ДРЕВНИ ЛЕТЯЩИ ДИНОЗАВРИ, ЗАСНЕТИ В СНИМКИ И ВИДЕОКЛИПОВЕ ПРЕЗ 20-ТИ ВЕК
Няколко пъти споменахме за голямата двусмисленост на научното твърдение, че динозаврите и хората не са съществували едновременно. Дори когато се намерят доказателства, обикновено се опровергава. Идеята обаче, че праисторическите влечуги биха могли да оцелеят тук-там, разпалва въображението от време на време.
Някои хора казват, че историите за дракони, открити в почти всяка култура, са доказателство за асоциацията на нашия вид. Разбира се, човекът с инструментите си бързо се превърна в твърде много съперник за тези животни.
Чудовищата, които се виждат тук-там в езерата, може да послужат като доказателство за оцеляването на плезиозаврите, тоест големи плаващи влечуги, едно от най-големите животни в света. Възможността съществува, но ще е необходимо повече население, за да се осигури достатъчно биологично разнообразие.
Ние знаем истории за африканския мокел-Mbemba, взет като сауропод. Докладите за това животно се появяват дори в съвременните времена, а любимото научно обяснение е грешка при класифицирането на голям крокодил.
Сред интересните случаи на динозаври в наше време има случаи с птеродактили. Снимка на уж заснетия птеродактил вече е известна. Снимката изглежда, че е дошла от Американската гражданска война. Отначало изглежда, че там виждаме каяк, но след време се оказва, че това не е каяк, а ловен трофей, но кой от тях !!
Летящите влечуги са описани през 40-те години в Папуа Нова Гвинея. Американските ветерани от войната, които видимо са видели жив птеродактил там, говорят за това. Във всеки случай подобни съобщения идват от местните жители. Някои от тях, живеещи на остров Умбой, ще съобщят, че „летящият голям плъх“ловува риба в близкия залив.
Мистериозните животни от Умбой все още са били с голямо търсене през 90-те години. Официално бяха организирани сериозни научни експедиции за идентифициране на нови видове птици, но неофициално това може да бъде търсене на следи от местата на птеродактил.
Знаем за много случаи на изчезването на организми, които по чудо се появяват отново. Могат ли легендарните влечуги да оцелеят до днес? Докато някой не успее да получи неопровержими доказателства, тази идея остава в сферата на агонизацията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар