СЕДЕМНЕ  ЧОВЕШКИ  РАСИ  

Раждането на Първата Човешка Раса

Еволюцията на човечеството на нашето земно кълбо се дели на седем части. Жизненият цикъл на човечеството се разделя на седем човешки Раси,

наричани Основни. Те се появяват последователно една след друга. Във всяка

основна раса последователно се появяват седем подраси.

Първата Основна раса, т. е. първите „Хора" на Земята са били потомство

на Лунните Предци или Питри. Бархишадите отделили от себе си своите

фини тела и станали създатели на „фините" форми на човека. Около тези

форми Природата изграждала ефирните тела. По този начин Прародителите

на човека - Питри или Бащите - това сме ние самите като първични личности,

ние - това са те.

Висшите Питри или Агнишвата не взели участие в това създаване.

Първата раса не получила онази свещена искра, която гори и се разраства в

пламъка на човешкия разум и самосъзнание. Питри Бархишади могли да

облекат човешките Монади само в своята собствена фина същност с нейните

животински инстинкти. Те могли да дадат само това, което е било присъщо

на тяхната собствена природа, и нищо повече. Лунните Богове могли да

разкрият от себе си само сенките на хора.

Първобитният човек, излязъл от телата на своите Прародители, е бил

същество с ефирна форма, лишена от плътност. Монадите, въплътени в тези

празни обвивки, били несъзнателни. Първобитният човек е могъл да стои, да

ходи, да бяга, да лежи и да лети. Но все пак той е бил само Чхая,

несъзнателна Сянка.

Първите Създатели били Пигмалиони на първобитния Човек: те не могли

да съживят този стадий с разум. За да бъде завършен човекът, за да се добави

към неговите низши тела и да се свърже той с Духовната Монада, е бил

нужен свързващ Принцип, „Живият огън", който дава на човека

самопознание и самосъзнание - нужен е бил Манас, тялото на мисълта.

г.Еволюцията на Втората Раса

От Първата Основна раса се развила Втората. Тя е произлязла от Първата

чрез пъпкуване и отделяне. Първичният процес на размножаване, чрез който

Втората Раса се е образувала от Първата, е протичал по следния начин:

Ефирната форма, обгръщаща Монадата, е била обкръжена, както сега,

от яйцеобразната сфера на Аурата. Когато настъпило времето за

размножаване, ефирната форма изблъсквала своето миниатюрно подобие от

яйцето на обкръжаващата го Аура.

Зародишът растял и се хранел от Аурата дотогава, докато неговото

развитие не завършило, след тфва той постепенно се отделял от родителя си,

отнасяйки със себе си собствената сфера на аурата.

Първата раса станала Втора Основна раса, без да я създаде. Тъй като Първата Раса се състояла просто от ефирни сенки на Прародителите-Творци

и не е имала свои физически тела, тази раса не умирала. Вместо да умре, тя

изчезнала във Втората раса, както някои низши видове животни преминават в

потомството си. Нейните „хора" постепенно се разтваряли и били поглъщани

от телата на потомството си, по-плътни от техните собствени. Материята на

първичните форми - облачна и ефирообразна - била привлечена или

погълната и така станала допълнение към формите на Втората Раса.

Първичната или родителска материя била използвана за създаване на ново

същество, за построяване тялото на потомството.

Първите подраси на Втората Раса били създадени посредством

гореописания процес. Последните постепенно, успоредно с еволюцията на

човешкото тяло, започнали да се възпроизвеждат по друг начин. Последните

хора от Втората раса са били „родени от пот".

Първата и Втората Раси са съществували в продължение на триста

милиона години. Първите Раси не са имали никакво отношение към климата,

също така те не са били подложени на никакво въздействие на температурата

или нейните промени. Земните условия, съществували тогава, не са имали

отношение към плана, по който протичала еволюцията на ефирообразните

фини раси. За първоначалния ефирен човек не са съществували геологически

и физически затруднения. Съществото, станало първичен човек, е могло да

остава неуязвимо за каквото и да било състояние на заобикалящите го

атмосферни условия. Първичният Прародител е могъл да действа и да живее

с еднаква лекота както под земята, така и във водата, и на земята.

Второпредание:МитътзаЛемурия

а.НачалонаТретатаРаса

Първата Раса е създала Втората чрез „пъпкуване", Втората раса, „родените

от пот", дала начало на Третата Основна раса чрез аналогичен, но по-сложен

процес: тя развила „родените от яйце". „Потта" се усилила, капките й се

увеличили и станали кълбовидни тела - големи яйца, които служели като

външна обвивка за зараждане на плода и детето в него. Сфероидалното ядро

се е развивало в голяма мека яйцевидна форма и постепенно се е

втвърдявало. „Бащата-Майка" отделял зародиш, в който човешкият утробен

плод нараствал в продължение на няколко години. След периода на

нарастване яйцето се счупвало и младото човешко животно излизало от него

без никаква помощ, подобно на птиците в наше време.

В началото на Третата раса на Земята дошли Синовете на Мъдростта, за  които дошло време да се въплътят като Его на човешките Монади. Те видели

низшите форми на първите хора от Третата Раса и ги отхвърлили,

пренебрегнали първите „Потородени" - „Те още не са съвсем готови".

Синовете на Мъдростта не пожелали да влязат в първите „яйцеродени".

„Ние можем да избираме", казали Владетелите на Мъдростта.

Въплътяващите се Сили избрали най-зрелите плодове и отхвърлили

останалите. Някои влезли в Чхая, други изпратили Искра, трети се

въздържали до Четвъртата раса.

Тези, които влезли, с течение на времето станали Архати. Тези, които

получили само Искра, останали лишени от висшето звание - Искрата горяла

слабо. Третите останали лишени от разум. Монадите им не били готови. Те

станали „нискочели".

б.Разграничаваненаполовете

Приблизително до средата на Третата раса както хората, така и животните

били ефирообразни и безполови организми. С течение на времето телата на

животните ставали все по-плътни. Формите на допотопните животни също

еволюирали и се увеличавали. Към влечугите се прибавили и дълбинните

дракони и летящите змии. Тези, които пълзели по земята, придобили криле.

Тези с дълга шия, обитаващи водите, станали прародители на птиците. Така

птеродактилът и плезиозавърът били съвременници на човека до края на

Третата Раса.

Млекопитаещите в началото били хермафродити - „всички живеещи

влечуги, гигантски рибо-птици и змейове с бронирани глави". По-късно

станало разделянето на половете. Животните се разделили на самец и самка и

започнали да раждат.

След като животните получили плътни тела и се разграничили,

човечеството също започнало да се разделя. Третата раса при появяването си

е била почти безполова. След това, разбира се, твърде постепенно, станала

двуполова или андрогенна. И едва след дълго време Третата Раса се

разделила на два определени пола.

За прехода от първото преобразяване до последното били необходими

безброй поколения. Клетката на зародиша, идваща от създателя, отначало се

развивала като двуполово същество. След това започнала да се развива като

истинско яйце, което започнало да ражда постепенно и почти незабележимо в

еволюционното си развитие отначало същества, в които единият пол

преобладавал над другия, и накрая оформени мъже и жени.

Отделните единици на Третата раса започнали да се разграничават в

своите обвивки или яйце още преди раждането и излизали от тях бебета с определен мъжки или женски пол. И според смяната на геологическите

периоди отново родените подраси започнали да губят предишните си

способности.

Към края на четвъртата подраса на Третата раса бебетата изгубили

способността да ходят веднага след излизането от черупката си и към края на

петата подраса човечеството вече се раждало в същите условия и в резултат

на същия процес, както и на нашите исторически поколения. Разбира се, за

това са били необходими стотици хиляди години.

След разделянето на половете и установяване зараждането на човека чрез

полово сношение Третата Раса познала смъртта. Хората от първите Две Раси

не умирали, а само се разтваряли и изчезвали, погълнати от потомството си.

Също като феникс първичният човек е възкръсвал от старото си тяло в ново.

С всяко ново поколение той ставал по-плътен, по-съвършен физически.

Смъртта се появила едва тогава, когато човекът станал физическо създание

-смъртта дошла със завършването на физическия организъм.

Цялото това преобразяване - разделянето на човека на два различни пола и

създаването на физическия човек „с кости" - е станало в средата на Третата

Раса преди около 18 милиона години.

