ТАЙНАТА МРАЧНА ИСТОРИЯ НА ГРОЗНОТО ПАТЕ И ДУШАТА, КОЯТО ГО Е СЪЗДАЛА

 Ханс Кристиан Андерсен прекарва огромна част от живота си с усещането, че е грозен, нежелан и болезнено не на място сред хората около себе си, а тези чувства не изчезват дори след като идва успехът, защото вътрешната рана не се лекува с аплодисменти, нито с признание, нито с литературна слава. Той носи в себе си непрестанно чувство за отхвърляне, което го съпътства в личните му връзки, в сблъсъците с критиката, в онези записки, които никога не е очаквал, че поколения читатели ще разглеждат, и именно това вътрешно страдание се превръща в основата на „Грозното пате“, публикувано през 1843 г., където приликите между автора и героя са много по-мрачни, отколкото детската приказка подсказва. Съществото, което навлиза в птичия двор, не е извършило нищо лошо, но въпреки това почти всички наоколо реагират с незабавна враждебност, хапят го, кълват го, гонят го и накрая го прогонват единствено защото изглежда различно от останалите, а Андерсен знае отлично какво е усещането за подобно отхвърляне, след като в младостта си е бил обект на подигравки заради външния си вид, произхода и амбициите си. По-късният му успех така и не носи онази вътрешна трансформация, която бихме очаквали предвид прочутия финал, защото той се привързва силно към хора, които не отвръщат на чувствата му така, както той копнее, а дневниците му разкриват колко дълбоко продължава да му влияе отхвърлянето, което превръща самотата зад скитащото пате в нещо много по-мрачно, когато човек научи какво се е случвало в душата на мъжа, написал тези сцени. След това Андерсен дарява героя си с трансформацията, която всички помнят, но детайлите около този момент рядко биват разглеждани, защото изборът на лебед носи смисъл, надхвърлящ физическата красота, а отражението във водата придобива смущаващо личен характер, когато човек е наясно със собствените комплекси на автора. Съществува дори слух за раждането му, който с поразителна точност отразява основната идея на приказката, защото този слух предлага нов поглед към причините, поради които той създава герой, роден на място, към което сякаш никога не е принадлежал, а още по-важно е, че личните му записки разкриват дали славата някога е донесла на Андерсен същия емоционален завършек, какъвто той подарява на своя измислен герой. Отговорът превръща финалните страници от успокояващо послание за детството в нещо много по-болезнено, защото човек осъзнава, че лебедът, който се издига над подигравките, е символ на мечта, която авторът така и не е успял да постигне в собствения си живот. „Грозното пате“ е само една от 27-те приказки, разгледани в книгата The Grimm Origins of Children’s Stories, където зад познатите истории се крият убийства, изоставяне, осакатяване, принудителни бракове, психологически мъки и детайли, премахнати от версиите, които повечето от нас са чували като деца, а цялата глава, посветена на Андерсен, разкрива какво се е криело зад онзи прочут лебед и защо финалът на приказката може би е бил написан за някого, който така и не е изпитал това щастие в действителност. Бъдещите поколения виждат в историята утеха, но зад нея стои човек, който е мечтал за приемане, което никога не е получил, и за любов, която никога не е била взаимна, а това превръща приказката в огледало на една душа, която е търсила място, където да принадлежи, но така и не го е намерила.