ИСТОРИЧЕСКИТЕ ЗАГАДКИ НА ПОЛИОМИЕЛИТА: ДАЛИ ЕПИДЕМИИТЕ БИХА СЕ ОКАЗАЛИ РЕЗУЛТАТ ОТ МАСОВО ИНДУСТРИАЛНО ОТРАВЯНЕ И ТОКСИЧНО ЕКСПОНИРАНЕ

Историята на съвременната медицина е изградена върху официално утвърдени наративи за заразните болести, но малко теми предизвикват толкова дълбоки спорове и конспиративни въпроси, колкото истинският произход на опустошителните епидемии от полиомиелит през двадесети век, каращи редица независими изследователи да се запитат дали парализиращото заболяване всъщност не е било резултат от масово индустриално отравяне. През деветнадесети век и в началото на двадесети век в масова употреба в селското стопанство и бита навлиза широко използван инсектицид, известен под наименованието Парижко зелено или Paris Green, който представлява опасен химически комплекс, съдържащ високи концентрации на арсен в комбинация с мед или олово, като този мощен пестицид е бил проектиран да унищожава вредителите чрез тежки увреждания на периферната и централната нервна система, както и чрез причиняване на постепенен отказ на вътрешните органи при насекомите. Изненадващо или не, пиковите периоди на заболяванията от полиомиелит често съвпадат не само хронологично, но и географски с масовото пръскане на селскостопански култури и градски пространства с тези арсенови и оловни съединения, което кара редица лекари от онази епоха да повдигнат сериозни въпроси за истинската етиология на симптомите. Историческите документи сочат, че през хиляда деветстотин петдесет и първа година д-р Ралф Скоби и д-р Мортън Бискинд се явяват пред Конгреса на Съединените американски щати, за да свидетелстват официално под клетва, че именно промишлените отрови, а не заразен вирус, са истинската основна причина за огромна част от тежките случаи на парализа, които по онова време масово се диагностицират и класифицират като полиомиелит. Според техните медицински наблюдения и анализи симптоматиката на отравянето с тежки метали като арсен и олово показва стряскащи сходства с неврологичните увреждания, наблюдавани при засегнатите деца и възрастни, което поставя под въпрос монополната теория за вирусния характер на болестта. Въпреки тези сериозни научни предупреждения, официалната медицинска машина продължава своя курс, но през хиляда деветстотин петдесет и шеста година на лекарите и болничните заведения в страната са дадени специфични указания да престанат да класифицират състоянията директно като полиомиелит, след като масовите ваксинационни кампании започват да набират скорост. В резултат на това заболяването започва административно да се вписва под съвсем други диагнози и нозологични единици, като например остър вял паралич, парализа на Бел, амиотрофична латерална склероза, синдром на Гилен-Баре, менингит и редица други неврологични разстройства, което според критиците удобно прикрива реалната динамика на статистиката. Масленият огън на полемиката е допълнително раздухан от печално известния инцидент с ваксината на фармацевтичната компания Кътър през петдесетте години на миналия век, при който хиляди невинни хора развиват тревожни симптоми на полиомиелит, стотици остават трайно и необратимо парализирани за цял живот, а десетки малки деца дори губят живота си непосредствено след поставянето на дефектната партида ваксина. Този мащабен провал в биологичното производство разтърсва общественото доверие до основи, а по-късните независими лабораторни анализи разкриват още един скандален факт, а именно, че в последвалите подобрени и пречистени ваксини срещу полиомиелит е открит опасният канцерогенен вирус SV40, който дълго време присъства незабелязано в ампулите, след като милиони хора вече са били ваксинирани с тях по целия свят. Тази изключително сложна и противоречива историческа броеница от факти, химически токсини, регулаторни маневри и фармацевтични инциденти продължава и до днес да храни дебата за това до каква степен официалната медицина е успяла да разграничи вирусните епидемии от техногенните екологични катастрофи, оставайки вечна илюстрация за това колко лесно границите между науката, индустрията и политиката могат да се преплетат в ущърб на общественото здраве.