в.Първотопадение

След разделянето на половете Третата Раса престанала да твори - тя

започнала да ражда свое потомство. Все още лишена от разум в епохата на

разделяне на половете, тя раждала и анормални из-дънки. Тези, които нямали

Искра, „нискочелите" се съвкупявали със самки на някои животни. От тях те

раждали неми прегърбени чудовища, покрити с рижи косми, които ходели на

четири крака.

В този период хората физиологически са били други в сравнение с това,

което са сега. „Самките на животните" толкова се отличавали от известните

ни днес, колкото онези „хора" се отличавали от хората на нашите дни.

„Първобитният човек" е бил човек само по външна форма. Той не е имал

разум във времето, когато заедно със самката на животинското чудовище е

родил родоначалника на много маймуни. Прародителят на сегашното

антропоидно животно, маймуната, е пряка рожба на човека, още не придобил

разум, осквернил човешкото си достойнство, паднал физически до нивото на

животното.

Синовете на Мъдростта предупредили Третата Раса да не се докосва до

плода, забранен от Природата. Царете и господарите на Третата раса  наложили печата на забраната върху греховното съвкупление. Но

предупреждението не било прието. Хората осъзнали непристойността на

извършеното от тях едва когато било вече късно - след като Ангелските

Монади от Висшите Сфери се въплътили в тях и ги дарили с разбиране.

г.ДаряваненачовекасРазум

Всеки свят има своя Майка-Звезда и Сестра-Планета. Така Земята е

осиновено дете и по-малка сестра на Венера, макар че обитателите й

принадлежат към своя род.

Тъй като Венера няма спътници, тя осиновила Земята, чедо на Луната.

Царят на Планетата толкова обикнал осиновеното си дете, че се въплътил на

Земята й и дал съвършени закони, които в по-късните векове се оказали

пренебрегнати и даже отхвърлени.

Планетата Венера е предвестница на зората и мрака, най-лъчезарната,

най-съкровената, мощна и тайнствена сред всички Планети. Венера получава

от Слънцето два пъти повече светлина и топлина, отколкото Земята. Тя е

„малко Слънце", в което слънчевата топлина натрупва запаса на Светлината

си. Тя дава на Земята една трета от запаса, получен от нея, и оставя за себе си

две трети от него.

Еволюцията на Венера е с едно стъпало по-напред от земната.

„Човечеството" на Венера е следващото по-висше стъпало в сравнение с

човечеството на Земята. „Хората" на Венера са толкова по-висши от нас,

колкото ние сме по-висши от нашите животни. Затова планетата Венера е

духовен първообраз на нашата планета, а Владетелят на Венера е неин

Ангел-Хранител.

Третата раса на нашето земно човечество се намирала под

непосредственото въздействие на планетата Венера. В средата на еволюцията

на Третата Раса от Венера на Земята дошли представители на нейното

високоразвито човечество, „Синовете на Разума" (Манаса-Путра) - Светлите

Същества, за които се споменава като за „Синовете на Огъня", поради

искрящия им вид. Те се заселили на Земята като Божествени Учители на

младото човечество.

Някои от „Синовете на Разума" действали като проводници на третата

вълна на Живота на Логос, като внесли в животинския човек искрата на

мона-дичния живот, от който се образува Разумът - Манас. Лъчът на

божествения разум осветил сферата на досега спящия човешки разум - и

зачатъчният Манас се оказал оплоден.

Резултатът от това съединяване било зачатъчното „пребиваващо тяло" -

огненото тяло на човека.

Така се извършила индивидуализацията на духа, неговата инволюция във

форма и този дух, затворен в „пребиваващо тяло" е именно душа, индивид,

истински човек. Точно това е часът на раждането на човека, защото макар че

същността му е вечна - не се ражда и не умира, - неговото раждане във

времето като индивид е напълно определено. Човешката душа, създадена по

„образ Божий", започнала тогава своята еволюция.

д.КонтинентътихоратанаТретатараса

Във времето на Третата раса, т. е. преди 18 милиона години,

разпределението на сушата и водата на земното кълбо съвсем не е било

такова, каквото е днес. По-голямата част от днешната суша била тогава под

водата. В ония времена не съществували нито Африка, нито двете Америки,

нито Европа - те всички още си почивали на дъното на океана. Също така от

днешна Азия е съществувала малка част. Предхималайските области са били

залети от морета, отвъд техните предели се простирали страни, наречени сега

Гренландия, Източен и Западен Сибир и т. н.

Покрай екватора се простирал гигантски континент, обхванал голяма част

от днешния Тихи, а също и Индийски Океан. Този континент покривал

цялата област от подножието на Хималаите, отделящи го от вътрешното

море, което изпращало вълните си през това, което знаем като днешен Тибет,

Монголия и великата пустиня Шамо (Гоби), от Чи-тагонт в западна посока до

Хардвар и в източна до Асам. Оттам той се разпростирал на юг през това,

което сега ни е известно като Южна Индия, Цейлон и Суматра. После, като

обхваща по пътя си според придвижването на юг Мадагаскар от дясната

страна и Тасмания от лявата, той се спуска на няколко градуса от

Антарктическия кръг. И от Австралия, която по онова време е била вътрешна

област на Основния континент, той се врязвал дълбоко в Тихи океан зад

пределите на Рапануй (Теапи или Великденски остров). Освен това част от

континента се простирала около Южна Африка в Атлантическия Океан, като

завивала на север до Норвегия.

Този континент на Третата Основна раса сега се нарича Лемурия.

Най-ранното човечество е било раса на гиганти. Първите лемурийци са

били високи 18 метра. С всяка следваща подраса ръстът им постепенно се

смалявал и след няколко милиона години достигнал 6 метра.

За размерите на лемурийците свидетелстват статуи, издигнати от тях с

размера на телата им. Болшинството от гигантските статуи, открити на

Великденския остров, части от потъналия континент Лемурия, са били с

височина от 6 до 9 метра. Останките на Великденския остров са

най-красноречивите и поразителни паметници на първобитните великани. Те  са колкото големи, толкова и тайнствени. Достатъчно е да се разгледат

внимателно главите на тези колосални статуи, останали цели, за да се познаят

от пръв поглед чертите на типа и характера, приписван на великаните от

Третата раса. Те изглеждат излети по матрица, макар че се различават по

чертите - имат определен чувствен тип.

Лемурийците са били хора със страшна свръхчовешка физическа сила,

дала им възможност да се защитават и да държат на разстояние гигантските

чудовища от Мезозойския и Ксенозойския период. Фантастичните и ужасни

животни съжителствали с човека и го нападали, също както и човекът

нападал тях. Обкръжен в природата от такива чудовищни създания, човек е

могъл да оцелее само защото той самият е бил колосален гигант.

е.Цивилизациятаналемурийците

Когато Третата Раса се разединила и извършила грехопадение,

пораждайки хора-животни, животните станали свирепи и хората започнали

да се унищожават взаимно. До този момент не е имало грях, не е имало

отнемане на живот.

След разединяването свършило блаженството на първите раси. Вечната

пролет започнала постоянно да се променя и последвали годишните времена.

Хората не могли вече да живеят в първата страна (Едем на първите раси),

която се превърнала в бял замръзнал труп. Студът принудил хората да строят

укрития и да измислят дрехите. Тогава хората се помолили на Висшите Бащи

(Боговете). „Мъдрите змейове" и „Драконите на Светлината" дошли, а също

така и Предтечите на Посветените (Буди). Те дошли и заживели сред хората,

като ги наставлявали в науките и изкуствата.

В зората на своето съзнание човекът на Третата раса нямал вярвания,

които биха могли да се нарекат религии. Т. е. той не е знаел нищо за каквато

и да е система на вяра или външно поклонение. Но ако вземем този термин в

неговото значение като нещо, обединяващо масите в една форма на почитане,

оказвана на тези, които чувствали по-високо от себе си, в чувствата на

благоговение -подобно на чувството на детето към любимия баща, то даже

най-ранните лемуриици от самото начало на разумния си живот имали

религия, и то прекрасна. Не са ли имали те около себе си свои светли богове

даже сред самите тях? Не протичало ли детството им около тези, които са ги

родили, обградили ги с грижи и ги извикали за съзнателен разумен живот?

