ЖИВОТЪТ СЛЕД СМЪРТТА НА ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО.

Ето ТЕОСОФСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ И ОБЯСНЕНИЯ на Учителя Петър Дънов Beinsa Douno [64а];

За сега на човека е определено да живее 120 години на Земята;

Съблече ли по-рано старата и нечиста дреха, казваме, че преждевременно е напуснал Земята.

Някои хора си заминават преждевременно, живели в неразбория, но ако са живели но Волята Божия, нямаше да си заминат.

Ме живеете ли правилно, ще умрете преждевременно. Щом умрете преждевременно, и възкресението няма да дойде. Когато земеделецът не сее на време, и плодът не узрява на време. Затова хората „трябва да сеят” навреме - да възприемат Божественото (Христовото учение) навреме, „за да жънат”навреме.

Почти всички хора умират преждевременно.

Лошо е, когато хората умират преждевременно. При сегашните условия на живота , когато някой умре на 60-годишна възраст, държат го извън Земята (между Небето и Земята при един неопределен живот) още 60 години и след това отива при Бог да даде отчет за делата си. През тези 60 години духът на преждевременно умрелия работи между хората. Някои заминали, ако не са напреднали, обсебват други, искат да ядат, хвърлят паници (чинии). Месоядство има и в духовния свят. Смъртта на мнозина се дължи на такива месоядни души, които се хранят от кръвта на човека. ... И когато стане на 120 години, тогава отива на аудиенция при Бога. Той ще му каже: „Добре дошъл, синко! Ти дойде преждевременно тук, без да свършиш работата си на Земята.”

От 50 до 120 години работата е най-полезна и ползотворна, това е работа за вашето повдигате и повдигането на цялото човечество. Шестдесет години - това е зенитът, върхът. Истинската работа започва от 60 години нататък.

Докато не свършите работата си на Земята, не може да заминете за онзи свят.

Човек не бива да заминава за другия свят преждевременно. Като узрял плод да паднеш точно на време.... Докато не станете господари на мисли, чувства и постъпки, не можете де влезете във възвишения свят.

Който е напреднал в своето развитие и е свършил възложената му работи на Земята, заминава за „онзи свят” директно. И се явява пред Бога спокоен, защото е изпълнил определената му програма, за която се е подписал.

Не е добре да умреш, без да са те повикали. Самоубийството е обсебване от низши духове. Едно низше същество ще убеди някой човек да се самоубие, за да може да вземе неговата енергия и е нея да се поддържа. Никога не давайте апартамента, който Бог ви го е дал, под наем.

Да живее човек или да умре, това не зависи от него. Цял колектив от Невидимия свят решава този въпрос. И ако Бог даде съгласието си, тогава се изпълнява присъдата.

За всеки човек е определено от какво ще умре и кога ще умре.

ОПРЕДЕЛЕНО Е ОТ БОГА, КОЙ КОЛКО ДА ЖИВЕЕ. Но понеже хората не изпълняват Божията Воля, не вървят по Божия път, то малко хора остават да живеят колкото им е определено.

Ако човек не изпълнява програмата си (възложената му работи) на Земята, където е пратен, той преждевременно заминава за „другия свят”.

Понякога Бог допуска да те дигнат от Земята преждевременно, за да не правиш нови грехове.

Когато наближи смъртта, вие изпитвате ужас от незнайното. ЕДИН Е, КОЙТО МОЖЕ ДА ВИ ИЗБАВИ ОТ НОКТИТЕ НА СМЪРТТА. Това е БОГ. Нито ангелите, нито светиите, никой не може да ви спаси. Само Бог е, който спасява хората.

Според цитирания малко по-горе Учител човек притежава три безсмъртни неща: духът, душата и духовното му тяло.

При смъртта животът почва да се изтегля от краката и ръцете нагоре към горния край на главата (в средата, където е центъра на Божията Любов). Има една нишка, която съединява духа (частицата от Светия Божи Дух) с пъпа (като „пъпни връв”) и ако тази нишка не се скъса, човек се връща, но ако се скъса, не може да се върне (от „тунела към Невидимия свят”).

Многократни доказателства на СВЕТСКАТА МЕДИЦИНСКА НАУКА за смъртта на човека като процес и съществуването на Невидимия Разумен свят са многобройните случаи на клинични смърт.

