ГЕННО РЕДАКТИРАНИТЕ ХРАНИ ВЕЧЕ СА ПО МАГАЗИНИТЕ БЕЗ ЕТИКЕТИ

 Когато съвременният човек влезе в добре осветената секция за пресни плодове и зеленчуци в големите търговски вериги, той автоматично очаква да открие ясен стикер, предупредителен знак или поне детайлен етикет, който да го информира напълно, ако даден земеделски продукт е бил изкуствено променен, създаден или модифициран в лабораторни условия с помощта на съвременни биотехнологии. Масовият потребител наивно предполага, че държавните институции и регулаторните органи като Министерството на селското стопанство на САЩ (USDA) задължително изискват от биотехнологичните компании и хранителните гиганти да поставят видимо и четливо обозначение „Биоинженерно създаден“ (Bioengineered) върху всяка опаковка или плод, за да може всеки гражданизъм да направи информиран избор за това какво точно купува, с какво храни своето семейство и за какво плаща парите си, вярвайки че съществуващите правила обхващат всяко едно растение, получено чрез новите методи за генно редактиране. Суровата и притеснителна реалност обаче е съвсем друга и остава дълбоко скрита зад корпоративните стратегии: съгласно действащия Национален стандарт на USDA за оповестяване на биоинженерни храни (заложен в 7 CFR, част 66), земеделските култури и растения, които са били модифицирани чрез прецизни техники за генно редактиране като системата CRISPR-Cas9, са напълно и законно освободени от всякакви задължения за задължително етикетиране, при условие че крайното растение не носи в генома си чужда рекомбинантна ДНК от съвсем различен биологичен вид. Мощните агрокорпорации и научни лаборатории могат спокойно да пренаредят вътрешния геном на един обикновен домат, за да удвоят по изкуствен път нивата на ликопен или да удължат значително срока му на годност срещу разваляне, след което да го пуснат масово на пазара чрез утвърдени дистрибутори като Sanatech Seed или Norfolk Plant Sciences и да го подредят на рафтовете редом до традиционните сортове домати без абсолютно никакво специално предупреждение или знак за потребителя. Тъй като държавните регулаторни органи удобно третират тези дълбоки вътрешни генни модификации като напълно еквивалентни на класическите и естествени методи за селекция, на пазара практически липсват каквито и да било задължителни предупреждения върху самите опаковки или щандове. Този пропуск в закона позволява на хранителните корпорации да пестят милиони долари от скъпи регулаторни изпитвания и токсикологични оценки, използвайки бързината на CRISPR вместо по-старите трансгенни методи, докато федералните агенции ги освобождават от отговорност пред обществото. Затова, ако днес обикновеният купувач иска да има пълна яснота и да знае точно как са отгледани пресните продукти в кошницата му, той не може да разчита на държавните етикети, а трябва сам да търси надеждни сертификати от независими трети страни, като например нашия познат златен стандарт „USDA Organic“ или авторитетния знак „Non-GMO Project Verified“ – и двата официални стандарта категорично забраняват използването на генно редактирани и модифицирани чрез CRISPR организми в своето производство. В същото време популярните PLU кодове на етикетите, които обикновено започват с цифрата 4 или 3, указват единствено традиционно конвенционално земеделие, а не разкриват технологията на селекция, оставайки слепи за лабораторните промени. При липсата на държавна воля за защита на правото на информираност, тежестта пада изцяло върху самите потребители, които трябва да направят своя избор в свят, където мълчаливата революция на генното редактиране вече е заела своето трайно място по рафтовете на магазините, поставяйки на изпитание доверието в хранителната индустрия и повдигащо сериозния въпрос дали етично ли е обществото да бъде оставено без право на избор пред новите биологични технологии.