Това е бил „Златният век" за тези древни времена. Векът, когато „Боговете

ходили по Земята и свободно общували със смъртните". Когато този век

свършил, Боговете се отдалечили - т. е. станали невидими.

Боговете били от началото на времената Господари на човечеството, въплътени като царе на божествени Династии. Те дали пръв импулс на

цивилизацията и създали ум, с който надарили човечеството, дали тласък на

изобретенията и усъвършенстванията във всички изкуства и науки. Те се

появили като Благодетели на Хората.

Огънят, получаван чрез триене, бил първата тайна на Природата, първото

и главно свойство на материята, което било открито за човека. Плодове и

растения, неизвестни дотогава на Земята, са били пренесени от Владетелите

на Мъдростта от други планети за ползването им от този, когото те са

управлявали. Така например пшеницата не е продукт на Земята - тя никога не

е била намерена в диво състояние.

С идването на Божествените Династии било заложено началото на

първите цивилизации.

И тогава както в някои области на Земята част от човечеството

предпочело да води чергарски и патриархален живот, в други пък дивакът

едва що се учел да прави огнище и да се защитава от стихиите - неговите

братя, с помощта на божествения разум, който ги вдъхновявал, строили

градове и се занимавали с изкуства и науки. Докато техните братя-пастири се

славели с чудесни сили, „строителите" въпреки цивилизацията могли да

овладеят физическите си сили само постепенно.,Цивилизацията винаги е

развивала физическата и интелектуалната страна за сметка на психическата

духовна страна. Овладяването и управлението на собствената психическа

природа били сред ранното човечество вродени и също толкова естествени

свойства, както ходенето и мисленето.

Цивилизованите народи от Третата Раса под ръководството на

божествените си Господари строели обширни градове, разпространявали

науки и изкуства и владеели в съвършенство астрономия, архитектура и

математика. Лемурийците строели своите огромни скалообразни градове от

редки почви и материали, от изригнала лава, от бял планински мрамор и

черен подземен камък. Първите големи градове били построени в онази част

от континента, която днес е известна като остров Мадагаскар.

Древните останки от развалините на циклопските съоръжения са били

дело на последните подраси лемурийци. Каменните останки на Великденския

остров също имали циклопски характер. Този остров принадлежи към

най-ранната цивилизация на Третата раса. Внезапното вулканично изригване

и издигането на океанското дъно извадили тази малка реликва на Архаичните

векове

След като била потопена заедно с останалите -непокътната, с всичките й

статуи, и я оставиликато свидетел за съществуването на Лемурия.

Изумителните гигантски статуи са ярки и красноречиви свидетели на  загиналия континент с цивилизовано население в него.

ж.КраятнаЛемурия

Раждането и гибелта на основните раси винаги са били съпътствани от

геоложки промени на земното кълбо. Те са предизвикани от изменението в

наклона на земната ос. Старите континенти са погълнати от океаните,

появяват се други земи. Огромни планински вериги се издигат там, където

по-рано ги е нямало. Повърхността на земното кълбо всеки път коренно се

променя. Това е закон, който действа в назначеното си време, в точно

съответствие и съгласуваност със Закона на Кармата. „Оцеляването на

най-приспособените народи" и раси се утвърждавало със съвременна помощ.

Не-приспособените, неудачните се унищожавали, пометени от повърхността

на Земята.

След като Третата раса достигнала апогея в разцвета си, тя започнала да

клони към упадък. Това се отразило и на главния континент на

Расата-Лемурия: той започнал бавно да потъва. Огромният континент, който

царствал и се извисявал над Индийския, Атлантическия и Тихия океан,

започнал да се раздробява на много места на отделни острови. Тези острови,

огромни в началото, постепенно изчезвали един след друг. Най-големият

остатък от огромния континент е сега Австралия. Днешният остров Цейлон в

периода на Лемурия е бил северно плато на огромен остров Ланка, където

Третата Раса е завършила съдбата си.

Лемурия е била разрушена от действието на вулканите. Тя е била залята от

вълните в резултат на земетресения и подземни огньове. Катаклизмът,

разрушил огромния континент, е бил следствие от подземните трусове и

разтваряне дъното на океана. Лемурия е загинала около 700 хиляди години

преди началото на това, което днес се нарича Третичен (Еоценски) период.

Остатъците на древните лемурийци днес са народите от т. нар. етиопски

тип - чернокожите: негри, бушмени, австралийци и т.н.

Третопредание:ПреданиезаАтлантида

а.НачалотонаЧетвъртатаРаса

Четвъртата Основна Раса - Атлантите - започнала своето съществуване

преди 4-5 милиона години. В тази епоха Третата Раса вече вървяла към

упадък: по-голямата част от грамадния континент Лемурия още

съществувала. Новата Велика Раса се е зародила там, където днес се намира

приблизително средата на Атлантическия океан. Тогава на това място имало

струпване на много острови: с течение на времето те се издигнали и се  превърнали в голям континент - Атлантида.

Хората от Четвъртата раса произлезли от подбора на избраните от седмата

подраса на Третата Раса.

Първите атланти били по-ниски на ръст от ле-мурийците, но все пак били

великани - достигали З метра и половина. С течения на хилядолетия ръстът

им постепенно се смалявал. Цветът на кожата на първата подраса бил

тъмночервен, а на втората - червено-кафяв.

Състоянието на първите атланти може да се нарече детско, тяхното

съзнание не достигало нивото на последните раси лемурийци. Ето защо

развитието им протичало под непосредственото ръководство на Великите

Наставници на човечеството, дарили го с разум в Третата Раса. Йерарсите на

Великото Братство се въплъщавали сред първите атланти в лицето на техните

Господари.

От ръководещите ги Божествени Учители атлантите възприели вярата в

съществуването на Висше Космическо Същество, което прониква във всичко

съществуващо. Така възникнал култът към Слънцето като символ на това

най-висше понятие. За да го прославят, атлантите се изкачвали на

планинските върхове. Там от големи камъни правели подобия на кръгове,

представящи годишното въртене на Слънцето. Тези камъни били

разположени по такъв начин, че за този, който заставал пред жертвеника в

центъра на кръга, Слънцето се показвало по време на лятното слънцестоене

зад един камък, а по време на пролетното равноденствие - зад друг. Същите

кръгове служели и за други астрономически наблюдения във връзка с

отдалечени съзвездия.

б.РазцветнаАтлантида

Третата подраса на атлантите - толтеките -достигнала върха в развитието

на расата си. Те също били високи на ръст - достигали два и половина метра.

С течение на времето ръстът им се смалил, достигайки ръста на днешния

човек. Цветът на кожата на тази подраса бил медночервен. Чертите на лицата

им били правилни. Потомци на толтеките са чистокръвните представители на

пе-руанците и ацтеките, а също и червенокожите индианци от Северна и

Южна Америка.

Преди приблизително 1 милион години, когато атлантската раса е била в

пълния си разцвет, континентът Атлантида е заемал по-голямата част от

Алантическия океан. На север Атлантида се простирала няколко градуса

по-източно от Исландия, включвайки Шотландия, Ирландия и Северната част

на Англия, а на юг - до мястото, където се намира днес Рио де Жанейро,

включително Тексас, Мексико, Мексиканският пролив, част от САЩ и  Лабрадор. Екваториалните области включвали Бразилия и цялата част от

Океана до Златното крайбрежие на Африка. Днешните Азорскй острови били

недостижими снежни върхове от най-високата планинска верига на

континента Атлантида. Съществували също така отделно, сякаш откъснати

от Атлантида, части като острови с различна форма, които впоследствие се

превърнали в континентите Европа, Америка и Африка.

Толтеките създали най-могъщата империя сред народите на Атлантида.

Приблизително преди около 1 милион години след дълги междуособни войни

отделни племена се обединили в една голяма федерация, начело на която

стоял император. Настъпило време на мир и процъфтяване на цялата раса. В

течение на много хиляди години толтеките царствали над целия континент

Атлантида, достигайки огромно могъщество и богатство. „Градът на

Златните Врати", разположен в Източната част на Атлантида, бил резиденция

на императорите, чиято власт се простирала не само над целия континент, но

и над острова.