Смъртта на човека като процес е описан много успешно от руския професор Коротков. В настоящата книга не се излага, защото обект на разглеждане е есенцията на духовната й страна.

Невидимият Разумен свят, където няма болка, скръб и тъга, се описва от пациенти, които са били в клинични смърт. Те се завръщат в материалния свят след масаж на сърцето, електрошок, вдъхване на въздух или други понякога големи и тежки грижи на медицинските екипи. Те казват: „Защо ме върнахте? Толкова хубаво беше!” И българската лекарка д-р Маргарита Пенджакова - анестезиолог е казала: „Само Бог и анестезиологът връщат живота на човека” Затова тя обича толкова много професията си. Но това ВРЪЩАНЕ КЪМ ЖИВОТА МОЖЕ ДА СТАВА САМО С БАГОСЛОВИЯТА НА БОГА, какъвто е случая с неврохирурга от САЩ Е. Alexander, написал книгата „ Доказателство за Небето (Рая)“.

Такива случаи на завръщане от клинични смърт са ДОКАЗАТЕЛСТВА ПА ТЕО-СОФСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ - думите пи Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno. „Това, в което не вярват хората на Земята, ще повярват, когато отидат в Невидимия свят” Такъв е и случая с бележития български актьор Йосиф Сърчаджиев, който често казва в интервюта по Българската телевизия с него: „Вярвайте, хора”.

Ето и друго тълкуване:

В началото на смъртта на физическото тяло душата е свързана с физическото тяло посредством тънка сребърна нишка, която се прекъсва най-късно след три дни [26]. През това време душата наблюдава като от филмова лента картини от изминалия си живот и всеки шум и плач на близки роднини и приятели пречат на душата.

По обновяването, по подмладяването на клетките на физическото тяло са писали „разни автори, на различни езици” [64а].

Клетките, които съставят човешкия организъм, сами по себе си са безсмъртни.

Клетките не умират след като човек умре, а живеят своя първичен живот. Ако всички клетки на човешкото тяло се върнат към своя първичен живот, човек ще бъде напълно здрав, физически и психически.

Обаче, когато смъртта дохожда за човека, причината за това е, че той влиза в разрез с Божествения организъм, с Божественото в самия човек, вследствие на което го детронират, т.е. свалят от власт. Ние умираме по единствената причина, че първоначалните клетки, от които сме създадени, ги изгубваме. Като изгубим повече от половината клетки (повече от половината си тегло) ние сме осъдени на смърт. При това детрониране, след смъртта организмът на човека се разрушава, клетките се разпръсват из пространството, а душата му отива при своя Създател да даде отчет защо е напуснала тялото преждевременно, защо не е завършила работата си на Земята. След 200-300 години клетките на тялото ви ще бъдат пръснати в пространството, а костите ви ще лежат в някой гроб.

Плътското (физическото) тяло умира, а духовното не умира. Човек като умре, излиза от физическото тяло и постепенно навлиза в духовното.

С настъпване на смъртта на физическото тяло, душата, заедно с безсмъртното духовно тяло, излиза от тленното тяло на човека, като носи със себе си един „вечен физически атом” [26], върху който са отпечатани преживяванията и придобитите качества - знания и опит на дадения индивид. Душата носи със себе си само духовното си богатство, без никакво материално такова.

Има три неща, които не умират : духът, душата и умът.

Духът не се преражда, а се вселява, минава от една форма в друга. Като свърши земните науки, човек напуща Земята (без да се преражда повече на нея) и отива на друга планета, там да се учи. Така ще обиколи всички планети на Слънчевата система.

Човек никога не умира, само плътта (физическото му тяло - „черупката”) умира. Смърт - това е събличане на една дреха и обличане в друга, по-хубава, по-съвършена. Змията и тя съблича кожата си, но не умира.

Бог не може да направи нещо, което умира. Ние умираме като хора, но не като творения на Бога.

Човек като умре, физиологически сърцето представа да бие, обаче клетките на това сърце, което вече може да е разложено, продължават свободно да живеят в пространството. Също така и клетките на дробовете, на мозъка, на всички органи продължават да живеят и след смъртта на човека.

Мозъкът на човека е съставен от два вида материя: от груба физическа, която се разлага, и от духовна - ефирна, която не се разлага. Върху духовната материя на мозъка се отпечатват всички човешки мисли. Като умре човек, душата му взима със себе си именно тази ефирна, духовна материя на мозъка, в която е вложен умствения капитал на човека. Този мозък дава образа или лицето на заминалия.

