ДЕМОНИ, КАТЕРИЦИ И ПЪРВАТА НАПИТКА: ЗАЩО ВСЕКИ, КОЙТО Е БИЛ В ЗАПОЙ, НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ БИВА ДА ПИЕ И КАК ДА СЕ ИЗБЕГНЕ ФАТАЛНИЯТ КАПАН НА АЛКОХОЛНАТА ИЛЮЗИЯ

Господа, моите уважения към всички, които четат това предупреждение, като днес искам да обърна специално внимание на тези, които са били в дълбоко преяждане с алкохол, тъй като истинският запой е ужасно нещо, което никога не бива да се бърка с обикновения фалшив запой или още по-лошо с обикновения махмурлук, защото те са напълно различни състояния, където истинският запой трае от 5 дни до 2 месеца или дори завинаги, като хората наистина могат да пият без прекъсване в продължение на месеци, изтощавайки се напълно всеки ден и страдания от ужасни последици, включително тежки гърчове, делириум тременс и пълна загуба на съзнание. Големият екзистенциален проблем се състои в това, че макар пиенето на бира в кафене с приятели или забавлението на рожден ден да носят само радост без практически никакви недостатъци и да позволяват хората да бъдат оставени на мира, прекаляващите алкохолици представляват кошмар, скърцане със зъби и разпадаща се душа, която никой не одобрява, включително самият алкохолик, който пие цяла седмица и не може да стане от мръсния диван, защото цялата фундаментална идея се крие в тази пропаст между едно непринудено събиране с бира, което носи радост, и едно пълно преяждане, което води единствено до смърт. Прекаляването с алкохола всъщност представлява дълбоко мистично явление, което се контролира директно от демонични сили и в което едни и същи трагични събития се случват отново и отново, сякаш в затворен омагьосан кръг, точно както се случи с моя приятел, чиято икона на Пресвета Богородица „Неизчерпаемата чаша“, предпазваща от алкохол, падна по време на пиянство, след като преди това той се беше заклел пред нея, че никога повече няма да пие през живота си. Както самият той се изразяваше след всяко тежко пиянство, картината винаги е една и съща: някъде има повръщано, другаде е разлята бира, винаги нещо е счупено като тоалетната или друго имущество, винаги се търкаля забравена ябълка или круша, чиято миризма смърди цяла седмица, винаги се губят лични вещи и като цяло обстановката е изключително неприятна, пълна с мръсотия, празни бутилки и торби, докато Господ учи човека, че докато не спреш напълно да пиеш и не научиш този суров житейски урок, абсолютно нищо няма да отмине и всичко ще се повтаря с фатална точност. Когато едно преяждане официално свърши, то в действителност едва тогава започва в своята най-болезнена фаза, защото човек се осъзнава и се опитва да спре или поне малко да намали дозата, следвайки железното правило, че същият брой дни, в които си пил, е равен на същия дълъг и мъчителен период на възстановяване, който представлява истинска болест с треперене, кошмари, конвулсии, безсъние, невъзможност да се отиде по-далеч от тоалетната и състояние, толкова тежко и разрушително, че е типично само за умиращи хора, докато съзнанието остава дълбоко объркано, придружено от ужасна тревожност и тежка депресия, като съм виждал хора просто да губят говорната си способност, казвайки думи, които не могат да бъдат разбрани, защото буквите в главите им са напълно пренаредени.Ако човек не спи няколко дни след поредното преяждане и в тялото му липсва тиамин – същото жизненоважно хранително вещество, което защитно предпазва нашите клетки – тогава мозъкът, инхибиран дълго време от алкохола, започва да се ускорява неконтролируемо, което води до катастрофална експлозия на невроните, причиняваща ужасяващи видения на катерици, демони, както и тежки слухови и зрителни халюцинации, които подлудяват човека. Изключително забавно и парадоксално е, че когато този ад отмине след няколко месеца, човекът напълно забравя за преживените мъки и се връща обратно към пиенето, защото изобщо не разбира същността на смъртоносния капан, свързан с първата напитка. Ако някога сте били в запой с пиене повече от 3 дни, най-добрият, разумен и единствен спасителен вариант за вас е да се откажете от алкохола завинаги и безвъзвратно, защото процесът на прекомерно пиене варира при различните хора поради различната телесна конституция, но крайният резултат винаги е един и същ, като стигмата на алкохолизма никога не изчезва и докато нормалните хора могат да пият умерено, ти вече никога няма да можеш да го направиш. Обикновено сценарият се развива по следния начин: излизате успешно от поредния запой, казвате си категорично „Няма да пия повече никога“ и продължавате с нормалния си ежедневен живот, но след известно време – било то седмица, месец или цяла година – вие напълно забравяте как сте страдали, забравяте всички ужаси на тежкия махмурлук и си купувате 1 единствена бутилка бира вечерта или пиете на някой рожден ден само за да правите компания на другите, като в началото нищо лошо не се случва и си мислите, че вече си знаете границите.