В течение на цялата тази епоха посветените господари винаги поддържали

връзка със съкровената Йерархия, подчинявали се на нейните указания и

действали според нейните планове. В резултат на това епохата станала златен

век на Атлантида. Управлението било справедливо и благотворно, изкуствата

и науките процъфтявали. Ръководителите на страната, използвайки свещено

познание, достигнали наистина необикновени резултати. В тази епоха

културата и цивилизацията на Атлантида достигнали връхната си точка.

В епохата на разцвета, под влиянието на императорите-Адепти, народът

достигнал до най-чистото и истинско разбиране на Божествената

идея.Символът е бил единствената форма, чрез която са се доближавали до

идеята за същността на Космоса, която, макар и да е неизразима, прониква

във всичко.

Така символът на Слънцето е бил един от първите възприети и разбрани

символи. Култът към Огъня и култът към Слънцето се прославял във

великолепни храмове, които се издигали по цялата територия на континента

Атлантида, особено в Града на Златните Врати. В онези времена са били

забранени всякакви изображения на божества. Слънчевият диск е

единствената емблема, достойна да изобрази главата на Божеството, и това

изображение се намирало във всеки храм.

Този златен диск обикновено се поставял така, че първият лъч на

Слънцето го осветявал по време на пролетното равноденствие или лятното

слънцестоене.

в.Култура и цивилизация на атлантите

Науките и изкуствата достигнали максимално развитие при Толтекската

подраса. Нито една от останалите подраси на Атлантида не могла да се

сравни с толтеките.

Писмеността е била изобретена от атлантите и се използвала от тях.

Атлантите са писали на тънки метални листчета, чиято повърхност прилича

на бял порцелан. Те умеели да възпроизвеждат и размножават текст.

Училищата от епохата на разцвета са били две категории: начални, където

се обучавали на четене и писане, и специални, където изпращали деца на

възраст около 12 години, проявили особени дарби. В тези висши училища те

получавали по-обширно образование. Тук изучавали ботаника, химия,

математика и астрономия. Голямо внимание се обръщало на това всеки

образован човек да знае в общи линии медицината и методите на лечение с

магнетизъм.

Всички науки в училище се изучавали по-различно, отколкото при нас.

Главната задача на учителя е била развитието на скритите психически сили

на ученика и във връзка с това експерименталното запознаване с тайните

сили на природата. Тук влизало запознаване със съкровените особености на

растенията, металите и скъпоценните камъни, а също така и химическият

процес на трансмутация на металите. Повечето хора притежавали тогава

способността да управляват психическите сили. Особено издигнатите хора се

учели във висшите училища или университетите, където специално се

занимавали с развитието на скритите индивидуални сили.

Въпросите, засягащи един от главните поминъци в живота на толтеките -

селското стопанство и земеделието, - подробно се изучавал във висшите

училища. Тук се учели да развъждат особена порода животни и да отглеждат

специални сортове растения и житни култури. Овесът и някои други сортове

житни култури са получени в резултат на кръстосване на пшеницата с

различни диворастящи треви на нашата планета. Пшеницата не е продукт на

нашия свят - тя е била донесена от Учителите на мъдростта от друга планета.

Всички опитни изследвания във тази област са били извършвани в

агрономическите школи на Атлантида. Един от резултатите на тези

изследвания било поразителното видоизменение на банана, който в диво

състояние бил почти без мека част и пълен със семки като пъпеша.

Едва след много столетия, а може би и няколко хилядолетия, огромният

брой присаждания и особените условия за отглеждане създали този плод без

семки, какъвто го познаваме днес. В много опити на кръстосване и

отглеждане на нови породи животни и растения толтеките са използвали

изкуствена топлина и оцветена светлина.

От домашните животни толтеките развъждали особен вид свине, които  приличали на малки тапири, големи животни като котки, прародители на

кучетата с вълча външност. Млечните животни представлявали особен вид

добитък като камилите, но по-малки на ръст. Ламите от Перу произлизат от

тези животни.

Мъдрото ръководство на Йерархията се отразило също и в

предначертаването на основните типове животинско и растително царство,

които преминават своята еволюция на форма и съзнание с непосредственото

въздействие от страна на човека. Например развитието на формата на такова

благородно животно като коня било резултат от много опити, които човекът

от онова време е правил по указанията на Йерархията и с посредничеството

на Нейните помощници - посветените.

В земеделието голямо внимание се обръщало на астрономията, която по

онова време не е била отвлечено знание. Съкровените влияния, които

въздействали върху живота на растенията и животните, също били предмет

на изучаване и атлантите умеели да използват тези знания. Методът да се

предизвика дъжд по желание също е бил известен.

Колкото до развитието на изкуствата, даже в епохата на разцвета, то е

било съвсем примитивно. Живопистта също никога не е достигала висока

степен на развитие. Всеки, който имал средства или възможност, е считал за

свой дълг да постави в храма свое скулптурно изображение от дърво или

камък, напомнящ базалт. По-богатите граждани отливали изображенията си

от злато или сребро.

Главна страст на изкуството по това време била архитектурата. Жилищата

даже в градовете били заобиколени с градини. Характерна черта на дома на

толтеките била кулата, издигаща се в ъгъла или в центъра на зданието.

Кулата завършвала с островърх купол и служела обикновено за обсерватория.

Фасадите на зданията били украсени с фрески, скулптури и цветни

орнаменти. Атлантите обичали ярките цветове и рисували домовете си както

отвътре, така и отвън.

Особено вещество, напомнящо стъкло, но по-малко прозрачно,

пропускало светлината във вътрешността на домовете.

Обществените здания и храмове поразявали със своята масивност и

гигантски размери. Храмовете се състояли от огромни зали, като гигантските

зали на Египет, но с още по-грандиозни размери.

Както частните жилища, и храмовете били украсявани с кули, чиито

орнаменти и фрески съответствали на богатството им. Кулите служели за

обсерватории и за култ към Слънцето. Храмовете и обществените здания

били украсени с художествени инкрустации и със златни пластинки.

Постройките с обществено значение обикновено се състояли от четири  здания около централния двор, сред който е бил фонтанът.

Столицата на Атлантида, Градът на Златните Врати, бил разположен

върху склоновете на един хълм, близо до морския бряг. Покрита с

великолепни гори местност като парк обкръжавала града. Намиращата се

наблизо планинска верига давала вода на града. На върха на хълма се издигал

дворецът на императора, заобиколен с градина, където минавал поток, който

захранвал с вода първо императорския дворец и градинските фонтани. След

това потокът се спускал на каскади в един ров, около територията на двореца,

като по този начин я отделял от града, разположен по-ниско. Четири канала,

изтичащи от рова, доставяли вода за града и захранвали трите кръгови

канала, разположени по-ниско. Външният от тях, разположен по-ниско от

другите два, се издигал над околната равнина. Четвъртата каскада се

намирала вече в самата равнина, като събирала всички стичащи се води и на

свой ред ги отнасяла към морето.

Така градът се разделял с помощта на каналите на три концентрични

пояса. В най-горния от тях, непосредствено до територията на двореца, били

разположени полета за надбягвания и огромни обществени градини.

По-голямата част от правителствените учреждения се намирали в този пояс.

Там се намирала и сградата за чужденци - истински дворец, където всички

чужденци-гости на града през цялото време на своя престой се радвали на

гостоприемство.

В следващите два пояса се намирали частните домове и храмовете. По

обширната равнина се разполагали навсякъде вили - резиденции на богатата

класа. Сравнително бедната част от населението живеела в района на ниския

пояс, до самото море. Техните домове се намирали по-близо един до друг.

По време на своя най-голям разцвет Градът на Златните Врати наброявал

повече от 2 милиона жители. А общият брой на цялото население на

Атлантида в епохата на разцвета на Толтекската подраса достигал 2

милиарда.

Атлантите използвали високо развита техника. Те реализирали идеята за

въздушния кораб и летящата машина. Обикновено машините побирали не

повече от двама човека, но някои могли да поберат до шест и даже до осем

човека. За оборудването на въздушните кораби те използвали особена смес от

три метала. Тази бяла метална смес била много лека. Повърхността на

въздушния кораб била покрита с листове от този метал. Въздушните кораби

на атлантите летели в тъмнината, сякаш имали блестящо покритие. Те имали

вид на кораб със закрита палуба.

Двигателна сила е бил определен вид ефир. В центъра на кораба се

намирал сандък, който служел за генератор на тази сила. Оттам тя се  предавала чрез две тръби към крайните части на кораба. От тези тръби

надолу излизали осем допълнителни. При издигане на кораба отваряли

клапаните на последните. Струята, преминала по тези тръби, се удряла в

земята с такава сила, че корабът се издигал нагоре, при което за

по-нататъшна опорна точка му служела самата плътност на въздуха. Голяма

част от струята се насочвала към главната тръба, чийто край бил извит

надолу в края на кораба, като образувал при това ъгъл от 45 градуса. Тази

тръба служела за излитане и едновременно с това извършвала движението на

кораба.

Атлантите имали също така и морски съдове, които се движели със сила,

подобна на описаната по-горе. В този случай движещата сила е била с

по-плътен състав. По-късно, когато войните и междуособиците сложили край

на златния век, военните кораби, предназначени за въздухоплаване, заменили

в по-значителната си част морските съдове. Тогава започвали да ги строят

като военни транспортни кораби, така че да поместват до 100 войници.

г.УпадъкнаАтлантида

Приблизително около 100 хиляди години след Златния век започнал

упадък на великата раса на атлантите.

По времето на Третата Раса звероподобието на „лудите" се проявило в

създаване на огромни чове-коподобни чудовища - потомство на човешки и

животински родители. С течение на времето потомството на тези същества се

изменило в резултат на външни условия, докато накрая тези създания се

смалили в размерите си и завършили като низши маймуни от Миоценския

период. С тези маймуни късните атланти възобновили греха на „лудите"

-този път с цялата отговорност. Резултатът на тяхното престъпление са били

маймуните, известни сега като антропоиди.

След моралното падение последвало и духовно. Егоизмът взел връх и

войните сложили край на Златния век. Хората, вместо да работят за общото

благо под ръководството на Великите Наставници, в сътрудничество с

космическите сили на природата, се хвърлили в безумно самоизтребление.

По примера на стопаните си животните също се хвърлили да се разкъсват

един друг. Това аморално въздействие на човека върху животните достига и

до наши дни. Като пример за това могат да послужат породите големи котки,

дресирани от атлантите за лов, които с течение на времето се превърнали в

кръвожадни леопарди и ягуари.

Тогава всеки човек започнал да се бори само за себе си, да използва

знанието си за чисто егоистични цели и започнал да вярва, че във Вселената

няма нищо по-висше от човека. Всеки станал сам за себе си закон и бог.

Тогава култът, прославен в храмовете, не се отнасял повече за неизразимия

идеал, а станал култ на човека такъв, какъвто е той и както го разбират

хората.

Атлантите започнали да създават свои собствени изображения по свой

размер и подобие и им се кланяли. Статуите се изсичали от изригнала лава,

от бял планински мрамор и черен подземен камък, а също се отливали от

злато. Нишите, където се поставяли такива статуи, се изсичали от дърво или

камък и се закрепяли в стените на храмовете. Тези ниши са били строени

достатъчно обширни, така че шествието от свещенослужители по време на

тържествата в чест на дадено лице да може да обиколи около неговото

изображение. Така хората се покланяли сами на себе си. Най-богатите имали

свещеници, които служели на култа и се грижели за олтаря, където се

намирали статуите им. На тях им принасяли и жертви, като на богове. Не

можем да си представим по-голям апотеоз на себепоклон-ничеството.

Кралете, мнозинството от духовенството и значителна част от народа

започнали да използват съкровените сили, без да се съобразяват със законите,

дадени от Посветените, лекомислено пренебрегвали техните съвети и

указания. Връзката с Йерархията се прекъснала.

Личните интереси, жаждата за богатство и власт, разорението и

унищожаването на враговете с цел забогатяване все повече завладявали

съзнанието на масите.

Съкровените знания, насочени срещу целите на еволюцията, към егоизма

и недоброжелател-ността, се превърнали в черна магия и магьосничество.

Разкошът, зверството и варварството се увеличавали все повече и повече,

докато зверските инстинкти започнали да действат абсолютно. Магьосниците

и адептите на тъмните сили широко разпространявали черната магия и броят

на хората, които я използвали, непрестанно се увеличавал.

д.ГибелтанаАтлантида

Когато извращението на еволюционните закони достигнало апогея си и

Градът на Златните Врати се превърнал в истински ад по своята жестокост,

целият континент бил потресен от първата ужасна катастрофа. Столицата

била пометена от вълните на океана, милиони хора били унищожени. За тази

катастрофа неведнъж били предупреждавани както императорът, така и

отделените от Висшата Йерархия свещенослужители.

Под влияние на Светлите Сили, предвиждащи катастрофата, по-добрата

част от народа емигрирала от тази местност преди катастрофата. Това били

най-развитите членове на Расата, които не се поддали на общото безумие,

знаели закона на света, запазили правилно разбиране за отговорността и контрола над психическите сили.

Тази първа катастрофа станала в епохата на Миоцена, преди 800 хиляди

години. Тя значително променила разпределението на сушата на земното

кълбо. Големият Атлантически океан загубил полярните си области, а

средната му част се намалила и се раздробила. Американският континент в

тази епоха се отделил чрез пролив от породилата го Атлантида. Последната

се простирала още по Атлантическия океан, като заемала пространството от

50 градуса северна ширина до няколко градуса на юг от екватора. Извършили

се значителни спадове и издигания на континенти и в други части на света.

Така от откъсналата се североизточна част на Атлантида се образувала

грамадна площ: островите на Великобритания представлявали част от

огромния остров, обхванал Скандинавия, северна Франция и всички

най-близки обкръжаващи ги морета. Остатъците от Лемурия се намалили,

докато бъдещите територии на Европа, Америка и Африка значително се

разширили.

Втората, по-малко значителна катастрофа станала преди около 200 хиляди

години. Континентът Атлантида се разделил на 2 острова: северният, голям,

наречен Рута, и южният, малък, с името Даития. Остров Скандинавия тогава

се присъединил към Европейския континент. Станали някои промени и на

Американския континент, а също и наводняването на Египет.

След катастрофата усилията на Светлите сили, действащи под

ръководството на Йерархията, още известно време давали добри резултати и

предпазвали спасеното население от занимания с черна магия, но подрасата

на толтеките вече никога не достигнала предишния си блясък. По-късно

потомците на толтеките на остров Рут повторили в общи линии историята на

предците си. Господарите и Династията им пак достигнали известно

могъщество и царствали над по-голямата част от острова. Впоследствие тази

династия също попаднала под влияние на черната магия, която се

разпространявала все повече и повече, довела отново до космически

неизбежна катастрофа и очистила света за по-нататъшното му еволюционно

развитие.

Преди около 80 хиляди години станала трета катастрофа, надминала

останалите по сила и ярост. Даития почти изчезнала, докато от остров Рут се

запазила само сравнително незначителна част - остров Посейдонис.

В посочената епоха и до изчезването на остров Посейдонис в някоя част

от континента винаги царствал император от светла династия. Той действал

под ръководството на Йерархията, съпротивлявал се срещу

разпространението на тъмните сили, обединявал малцинството, водещо чист

и възвишен живот.

Преди катастрофите винаги се извършвала емиграция на най-доброто

малцинство. Тези емиграции били ръководени от духовни вождове, които

предвиждали бедствието, заплашващо страната. Посветените крале и

Учители, следващи „добрия закон за телата", били предупреждавани

предварително за надигащите се катастрофи. Те били център за пророчески

предупреждения и спасявали верните избрани племена. Такива емиграции се

извършвали тайно, под прикритието на нощта.

В 9564 година преди нашата ера мощни земетресения разрушили

Посейдонис и островът потънал в морето, пораждайки огромна вълна,

наводнила низината и оставила след себе си спомена за огромен

разрушителен потоп.

Ето едно от сказанията за последните дни на Посейдонис.

... И се оплакал Великият Цар с Блестящия Образ, Главата на всички

жълтолики, като видял греховете на черноликите.