Когато тялото на човека остане без душа до три дни след смъртта, то „се разкапва на милиони живи частици, но то не умира, то е съставено от милиарди клетки“. Всяка клетка си има душа, само че душата на първичната клетка е централна (колективна, „светла”) ... и е привлякла всички други клетки. И един ден, когато тази светла клетка свърши своята мисия, тя ще им каже: „Сега ви изпращам на свобода” и веднага всички клетки се разпръсват в пространството, всяка по своя път ... всички заминават у дома си при своите родители. А хората плачат, четири реда сълзи ронят, че някой човек умира.

Изобщо казано, трябва да знаете едно: положението на заминалите на онзи свят е десет пъти по-добро, отколкото тук, на Земята. В другия свят вашето положение ще бъде точно такова, каквото е състоянието на вашия ум (мислите), на вашето сърце (чувствата) и душа (желанията). Какви то сте гука, такива ще бъдете и отвъд гроба.

Иска ли да знае някой какъв ще бъде животът му на другия свят, нека се вгледа в живота си на Земята. Какъвто е животът му на Земята, такъв ще бъде и на другия свят.

Земният живот е едно приготовление. Затова ви казвам: ти трябва да се свържеш с Доброто. Ако не си вещ в Добродетелта, ти в онзи свят не можеш да си движиш краката. Ако в този свят не се свържеш с Правдата, на онзи свят не можеш да си движиш ръката. И ако в този свят не си имал Любов към Светлината (Знанието, Мъдростта) , в онзи свят няма да чуваш, ще бъдеш глух. Ако в този свят не си имал Любов към Истината, в онзи свят ти ще бъдеш затворен (затворник). И ако в този свят не си се научил да обичаш хората, в онзи свят ще бъдеш затворен. Или, ако човек не е възприел петте духовни основи на земния живот, в онзи свят той не ще бъде жизнен, а инвалид и затворник. Смърт без живот подразбира лишаване от благата на живота, които така щедро Бог ни е дал.

Човек след смъртта си отива в място, което съответства на неговия живот на Земята. Архангел Михаил има грижа за това. Той ще определи мястото на всяка душа. Ако тук (на Земята) не се спасите, и горе (на Небето) няма да се спасите. Затова българската авторка на духовна литература Лиана Антонова казва, че „всичко е поправимо, докато човек е жив на Земята ”

Ако човек правилно с възприемал и предавал Истината, ангелът на смъртта ще дойде, ще го вземе и занесе на Небето, дето му се готви тържествен прием.

В противен случай, който отива неподготвен на онзи свят,... всички негови страсти се подлагат на огън. Понеже човек запазва съзнанието си, той следи всички перипетии, през които минава, и затова душата му преживява големи страдания.

За да разбере развитието както на Земята, така и в Невидимия свят, човек трябва да се занимава с „новата философия на живота”, да си изяснява всички въпроси [64а]. Затова споменатата преди два абзаца Лиана Антонова е писала заглавие на книга „Не умирай неук!”

Настоящата книги представлява един малък опит да се опише макар и непълно есенцията ни тази „нова философия на .живота”. Доколко авторът й е успял, Читателят ще прецени.

Докато е на Земята, човек се крепи с материална храна - с въздух, вода и хляб. Щом напусне Земята той се храни с мислите и чувствата на своите близки. Нашите хубави мисли към заминалите, това е храна за тях. И обратно, умрелите ...живеят много по-интензивно, отколкото по-рано на Земята и имат големи възможности да ви помагат, ако са били ваши приятели или да ви напакостят, ако са били ваши врагове.

Съгласно окултната и светската медицинска науки с настъпването на смъртта теглото на физическото тяло намалява е 33 грама. Следователно от тялото на човека се отделя някаква субстанция, която има макар и мини тегло.

Би могло де се даде следното обяснение на този факт. Душата на човека като синтез на частица от Божия Дух и плътта на човека се разпада на своите две съставки: Материалната остава в тялото и има съдбата на клетките, пояснена по-горе. Духовната й съставка напуща тялото и продължава своето развитие в Невидимия свят, ако не е необходимо да се връща за още обучение на Земята.

