ДЪРЖАВАТА НА ШОУМЕНИТЕ: КАК ДАНЪЦИТЕ ВИ ФИНАНСИРАТ РОЗОВИТЕ МЕРЦЕДЕСИ И ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЦИРК

Когато сутрин се събудите в страната, където с треперещи ръце изчислявате дали да платите сметката за ток, или да заредите хладилника с базови храни, вероятността да погледнете към сметките си с горчивина е пълна, но истинският удар идва, когато научите къде точно отиват вашите трудно изкарани пари от данъци. В същата тази държава, чийто бюджет уж изнемогва за елементарни социални разходи, за модерни детски линейки и за адекватна подкрепа на болните, държавната машина любезно и без грам съвест инвестира 40 000 лева от вашия джоб в розовия Мерцедес на поредната чалга дива и в дълбоките политически прозрения на застаряващи риалити звезди от миналото. Това не е абсурден сценарий от черна комедия или абсурден виц, а суровата, неприкрита реалност на българския Изборен кодекс, който работи като перфектно смазана машина за държавна субсидия на политически паразити. Рецептата за този узаконен грабеж е брутално елементарна и достъпна за всеки тарикат с елементарни организационни умения, тъй като всичко, което се изисква, е да събереш бързо няколко хиляди подписа, което в държавата на купения вот и контролирания вот е чиста формалност, след което се регистрираш в Централната избирателна комисия като спасител на нацията и моментално получаваш щедър медиен пакет, финансиран изцяло от хазната. Така държавата ти осигурява безплатен национален ефир, за да можеш да разнасяш евтин пиар, да се заканваш от екрана как ще вземеш кокала и да използваш националните медии за лична промоция, докато обикновеният българин потъва все по-дълбоко в блатото на инфлацията и бедността.Докато честните работници се чудят как да свържат два края, кухите и пародийни кандидати спретват шумну банкети, леят скъпо уиски и си уреждат нови участия по фолк клубовете с подкрепата на същите тези държавни средства, които трябвало да служат за обществен интегритет. В тази порочна верига националните телевизии и медии доволно трият ръце и прибират тлъстите папки с държавни пари за предизборна реклама, кандидатите рязко си вдигат хонорарите и тарифите за участия, а за редовия данъкоплатец остава единствено солената сметка и горчивият привкус на поредното унижение. Това далеч не е обикновена законова вратичка или неволна грешка на законодателя, а чиста, рафинирана подигравка с един народ, който твърде дълго е бил възпитаван да търпи всякакви шоумени, политически хамелеони и безсъвесни авантюристи да го яхат, докато той сам си плаща горивото за собственото си плячкосване. И докато изборите минават и заминават, а лицата на плакатите се сменят, порочната схема остава непоклатима, подхранвана от мълчаливото съгласие на общество, което сякаш е свикнало да гледа на собственото си ограбване като на неизбежен телевизионен театър.