И пратил той въздушните си кораби (вимана) с благочестиви хора в тях,

при своите братя-Господа-ри, глави на други народи и племена, с думите:

„Гответе се. Въстанете вие, хора на Добрия закон, и тръгнете по земята,

докато е още суха. Господарите готвят бури. Колесниците им се

приближават към земята. Само една нощ и два дена ще живеят

Владетелите с тъмния лик (магьосниците) на тази търпелива земя. Тя е

осъдена и те трябва да рухнат заедно с нея. Владетелите на Огнените

недра -Джуджета и стихийните духове на Огъня - приготвят магическите

си огнени доспехи. Но Господарите на Злото око са по-силни от стихийните

Духове и са роби на силните. Те познават Астра-Видия, висшето магическо

изкуство. Въстанете и използвайте вашите магически сили, за да

противостоите на магьосниците. Нека всеки Светлолик Владетел (Адепт

на Бялата Магия) да накара вимана на всеки Тъмнолик Владетел да попадне

в негово владение, за да не може нито един магьосник благодарение на него

да се спаси от водите, да избегне жезъла на Четирите Кармични Божества

и да спаси лошите си последователи. Нека всеки жълтолик изпрати сън на

всеки чернолик. Нека дори магьосниците да избегнат болките и

страданието. Нека всеки човек, верен на Слънчевите Богове, парализира

всеки човек, верен на Лунните Богове, за да не страда и да не избегне своята

участ. И нека всеки жълтолик даде своята вода на живота (кръвта) на

говорещите животни, принадлежащи на черния образ, за да не разбудят

стопанина си.

Часът удари, спуска се Черната нощ... И нека се сбъдне съдбата им. Ние

сме слуги на Четиримата Велики Кармични Богове. И нека се върнат

Царете на Светлината. Великият цар паднал върху Сияйния си Лик и се  разридал...

Когато Царете се събрали, водите вече се понесли. Но народите вече

прекосили сухите земи. Те били вече отвъд водата. Царете ги настигнали в

своите вимана и ги повикали в зимите на Огъня и Метала (Изток и Север).

Метеори падали като дъжд върху земята на тъмноликите, но те спели.

Говорещите зверове (магическите стражи) били спокойни. Господарите на

недрата чакали заповеди, но те не дошли, тъй като владетелите им спели.

Водите се издигнали и залели долините от единия край на Земята до другия.

Платата останали, дъното на Земята (земята на антиподите) останало сухо.

Там живеели тези, които се спасили: Жълтоликите, откритите и искрени

хора. Когато тъмноликите господари се събудили и си спомнили за своите

вимана, за да се спасят от надигащата се водна стихия, те видели, че са

изчезнали.

Отведените народи били също така многобройни, както звездите на

Млечния път. Подобно на Змея-Дракон, който бавно разгъва тялото си, така и

Синовете на хората, отведени от Синовете на Мъдростта, разгърнали

редиците си и се разпръснали като пълноводен планински поток. Много от

тях, които се изплашили, загинали по пътя. Но болшинството било спасено.

Някои от по-могъщите магьосници, „тъмни лица", събудили се по-рано от

другите, започнали да преследват тези, които ги „ограбили" и които се

намирали в последните редици. Преследвачите, чиито глави и гърди се

издигали над водата, ги гонели, докато накрая ги застигнали водите, и те

загинали до последния човек. Почвата пропадала под краката им и Земята

погълнала тези, които я осквернили.

Така последният остатък от Атлантида - остров Посейдонис - загинал

отгоре от вода, а отдолу от огън. Големият Хълм не преставал да бълва

пламък. „Огнедишащото Чудовище" останало самотно сред развалините на

злощастния остров.

е.Наследницитенаатлантите(Египет)

Преди около 400 хиляди години Великата Ложа на Посветените била

пренесена от Атлантида в Египет. Златният век на толтеките отдавна

завършил, моралният упадък и заниманията с черна магия се разпространили

още по-широко. Бялата Ложа изисквала по-чисто обкръжение и затова била

пренесена в Египет - пустинна и слабо населена местност по това време. Там

Великата ложа на Посветените могла в продължение на 200 хиляди години да

продължи безпрепятствено работата си. Преди около 200 хиляди години

Бялата Ложа основала империя, в която царувала първата Божествена

Династия на Египет, и започнала да просвещава народа. В това време се  появили първите отреди преселници от Атлантида.

В продължение на 10 хиляди години, които оставали до втората

катастрофа, били построени двете големи пирамиди в Гиза с големи зали,

където се извършвали обредите за посвещаване на учениците и където е

трябвало да бъдат запазени могъщи талисмани за времето на предвидените от

тях космически катастрофи.

В епохата на втората катастрофа (преди около 200 хиляди години) и

първото наводнение на Египет населението му емигрирало в планините на

Абисиния, които по онова време били остров. Когато залетите територии се

появили пак над морето, те започнали да се заселват с част от потомците на

предишните обитатели, с част от преселниците на атлантите, основно

акадийци. Смесването им с другите създало типа на египтяните. Към това

време се причислява управлението на втората Божествена династия на

Египет, когато посветените адепти още управлявали страната.

Третата катастрофа на Атлантида, станала преди 80 хиляди години,

предизвикала второто наводнение на територията на Египет. Когато водата се

отдръпнала, се възцарила Третата Божествена династия, наричана Манефон.

При царуването на първите господари на тази династия бил построен

великият храм на Карнак и множество други величествени постройки.

Потапянето на остров Посейдонис в океана предизвикало още едно

наводнение на Египет. То било съвсем кратко, но сложило край на

Божествената Династия, защото ложата на посветените пренесла

местожителството си в друга страна. Човешката династия на древните

египтяни, започнала от Менес, притежавала цялото знание на атлантите,

макар че в жилите им повече не течела кръв на атланти.

По време на заливането на остров Посейдонис пустинята Сахара била още

дъно на океана, също както и пустинята Гоби била дъно на морето вътре в

Централна Азия. Островите на Великобритания още били свързани с

Европейския континент, а Балтийско море още не съществувало. По това

време очертанията на континентите вече придобиват формата, в която

съществуват и в наши дни.

ж)Другитеподрасинаатлантитеитехенитепотомци

Туранците - четвъртата подраса - били жълтокожи. Тази подраса била

буйна и недисциплинирана, груба и жестока. Туранците никога не властвали

на континента Атлантида. Те били колонизатори. По-голямата част от тях

емигрирали в местности, разположени на изток от Атлантида. После се

насочили още по-далече на Изток, към бреговете на централното море на

Азия. Някои от тях се пренесли още по-далече, по течението на Жълтата река  и окончателно се установили в центъра на Китай. Тази подраса е представена

в някои части на съвременен Китай от високи китайци, лесно различими от

китайците на седмата подраса.

Първичните семити - петата подраса - били бели. Това била много

войнствена, енергична и склонна към грабежи подраса.

Те били главно чергари. Характерни черти на тази подраса били

подозрителност и заядливост, вечни войни със съседите. Техни потомци са

чистокръвните юдеи и кабилите от Северна Африка.

Шестата подраса, акадийците, били бели. Те се появили вече след

катастрофата, станала преди 800 хиляди години. Водили много войни със

семитите, които накрая победили. Акадийците се отличавали с търговски,

навигационни и колонизаторски способности. Големият интерес към

мореплаването ги накарал усилено да се занимават с наблюдение на

звездното небе и затова те имали огромни успехи в астрономията и

астрологията. Те построили няколко големи търговски центрове и

установили връзка с най-отдалечените части на земното кълбо. Техни

потомци били финикийците, търгуващи по бреговете на Средиземно море.

Последната Седма или Монголска подраса се зародила в татарските степи

на Източен Сибир. Монголците са произлезли непосредствено от ту-ранската

подраса, която те заменили в по-голямата част на Азия. Те нямали никакво

отношение към древния континент Атлантида. Зародили се на широката

територия на Татария, те имали достатъчно места за преселване в собствената

си страна. Тази подраса се разраснала неимоверно много. Според условията

на местността монголците станали чергари, после земеделци. Те били висша

подраса в сравнение със своите предшественици, грубите туранци. Също

като тях били жълтокожи. Разпръснали се по равнините на Китай, те

представляват съвременните китайци.

Японците не принадлежат цялостно нито към една от подрасите. Те са

смес от няколко подраси. Японците са като че ли последната утайка от цялата

Основна раса. Ето защо те имат много качества, които ги отличават от

седмата подраса, китайците.

Петата Основна Раса, която днес стои начело на човешката еволюция, е

произлязла от петата подраса на атлантите - първичните семити.

Най-изтъкнатите семейства от тази подраса били отделени и настанени около

южните брегове на Централното Азиатско море, много преди гибелта на

Атлантида.