Гробът представлява митницата, дето се преглеждат куфарите. Ако носиш багаж и с него отиваш на другия свят, знай, че непременно ще те претърсят и ще го вземат. За светията са необходими 40 дена за преглеждане на багажа, а за обикновения човек са нужни 45 години. Това с алегория, но вярна. Затова именно човек се готви още от този живот за другия. Още на Земя та той придобива знания [10], том I, стр. 390.

Затова българската писателка на книги с духовно съдържание Лиани Антонова потвърждава думите на Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо, че спасението трябва да стане на Земята като казва „Не умирай неук” и „Всичко е поправимо, докато човек живее на Земята От друга страна същият Учител казва: „Това, което можем да направим тук, на Земята, за 50 години, в другия свят се изискват 250 години, т.е. 5 пъти повече време. Следователно, по-ефективно е поправките и спасението на човека да станат на Земята.

Съществува една теория, според която при преминаването от този в онзи свят, човек трябва да знае „закона на смаляваното”, на смирението, за да се смали толкова много, че да мине съвършено незабелязано между съществата, които са неприязнено настроени към него. Има една тъмна зона около Земята, в която витаят всички отрицателни човешки мисли и желания, и дела и която се преминава за една до три минути. След това ще забележиш едно зазоряване, което постепенно ще се увеличава и изведнъж ще се намериш в друг свят, с нова, много мека светлина. Мостът, който свързва тъмната зона със светлината, е много тесен, като конец, но праведният лесно минава по него, а грешният като минава през него, завива му се свят и пада в пропастта. Който има знания, лесно минава тази зона, който няма знания, удавя се в нея.

Когато си заминем, ще ни посрещнат в Космоса различни същества от различни йерархии, които живеят в общество, според степента на своето развитие. Както тук ни искат паспорт, за да минем от една държава в друга, така и там искат. Ще ни питат: „От къде идваш?” Трябва да отговорим: „От България”. Питат още : „За къде отиваш?”. Да отговорим : „За Царството Божие”. Тогава ще ни пуснат да минем.

Една душа до 40-тия ден не може да се яви, защото е заета изключително със себе си. Завеждат я на всички места, дето е живяла, да види целия си живот. След това вече й дават работа и може да се явява.

Към 4-ия ден Душата се откъсва от орбитата около плътта.

До деветия месец витае над Земята и се подготвя да отплава за Невидимия свят - при души на средно и извисено пиво, кои то заемат своето място според делата им на Земята. Духовно извисените отплават за Невидимия свят по-рано.

Религиозният помен на 9 месеца след физическата смърт е по-значим от годишния помен, защото 9-те месеца са съдбовни срокове на началото (в утробата на майката) и края (извън мъртвото тленно тяло, но над него) на пребиваване на Земята или над нея.

Невидимият свят е разположен в други измерения, за които нямаме още сетива.

След смъртта на физическото тяло душите преминават през различни етажи, сфери или области на Невидимия свят.

Характеристиката на седемте области на духовния свят, през и/или покрай които трябва и/или може да премине човека след физическата му смърт е както следва:

I. Първата област е „на горещите желания”: симпатията и антипатията са в непрестанна борба с известен превес на антипатията, от което идват и големи страдания на душата.

II. Втората област се характеризира с равновесие на симпатията и антипатията.

III. Третата област е тази „на желанията” и в нея господства симпатията

IV. Четвъртата област е „на чувствата” и предлага на душата едно особено изпитание. Тази област има седем подразделения или нива:

- Първите три нива представляват „чистилището”. Тук пребивават най-ниско падналите души. Това е „адът” за тях. Така наречените „ад” и „Рай”са символични понятия и не съществуват в буквалния смисъл като място, а като качество на условията в мястото на пребиваване.

„Адът” е и тук на Земята и в чистилището, според условията, които всеки си е създал или заслужил.

„Раят” се намира отвъд астралния свят - областта „на чувствата „.

- В четвъртото междинно ниво се подвизават душите на умрелите с обикновени земни дела.

- В петото ниво се оказват най-повдигнатите души на умрелите. Това е т. нар. от Християнския езотеризъм „първо небе”- широко поле за работа.

- Шестото ниво е назовано „второ небе”, изпълнено с музика и цветове - подготовка за бъдещото въплъщение.