 Това обаче е точно първият и най-коварен капан, защото проблемът изобщо не е в самите няколко глътки или в онази 1 бутилка, която няма да ви навреди физически, а в това, че не вие, а вашият болен и измамен мозък ще си помисли, че отново сте се превърнали в нормален пияч, който може да контролира количеството. Тъй като минало е известно време и мозъкът е изтрил спомена за болката, той предпоставя, че сте нормален умерен потребител, само че вашите дълбоки поведенчески модели и невронни пътеки изобщо не са се променили и гарантирано ще останат същите. Мозъкът ви логично си внушава, че щом снощи сте изпили 1 бутилка, главата дори не ви е заболяла и сте се забили добре с приятели, значи можете спокойно да продължите да пиете малки количества, но това е смъртоносна лъжа, защото след малко непременно ще си купите 2 бутилки, после ще се обадите на стари компании и неизбежно ще изпадете в поредния тежък запой за няколко дни, който няма да свърши дотук, а ще предизвика верижна реакция от нови преяждания, всеки път по-трудни, по-дълги и по-агонизиращи до края на живота ви, стига физическото ви тяло да успее да го понесе, и всичко това се случва единствено заради фаталната измама на първата бутилка.Трябва напълно да осъзнаете фундаменталната система на това пристрастяване, защото рецидивът е сто процента гарантиран рано или късно след месец или 6, доказвайки че човек, който веднъж е бил в истински запой, никога повече не може да стане умерен пияч, макар да може да се сдържа временно, защото мозъкът вече е необратимо превключен и няма начин за умереност, което прави рецидива не въпрос на вероятност, а суров факт, започващ винаги с първата чаша вино или първата кутия бира. Да, разбира се, можете да издържите доста дълго време, тъй като дори тежко пиещите хора обикновено са способни да прекарат месеци или пък цели години без капка алкохол или пиейки само символично, но самото преяждане е сигурно на 100 процента и дори не си струва да се обсъжда, като всеки следващ път ще бъде все по-мъчителен, извеждайки ви извън реалността и вкарвайки ви обратно в цикъл на умиране и телесно увреждане до края на вашия кратък живот, освен ако не вземете единственото правилно решение да спрете завинаги. Проблемът е усложнен и от факта, че пълната забрана на алкохола оказва огромен психологически натиск върху хората, които се чувстват дълбоко нещастни, когато всички около тях пият на рожден ден или помен, принуждавайки ги да се учат да живеят като напълно трезви непиещи индивиди, което е изключително трудно предизвикателство, но тук на помощ могат да дощът религията, дълбоката вяра, личните мотиви и примерите на трезви компании, водещи до невероятната възможност да удвоите живота си и да живеете щастливо, тъй като никое хапче на света не може да подейства така добре, колкото правилното и навременно решение да се откажеш от отровата. Както вече съм писал в предишните си анализи относно отказа от тютюнопушенето, ключовият момент е да се откажеш окончателно, защото след първоначалния период ще се сблъскате както с директния синдром на абстиненция, така и с коварния пост-абстинентен синдром, който при тежко пиещите хора продължава най-малко до 2 години, изразявайки се в постоянно депресивно настроение, докато хормоните на удоволствието в главата ви накрая успеят да се върнат към своето естествено нормално състояние, ето защо понякога се налага дори прием на базови антидепресанти поради високия риск от тежка депресия. Накратко казано, самото спиране на пиенето е лесно и всички сме го правили десетки пъти в живота си, но истинската, титанична трудност се крие в това никога повече да не започваш отново, защото всичко започва от онази първа безовинна на вид напитка или първа бутилка, която непреклонно ще ви води към все повече и по-страшни запои, докато тялото ви издържа, освен ако не изберете спасителния път на пълната трезвост до края на дните си. Виждал съм твърде много хора да умират в невероятни и безсмислени мъки, като някои си блъскаха главите в масата след дълги преяждания, други се задавяха в собственото си повръщано, а трети получаваха фатална сърдечна недостатъчност, умирайки в пълна агония, въпреки че са имали различен избор и са могли да изберат различен, светъл живот, но уви, те сами са избрали собствената си трагична смърт под въздействието на алкохолния капан. Самият факт, че алкохолът се радва на толкова масова популярност в съвременната попкултура и че специализираните магазини за алкохол никнат навсякъде като отровни гъби след дъжд, е само една малка част от големия сатанински план на този свят, който в своята същност представлява грандиозна лъжа, в която сме заблудени буквално за всичко – от фалшивата история до устройството на космоса и структурата на реалността. Очевидно широкото разпространение на алкохолните продукти е съзнателно замислена част от плана на тези глобалистични сатанисти, чиято цел е да причинят максимално страдание на човечеството или още по-добре, самите хора доброволно да си причиняват тези нечувани страдания, което представлява върховният им триумф, като доколкото разбирам, цялата тази мрачна система функционира точно по този начин и ако желаете да добавите нещо или да споделите мнение, оставете своя коментар, като ви оставям тези думи с най-искрено уважение от Гримуар.