Петата раса също се дели на 7 подраси, от които засега са се проявили

само пет. Първата подраса от Централна Азия отишла в Индия и се

установила на юг от Хималаите. Тя започнала да властва на обширния  полуостров Индостан, като подчинила народите от Четвъртата и Третата

Раси, населяващи в онази епоха Индия. Първата подраса са не само

арийските индуси, но и един от типовете на Древния Египет, този, на когото

принадлежи висшата управляваща класа.

Към втората подраса се отнасят арийските семити, които се отличават от

първоначалните семити - Халдея, Асирия, Вавилон а също и съвременните

араби и маври. Третата подраса е иранската, към която принадлежат древните

перси, чиито потомци са днешните перси. Към Четвъртата подраса

-Келтската - принадлежат древните гърци и римляни, а също съвременните

италианци, гърци, французи, испанци, ирландци, шотландци. Към Петата

-тевтонската подраса - принадлежат славяните, скандинавците, холандците,

немците, англичаните и потомците им, разпръснати по целия свят.

з.Епилог

В Централна Азия, В Афганистан, на половината път между Кабул и Бал,

има град Бамян. Близо до града се издигат пет колосални статуи.

Най-голямата е висока 52 метра. Втората голяма статуя, изрязана също като

първата в скала, е висока 36 метра. Третата статуя е само 18 метра, другите

две са по-ниски, последната е само малко по-висока от един среден на ръст

човек от нашата днешна Раса. Първият и най-голям от тези колоси изобразява

човек, облечен в нещо като „тога".

Тези пет фигури принадлежат към творенията на Посветените от

Четвъртата Раса, които след потапянето на техния континент намерили

убежище в твърдините и по върховете на Централно-Азиатска-та планинска

верига. Тези фигури са илюстрация на учението за постепенната еволюция на

расите. Най-голямата изобразява Първата Раса, нейното ефирно тяло било

запечатано в твърдия камък. Втората - 36 метра висока - изобразява

„Родените от пот". Третата -18 метра - увековечава Расата, паднала и

заченала Първата физическа раса, родена от баща и майка, чието последно

потомство е изобразено в статуите на Великденския остров. Те били с

височина 6 и 7,5 метра в епохата, когато е била залята Лемурия. Четвъртата

Раса била с още по-малки размери, макар и гигантски в сравнение с нашата

днешна Пета Раса, и редицата завършва с нея.

Четвъртопредание:Вотвъднитесветове

Съществуват много разкази за живота на различни хора от раждането до

смъртта им. Но има една легенда за пътя на човека от смъртта до раждането.

Тя е разказана от самия пътник. Да чуем легендата. Да опознаем „опакото" на

света. Да разберем какво е човекът.

а.ИзлизамотПлътниясвят

... И така аз напуснах физическото си тяло завинаги. Макар че аз излизах

от него всеки ден по няколко часа, но винаги се завръщах - това се наричаше

сън. А този път го отхвърлих съвсем -така че повече да не го обличам като

старо износено палто.

Тъй като настъпи срокът на излизането ми от Плътния Свят. Този срок е

бил определен от Господарите на Карма при раждането ми.

Продължителността на живота в Плътния свят е определена за всеки човек.

Оставеното от мен плътно тяло ми послужи за „разводач" в живота в

Плътния свят. То беше само инструмент за действие в него, нищо повече.

След като го отхвърлих, аз се лиших от възможността да живея в този свят и

той престана да съществува за мен.

Истината е, че засега аз все още не съм излязъл от Плътния свят. Аз

отхвърлих само плътната част от физическото тяло, съставена от твърди,

течни и газообразни частици - това, което получи названието „студен труп".

Аз отнесох със себе си целия „Живот" на това тяло: топлината,

електричеството и другите енергии - това, което на Изток наричат „ефирно

тяло".

След като имах за своя външна обвивка само това ефирно тяло, аз станах

невидим за намиращите се в Плътния свят. При силно желание аз бих могъл

да стана видим като „привидение" и да се покажа на близките във формата на

облачна фигура. Но аз не го направих - като ме видят, биха могли да се

изплашат.

Още повече, че в момента на излизането ми от плътното тяло аз бях много

зает: преживявах живота си отново. В тези кратки секунди пред мен премина

панорамата на целия ми живот. От всички скрити ъгълчета излязоха картина

след картина, събитие след събитие.

В смъртния ми час се прояви преобладаващият смисъл на целия живот,

изясни се неговата водеща мисъл. Аз се видях такъв, какъвто съм в

действителност. Тържествена беше минутата, когато застанах лице с лице

срещу своя живот.

Колко хубаво беше, че всички, които присъстваха на смъртния ми одър, се

държаха тихо и с благоговение. Те осъзнаваха себе си в тържественото

присъствие на смъртта и тържествено мълчаха. Нищо не ме отвличаше от

обзора на течащия пред вътрешния ми поглед живот, никой не нарушаваше

спокойното течение на мисълта.

Онези, които нахлуват с лс личното си огорчение в тишината, толкова

необходима за отиващия си, постъпват егоистично и грубо. Силният плач и

шумното оплакване могат да разтревожат умиращия и да нарушат

съсредоточеното внимание. Недопустимо е да се вика в земните сфери,

когато духът вече се е откъснал.

Около 36 часа след смъртта аз излязох и от ефирното тяло, което известно

време се носеше над гроба на плътното ми тяло. Отхвърленото ефирно тяло

може би понякога е видимо на гробищата от чувствителните хора като

„привидение". След няколко седмици то се разпада и се разсейва във въздуха.

б.ЖивеявъвФиниясвят

Освободен от физическите тела, Плътното и Ефирното, аз се озовах в друг

свят - Финия свят, който стана сега за мен видим и реален. Аз самият бях

останал същият, какъвто съм бил, само че сега мое външно тяло беше станало

финото тяло - носител и проводник на желанията, чувствата, емоциите. С

това тяло, с неговите органи за възприятие (фино зрение и други), аз веднага

бих могъл да взема участие в живота на Финия свят и неговите обитатели.

Това тяло го имах и преди, в Плътния свят, само че там то беше невидимо

- скрито зад грубата обвивка на плътното тяло. С помощта на това фино тяло

аз можех да желая, да изразявам чувствата си - тази възможност оставаше в

пълна сила и във финия свят. Само че в земния живот аз можех да крия

чувствата, желанията, емоциите - а сега, във Финия свят, те станаха видими,

както в Плътния свят беше видимо плътното ми тяло.

Финият свят е не толкова някакво особено място, колкото състояние, в

което се потапяш след загубата на физическото тяло. Съзнанието ми остана

такова, каквото беше и в Плътния свят. Всички, които са си отишли,

продължават да водят във Финия свят такъв живот, какъвто са водили и в

плана на земното си съществуване - често даже без да осъзнават, че са

преминали в друг свят.

Всеки влиза в породения от самия него свят и в това състояние, което е

породено от самия него. Всички усещания във Финия свят зависят от

развитието и състоянието на съзнанието. Затова всеки намира там своя ад,

чистилище или рай.

Финият свят съдържа седем плана или сфери, в съответствие с различните

стремежи на неговите обитатели и с различните нива на духовно и

интелектуално развитие. Това деление на слоевете на Финия свят не съвпада

с условните класове на Земята. Ако в Плътния свят човек, като се преструва,

може да скрие истинската си същност и да заема място, несъответстващо на

неговото развитие, то във Финия свят това е абсолютно невъзможно: там

всеки попада в такава сфера, която той е достигнал в духовното си развитие.

Да, във Финия свят съвсем не можеш да бъдеш лицемер и да прикриваш

нечистите си мисли зад привидна добродетел. Ако даже в земния живот

хората променят външността си според страстите и лицето на развратния и

пропил се негодник придобива най-отблъскващ израз, то във Финия свят

вътрешният характер непременно се отразява и на външния облик: той или

сияе от красота, ако душата му е благородна, или отблъсква с безобразието

си, ако природата му е нечиста.

Във Финия свят всяка подбуда веднага извиква съответна промяна във

външния вид. Зверските апетити оформят финото тяло в зверски образи,

лошите страсти го обезобразяват до ужасна степен. И кое е

най-забележителното при това - самият човек никога не вижда

преобразяването си!