 Последното седмо ниво е наречено „третото небе” - в света на вечната хармония и появяване на .желание за ново въплъщение, където е бил апостол Павел и е видял неща, които не могат да се опишат и предадат на човешки език.

В още по-високите области:

V -VII. От петата до последната седма област, частицата от Божия дух, заложена в човешкия дух, се освобождава от всички земни влияния и душата бива подготвена с допълнителни знания за ново превъплъщение - прераждане на Земята.

Противно на някои схващания трябва да се знае, че Невидимият свят не е място за блаженство. Там човешките души също работят, учат или продължаваш да страдат, но справедливо според степента на своето развитие.

Ето три въпроса и техните отговори съгласно БИБЛИЯТА, които поясняват живота след физическата смърт на вярващите:

1) Какво става с вярващите, когато умрат?

Те се възнасят в присъствието на Исуса Христа [59]. Съгласно обяснението в Посланието на апостол Павел към Филипяните 1:21 и 23 човек „да живее с Христос и да умре е придобивка“.

2) Какво ще стане с физическите тела на вярващите след смъртта ?

Когато Исус се върне на Земята, телата на искрено вярващите ще възкръснат преобразени в безсмъртни духовни тела.

Исус е „Който ще преобрази нашето унижено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло.” [1] Новият Завет, Посланието на ап. Павел към Филипяните 3:21

3) Какво ще стане с останалите творения, когато Исус се върне на Земята?

Исус ще обнови цялото творение - човечеството.

„Самото създание (човека) ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чада.” [1], Новият Завет, Посланието на ап. Павел към Римляните 8:21

ОТНОСНО ПРЕРАЖДАНЕТО ИЛИ РЕИНКАРНАЦИЯТА (ПРЕВЪПЛЪЩАВА-НЕТО)

Познанието за прераждането е предизвикателство за хората, свързани единствено с материалното им съществуване, с разбирането им, че „веднъж се живее”.

Но ЧОВЕК Е СЪЗДАДЕН ОТ БОГА ЗА ВЕЧНОСТТА. Той е придобил смъртта след грехопадението. И сега отново трябва да се върне към безсмъртието чрез съвършенство. И понеже Бог е оставил човека свободно да избира своя път и скорост на развитие, духовното извисяване става бавно и на етапи.

С представата за прераждането на човека лесно се обяснява духовното извисяване (духовната еволюция) на човека и появата на личности - учени, таланти, гении, пророци, Духовни Учители.

Прераждането включва два редуващи се етапа на пребиваване (съществуване) на човека в Битието (видимия материален свят) и Отвъдното (Небитието, Невидимия нематериален, т.е. безтелесен свят) - светове, които са като скачени съдове.

Смъртта е само за тялото. Тя е край на престоя в материалния свят, а прераждането (новото раждане) е край на престоя в Отвъдното (нематериалния, безтелесен свят).

В случая действа закон за периодичността. Ние сме свидетели как Природата се рециклира. И човек рециклира подобно на Природата - губи биологичното тяло, но оцелява душата, както едногодишните растения през есента и зимата губят листа, стебла и корени, но съхраняват семената за бъдещ живот. И както с настъпване на залеза на Слънцето светът не изчезва, така и животът не приключва със смъртта.

НЯМА СБОГОМ, ИМА ДОВИЖДАНЕ - има „живот след смъртта” според по-късното християнство, „живот след живота” съгласно източните религии. Живот и смърт са в НЕПРЕКЪСНАТ КРЪГОВРАТ - ЦИКЛИЧНОСТ като по окръжност, проекция на спирача - символ на еволюцията. Така животът на човека се развива между две граници - от едната страна раждането, и от другата смъртта.

Смъртта не е край, а част от цикъла на идване за съществуване в този свят и заминаване за „онзи свят”. Това е рефлектирало в погребалната церемония на (Х)Индуизма.

Свободата на този цикъл на смърт и прераждане се намира чрез просвета и правилен живот - с етика - с добродетели и милосърдие. Без тях няма религиозна Истина.

Като синтез на човешкия дух (частицата от Божия Дух) и разредена материя от тялото на човека, Душата е 33g информационно-енергийна субстанция съгласно ТЕОСОФИЯТА на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno и СВЕТСКИТЕ НАУКИ медицина и физика. Съгласно едноименния закон за запазване тази субстанция „не се губи, а се видоизменя”. При прераждане душата се променя, еволюира, а човешкият Дух е неизменен, тъй като е частица от Божия Дух.

