РУСИЯ ЗАБРАНЯВА ИЗНОСА НА СЯРНА КИСЕЛИНА ДО КРАЯ НА ГОДИНАТА В МОМЕНТ НА ГЛОБАЛНА ЕНЕРГИЙНА И ХРАНИТЕЛНА КРИЗА

 Русия забранява износа на сярна киселина до 31 декември 2026 г. точно когато Саудитска Арабия спира доставките на суров петрол за европейските рафинерии, създавайки опасна комбинация от химически и енергийни сътресения, които се наслагват едно върху друго и оформят перфектна буря за глобалната икономика. Временната забрана има за цел да защити вътрешното производство на торове и промишлените дейности, но същевременно ограничава глобалните доставки на химикали и повишава разходите за ключови минни операции в чужбина, като най-силно засегнат е Казахстан, който използва руската сярна киселина за добив на уран и мед. Без специални изключения казахстанските минни компании ще се сблъскат с по-високи разходи и забавяния, защото сярната киселина е жизненоважна за извличането на метали като мед, никел и уран от рудата, а недостигът автоматично повишава производствените разходи в световен мащаб. Тази забрана създава допълнително напрежение върху вече претоварения световен пазар, където други сътресения – търговските ограничения в Китай и проблемите с корабоплаването около Ормузкия проток – вече направиха сярата и сярната киселина много по-скъпи. Макар САЩ да не внасят големи количества сярна киселина директно от Русия, забраната задълбочава глобалната криза в доставките, която пряко засяга американското земеделие, защото торовете вече са в недостиг, а проблемите с тях се влошават. Сярната киселина е ключова съставка за превръщането на фосфатната руда в използваем земеделски тор, а големи американски химически компании като Mosaic вече съкратиха вътрешното производство на фосфати с около 2 милиона тона, след като световните цени на сярата скочиха до над 1000 долара за тон. Това води до верижна реакция, която ще се усети в магазините за хранителни стоки, защото Русия, Китай и Турция ограничиха износа си, а американските фермери са изправени пред много по-високи разходи за торове, което оказва натиск за повишаване на разходите за производство на храни и на цените в магазините. Тези две кризи – химическата и енергийната – създават пореден „двоен удар“, предизвиквайки много по-тежка инфлация върху потребителските цени и разходите за храна в САЩ. Атаките с дронове, довели до спирането на ключовия за Саудитска Арабия тръбопровод „Изток–Запад“, действат като мощен усилващ фактор към руската забрана, защото спирането на петролопровода извади около 4% от световните доставки на петрол и изстреля цените на Brent над 107 долара за барел. Заводите за торове изискват огромни количества енергия, а производството им внезапно стана драстично по-скъпо поради цените на суровия петрол, докато суровините за производството им са оскъдни. Това гарантира рязък скок в цените на торовете в САЩ и съответно в разходите за засаждане на култури. Спирането на петролните доставки в Саудитска Арабия директно се превръща в проблеми на бензиностанциите, защото европейските товарни доставки се отменят, пристанищата на Червено море се изчерпват, а глобалните цени на горивата скачат. В селското стопанство дизелът е всичко – той задвижва тракторите, които събират храната, и камионите, които я превозват до дистрибуторските центрове. Дори ако фермерите успеят да поемат по-високите разходи за торове, доставката на храната до супермаркетите ще струва много повече заради покачващите се цени на горивата. Така се оформя многопластов пик на инфлацията в хранителните магазини, защото тези проблеми предизвикват инфлация на всеки етап от жизнения цикъл на продукта. На нивото на фермата отглеждането на зърно или изхранването на добитъка струва повече заради скъпите торове и фуражи. На нивото на фабриката преработката на храната изисква енергия, която е по-скъпа, а пластмасите и опаковките, които са петролни странични продукти, също поскъпват. На нивото на логистиката доставката на готовата храна до магазина струва повече заради високите цени на горивата. Когато вложените материали за отглеждане на храна и енергията за нейното придвижване се свият едновременно, тези две геополитически смущения образуват класически стагфлационен капан, който прави инфлацията в хранителните магазини почти неизбежно да се влоши през следващите месеци. Не се заблуждавайте – това е по проект, а когато добавим и климатичната криза към уравнението, става ясно, че светът навлиза в период на дълбоки и взаимосвързани сътресения, които ще оформят икономиката, земеделието и цените на храните за години напред.

Лора Томас