разходи и позволява пълно оползотворяване на евтино месо. Преди години индустрията уместно смени популярното народно име на този продукт от скандалната „розова слуз“ обратно към стандартното търговско наименование „телешка кайма“, но технологията на химическа и механична обработка никога не се промени, позволявайки количеството на говеждото месо в опаковките да се увеличава чрез промишлени центрофуги, докато потребителят плаща пълната цена на дребно за крайния продукт. За да се предпазят от тези скрити практики, купувачите трябва внимателно да следя за конкретни надписи върху опаковката и да избягват стандартните продукти без информация за обработката, търсейки изрични етикети като сто процента смляно месо от плешка, от бут или от контрафиле, тъй като те изискват използването на месо от точно определена част на трупа. Алтернативно, потребителите могат да купуват цели парчета месо от витрината и да помолят месаря да ги смила пред очите им или да използват домашна месомелачка, като целият този доклад се основава на официални правителствени документи, кодекси на федералните разпоредби, технически директиви на USDA FSIS и рецензирани научни изследвания в областта на безопасността на храните.