Когато стане жител ни Невидимия свят душата дива отчет, осмисля се изминатия й житейски път и се подготвя за следващи нови изяви, които могат да бъдат нормално в посока на духовна еволюция, но и в посока на духовна инволюция, в зависимост от кармата (следствието от поведението) в предния земен живот. Делата на някои хора ще ги надживеят, а на други са такива, че и е са заслужавали да дишат въздуха.

Едва в Отвъдното духовно непросветеният човек ще разбере, че подсигуреният материално живот в Битието е преходно благо, но обогатеният духовно живот съпроводен с трудности, изпитания и страдания в материалния свят е безценен, защото подготвя човека за Вечния Живот, за Вечността, обхващаща Видимия и Невидимия светове.

Няма случайни прераждания. Според българската психотропни ясновидка Слава Севрюкова пророк Илия се преражда в Мойсей и Йоан Кръстител, Нютон - в Ръдърфорд, цар Ирод - в Нерон и Хитлер. Отсичането на главата на Йоан Кръстител е карма от времето, когато пророк Илия в гнева си е пролял човешка кръв. Затова после се лее неговата кръв. Такъв е законът. Следователно човек може в известна степен да изменя съдбата си: може да я облекчи или утежни, да продължи или скъси живота си на Земята, както посочва и Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо. Освен това Бог е дълготърпелив и многомилостив - действа по т. нар. от автора на настоящата книга „формула 999” [10] - виж стр. 113. В дадения пример се вижда, че пророк Илия го застига възмездие чак във второто прераждане като Йоан Кръстител. Затова мъдрият български народ казва „Бог бави, но не забравя”. С такива примери за забавено възмездие изобилства живота на хората. И причината е, че по-голямата част от хората са приели, че „веднъж се живее”, не знаят, че човешката душа е подложени на изпитания чрез тялото, че тя ще стрида рано или късно за непочтен живот на Земята, по един или друг начин, и ще се получи възмездие дори и след прераждания, както е било при пророк Илия.

Ако това се знае от хората, те ще преодолеят завистта, омразата, злобата, ще забравят и причиняването на проливане на човешка кръв при ламтежа за материални богатства. Тази просвета е необходима, защото много от съвременните хора пренебрегват факта, че след физическата си смърт те се прощават с материалните богатства, натрупани ненужно през земния им живот.

А целта на прераждането (реинкарнацията, превъплъщаването) е Духовната същност на човека да се извиси пад злото и придобие Добродетелта. Животът на Земята е проверка чрез изпитания за „шлифоване” на душата на човека. Това е замисъла на Бога - правилният път към съвършенство, който винаги е най-кратък. ПРЕРАЖДАНЕТО РАЗКРИВА ДЪЛБОКИЯ СМИСЪЛ НА ЖИВОТА -ДУХОВНОТО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ЧОВЕКА.

Само извисената душа не се нуждае от прераждане. Според Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno Толстой, Левски, Айнщайн няма да се прераждат. От дадения човешки индивид зависи. Има и извисени души, които желаят да се върнат на Земята за да довършат мисии от предишни .животи.

На основание на изложеното по-горе би могло да се каже, че единната религия, теософията и дори светската наука приемат прераждането, странстването на душата на човека във видимия и Невидимия свят за духовното усъвършенстване на човека с оглед материалният свят да стане разумен като нематериалния.

Смърт не съществува! Човекът не умира, но се съблича, както гъсеницата излиза от какавидата и се превръща в пеперуда. Ще дойде ден, когато и човек ще излезе от какавидата си, ще се превърне в ангел, който ще се явява, дето иска, и ще изчезва. Христос имаше способността да се явява, дето иска, и да изчезва, когато пожелае [10], том II, стр. 75-76.

В стихотворни форма прераждането е описано в песента „Нови дрехи” с текст и музика от ученици-съвремениици на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno , дадена на 01. 06. 1922 г. [40], стр. 456-457:

Както човек съблича

дрехите си овехтели,

за да може да надене

нови дрехи, чисти, бели.

