ГОЛЯМАТА БУРЯ В УАЙДКОМБ И ТАЙНСТВЕНИЯТ ОГНЕН ФЕНОМЕН: АПОКАЛИПТИЧНИЯТ СЛЕДОБЕД В ЦЪРКВАТА СЕЙНТ ПАНКРАС И ЛЕГЕНДИТЕ ЗА ДЯВОЛА

В неделя, на 21.10.1638 година, старинната църква „Свети Панкрас“ в живописното английско село Уайдкомб-ин-дъ-Мур става сцена на едно от най-бурните, зловещи и напълно необичайни събития, регистрирани някога в историята на региона Дартмур. Храмът е бил пълен до краен предел с богомолци, когато небето внезапно потъмнява толкова зловещо и силно, че хората вътре едва са успявали да се виждат един друг, а след това последвал гигантски гръм, който буквално разтърсил из основи цялата масивна сграда и предизвикал неизбежна паника сред присъстващите. Случилото се тогава остава в историята като „Голямата буря в Уайдкомб“, макар че историческите описания от онова време го представят като нещо много по-екстремно, фатално и разрушително от обикновена буря, преминаваща над пустите хълмове. Очевидците тогава разказват за изключително мощна светкавица, последвана от гъст задушлив дим, силна остра миризма на сяра и странно явление, описано като движещо се огнено кълбо, което преминава директно из вътрешността на църквата. Невероятната сила на стихията напълно опустошава интериора, изхвърляйки ужасените хора от техните места, чупейки тежките дървени елементи и нанасяйки тежки щети на конструкцията, докато богомолците отчаяно се опитват да избягат или да намерят спасение. 4 души загиват на място, а десетки други са тежко ранени, като някои получават ужасяващи изгаряния и сериозни травми от падащи отломки, което прави този инцидент печално известен в цялото графство Девън. Повредени са критични части от покрива, централния кораб и камбанарията, като се съобщава, че по време на бурята от сградата са били откъснати цели масивни каменни блокове. Твърди се също, че един от големите декоративни шпилове е бил директно ударен и съборен, а тежки греди и отломки са се срутили право върху хората вътре, като фактът, че толкова масивна гранитна църква може да пострада толкова катастрофално за броени мигове, само засилва дълбокия страх, обгърнал случилото се. Най-ранните писмени свидетелства са изключително ценни, тъй като съхраняват всички детайли, преди събитието да бъде окончателно преобразено от по-късния фолклор, описвайки внезапен мрак, оглушителен шум, огън вътре в сградата и наранявания, които изглеждат странно избирателни. В една специална старинна брошура инцидентът дори е представен като поредица от странни и трагични злополуки, което доказва, че съвременниците са го възприемали като нещо извънземно и свръхестествено. Не минава много време, преди събитието да бъде трайно свързано с една от най-известните и мрачни легенди на Дартмур, според която самият Дявол е прекосил пустошта в търсене на закоравял комарджия, заспал по време на църковната служба, а бурната стихия отбелязва именно момента на неговото зловещо пристигане. Черният кон, картите за игра, зловещият огън и пълното разрушение се преплитат в този разказ, превръщайки и без това ужасяващото бедствие в нещо много по-мистично. Самата архитектура на църквата прави историята още по-драматична, тъй като Сейнт Панкрас гордо доминира над Уайдкомб, въпреки че самото село е сравнително малко, а огромната ѝ гранитна кула се издига над пейзажа с мащаби, далеч надхвърлящи обичайните нужди на малкото селище. Най-силно впечатление прави именно описанието на огъня, който се движи динамично из църквата, вместо просто да удари една точка и да спре, което подсказва за мощно електрическо явление, наподобяващо днешната кълбовидна мълния. Почти 4 века по-късно Сейнт Панкрас все още стои в центъра на Уайдкомб, носейки спомена за онзи трагичен следобед, а онова, което нахлува в храма през онази неделя през 1638 година, остава достатъчно мощно, за да ужаси цялата енория, и достатъчно странно, за да се говори за него векове наред, като за допълнителна информация можете да посетите уебсайта на автора Гай Андерсън или да откриете неговите книги в платформата Amazon.