Тъй духът плътта оставя

и отива да наследи

нови някои предели,

в друга плът да се засели,

Той минава световете

в тях се въплътява,

нови дарби да добие –

Нов Живот да устройва

Тъй прекрасно и премъдро

Господ всичко е направил и

без устрем и надежда

никого не е оставил

И животът е приятен,

всекиму се пак той нрави,

всичко живо що въздиша,

вечно Господа да слави!

И тъй, ако гледате на смъртта като минаване в нов живот, на трансформиране на известно състояние, вие сте разбрали дълбокия смисъл на живота. Който не разбира дълбокия смисъл на ЖИВОТА И СМЪРТТА, той мисли върху тях, без да дойде до нещо съществено. Животът и смъртта са ДВА ВАЖНИ ПРОЦЕСА, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ РАЗБЕРАТ. Животът на грешниците родил смъртта. Следователно, смъртта служи на живота, а не животът на смъртта.

Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек, със съзнание или без съзнание за това, което става с него. Който е работил с Любов и прилагал закона на Доброто, той умира съзнателно, като продължава да живее и след смъртта. Такъв човек умира с пълно съзнание, че отива за другия свят, за да се върне пак на Земята, когато пожелае.

Смъртта засяга еднакво и молещия се, както и онзи, който не се моли. Но все пак има известна разлика.

Който се моли и уповава на Бога, умира спокоен, с усмивка на уста, със светлина и съзнание в себе си, че отива на по-добро място, отколкото е бил досега.

Който не се моли и не уповава на Бога, умира като затворник, постоянно пазен от стражари.

Кое от двете положения е за предпочитане: да умрете като булка, която е постигнала целта си и осмислила своя живот, или като затворник, лишен от свобода и светлина?

Ако на един умиращ можете да внушите една Божествена идея и той е възприеме и започне да живее с нея, няма да умре. Не може ли да я разбере, да я възприеме, непременно ще умре.

Всеки човек, който има и живее за една Божествена идея, той лесно не умира - ФИЛОСОФИИ НА ДЪЛГОЛЕТИЕТО.

Човек умира, защото дрехата му (питото му) е съдрана, трябва да я захвърли на Земята и да му дадат нова. Дрехите (физическите тела) умират, но не и човекът. Човек никога не умира - ФИЛОСОФИЯ НА БЕЗСМЪРТИЕТО.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е дал някои интересни препоръки за заминаващите отвъд:

- Да се изчакат 3 дни, най-малко 24 часа и тогава да се погребва.

- Да се обвие тялото с ленен чаршаф само или с ленена дреха. Да не се слагат на тялото дрехи от изкуствена материя;

- да не се слагат никакви живи, откъснати цветя;

- Там, където е издъхнал, там да се погребе, да не се размества и обръща. Погребението да е след обяд, дори привечер най-добре;

- Да не се плаче, да не се пее. Без песни и без плач, нека свободно си замине човекът, не го смущавайте. Хората плачат, (като) защото (из)губят свой близък. Те плачат, защото не знаят къде е отишъл. Чрез тях плаче онзи, който е заминал.

Според нас правилно е, когато умира човек и когато се ражда, да се радваме, защото започва нов живот за доусъвършенстване в цикъла на развитие към съвършенство. А при някои стари цивилизации от Близкия изток са се радвали при смърт, защото праведният човек отива на по-хубаво място, където има Божествени ред, законност и правда, а плачели при раждане, понеже Земята е по-лошо място.

- В самостоятелен гроб да се положи тялото, а не при близки и роднини;

- Да се четат псалмите на Давид, докато се положи в гроба, а положен вече, да се чете молитвата на Данаила;

- Да се пожелае „добър път” и светлина. Светли мисли да се изпращат на заминаващия. Никакви церемонии, никакви представления;

- Да не се слага паметник, особено пък бюст или образ, какъвто и да е, не е хубаво да се задържа, да се приковава вниманието на заминалия. Горко на онези, които имат главите или телата си, направени от камък. Един паметник е затвор за вас;

- До 40-я ден да се отправят молитви за лек път на заминалия [64а].

Кое е по-хубаво, за се зарови в земята ли един умрял, или да бъде изгорен? -И едното, и другото имат своята добра страна.

Когато се изгори лошия човек, започваме да вмъкваме неговия дух в нас. (По) грешките стават общи.

Когато го турим в земята, тогава от нея и от плодовете ще дойдат у нас неговите влияния и (по)грешки.

Най-добре е като умре някой, да се пренесе на месечината.