Предвиждайки такава участ, не си ли струва да се погрижим за облика си

своевременно? Не си ли струва да се научим в Плътния свят да мислим така,

че във Финия свят да няма пред кого да се срамуваме? Ако човек сам е

напълно уверен в добрата същност на мислите си, той няма от какво да се

опасява - на него нито за миг няма да му се наложи да се срамува от облика

си: а той може да бъде и прекрасен!

Във Финия свят съществува и подобие на ада: състоянието на

престъпниците и порочните хора в низшите слоеве на Финия свят е много

мъчително. Яростни, злобни и живеещи само с чувствените на-слаждения, те

много страдат поради невъзможността да утолят злобата си и плътските си

страсти, тъй като нямат оръдие за това - физическо тяло. Те буквално горят в

пламъка на неутолимите си страсти.

Сферите на Финия свят се отличават една от друга по плътност. Тези

различия в свойствата на материята на Финия свят са причина за това, че

съществата, намиращи се в една сфера, са отделени от съществата, намиращи

се в друга, и само обитателите на една и съща сфера са способни да общуват.

Финият свят е устроен така чудесно, че обитател на която и да е сфера може

да посещава всички по-нискостоящи сфери, но за да се издигне в по-висши

сфери, той трябва да достигне съответното развитие.

Обитателите на Финия свят са източници на светлина - те самите светят и

изпълват със светлина пространството, където се намират. Но способността

на всяко същество от Финия свят да свети зависи от достигнатото от него

по-малко или по-голямо съвършенство, оттук е разбираемо и разделянето на

светли и тъмни. Светъл е този, който свети, а тъмният не излъчва светлина.

В низшите пластове на Финия свят царства полумракът, защото

светлината на жителите им е слаба - те не умеят да мислят за светлината.

Колкото по-високо е съзнанието и мисълта, толкова по-светло е вечното сияние. Жителите на Финия свят, които искат светлина, имат достатъчно от

нея -светлата мисъл ражда Светлина.

Във Финия свят гласът не е нужен и е заменен от бързата мисъл. Тук се

възприемат не думи, а мисли -тук общуват мислено и няма нужда от

различни езици. Чудесна е възможността да мислиш на своя език и в същото

време да бъдеш разбран от жителите на различни страни!

Във Финия свят много увлекателна е възможността да създаваш от фина

материя с мисълта си всичко, което пожелаеш. Колкото по-богато е

въображението на човека, толкова по-разнообразно е творчеството му, и

колкото по-културен е човек, толкова то е по-прекрасно. Ето защо всички

мечтатели, поети, художници имат тук безгранични възможности да

приложат всичките си способности и стремежи.

Освободен от физическото тяло, аз се почувствах свободен от много

притесняващи задължения. Във Финия свят не е нужно да си приготвяш

храна, не е нужно да се грижиш нито за квартира, нито за дрехи, а също така

няма нужда и от почивка. Ето защо тук аз имах много свободно време, което

посветих на разширяване на съзнанието, наблюдение на небесните светове и

изучаване законите на природата.

От гледна точка на Плътния свят възможностите на обитателя на Финия

свят са удивителни. Тук аз мога с недостъпна за земното разбиране бързина

да се пренасям от един предмет на друг, от едно място на друго. Това, което

за земния човек е фантазия, приказка и чудо, тук е реалност. Всички

приказки, в които се говори за „шапка-невидимка", за „летящо килимче", за

„добри и зли феи" и други - всичко това е написано от автори, които са

помнили законите и явленията на Финия свят.

Финият свят е не само наше състояние, той е цял един свят с всичките му

възможности и препятствия. Само че законите и условията за живот във

Финия свят са съвсем други. Така например там пространството и времето се

възприемат съвсем различно.

Във Финия свят хиляди земни години могат да изглеждат един миг, а

мигът - цяла вечност. Но нали и на Земята се случва човек, погълнат от

радостта на творчеството или щастието, да не забелязва как минават

годините, а някаква си една страшна минута да му се струва безкрайно дълга.

А и когато сънуваме, можем да се убедим, че за най-съдържателните сънища

не се изисква време -мигновено се възприемат най-сложни действия и се

усвояват дълги беседи.

Искам  да  продължа  с останалите  основни  човешки  раси.

Петата   основна  човешка  раса, нашата  съвременна,  също  ще  загине  от  космическа  катастрофа,  която  ще  доведе  да накланяне  на земната ос, именно до смяна на полюсите на планетата ни. Но  това  ще  стане  едва  тогава,  когато  израсне  и  възмъжее  следващата   основна  раса.

Шестата   основна   човешка  раса -  свръхсетивните.

Тази   раса   ще  има  отворено  трето  око  и  ще  създаде  нова  цивилизация . Тя   ще  вижда  бъдещето  и  ще  осъществява   телепатичен   контакт  с  другите  космически  цивилизации .  При   нея  ще стане  глобално   обединение   и  цивилизацията  на  Земята   ще  влезе   в  галактическия   съюз  с   разумните   цивилизации.  Но   и  шестата   човешка   раса   ще  загине,  когато   започне  да  злоупотребява   с  възможностите,  които  е  получила   по   пътя   на  еволюцията  си.

Седмата   основна   човешка   раса -  съвършените.

Тя   е  последната  човешка  раса,   която   ще  населява  Земята,  ще  бъде цивилизация   на  съвършени  същества,  които  ще  могат  да  преодоляват   пространството    и  времето,   да   се   материализират  и  дематериализират.  Най - добрите   от  нея   ще  влязат   в  Духовната   йерархия  на  други  планети   с  разумни   цивилизации.

1 раса  - ангелоподобните.

2 раса - призракоподобните.

3  раса -  лемурийте.

4  раса  - атлантите.

5 раса  - съвременната.

6  раса  - свръхсетивните.

7  раса  - съвършените.

Духовната   еволюция   върви   по   спирала.  Човечеството   преминава   през  седем   човешки   раси.  Всяка  раса   се  различава   от  другите  по  ръст,  външен вид  и   възможности   за  владеене   на  мисловната  енергия. Съвременния  човек   принадлежи   към  петата   раса .  Всяка  раса   се  стреми   към  центъра  -  съвършенство,  висшия  разум,  Бога.

Първата   раса  е  на  безплътните   човешки  същества  от  етерна   духоматерия.  При  нея  се  отваря    и  развива  първата,  коренната  чакра   в  основата  на  гръбначния   стълб  за  управление  на  духоматерията.

Втората  раса    е  на  човешки  същества  от   плътна   астрална   духоматерия.  При  нея  се  запазва  първата  чакра   и  се  отваря  и  усъвършенства  втората  чакра  и  се   отваря  и  усъвършенства  втората,   сакралната  чакра  във  връзка     с   възпроизводството. 

Третата  раса  е  на   първите   материални   човешки  същества. При  нея  се  запазват  първите  две  чакри    и  се  отваря  и  усъвършенства   третата,  соларната  чакра,  във  връзка  с  биологичното   хранене. 

Четвъртата  раса   е на  нашите  прародители.  При  нея  се  запазват  първите  три  чакри  и  се  отваря   и  усъвършенства четвъртата,  сърдечната  чакра  във  връзка   с развитието  на  чувствата.

Петата   раса  е  съвременната. При  нея  са  запазени  първите   четири чакри   и  се  отваря   и    усъвършенства    петата,  гърлената   чакра   във  връзка  с  развитието  на  чувствата   за  състрадание,  милосърдие,  съпричастност.

Шестата  раса   принадлежи  на  бъдещите  свръхсетивни  човешки   същества.  При  нея   ще  се  запазят   първите  пет   чакри   и  ще  се  отвори    и  усъвършенства   шестата,  челната  чакра,  третото  око,  във  връзка  с  развитие  на  сетивните  качества  и  възможности  за  телепатичен  контакт  между   космическите   цивилизации.

Седмата   раса  ще  бъде  на  съвършените  човешки   същества. При  нея  ще   се  запазят   първите   шест  чакри  и  ще  се   отвори   и  развие  седмата,  коронна  чакра  във  връзка  с  овладяване  силата  на  мисълта  и  възможностите   за  получаване  на  откровения   при  контакт  с  висшия  разум,  словото, Бог.

Всяка   раса   пребивава  в  определено   време.  Времето  заема   един  голям  период.  епоха,  ера,  хилядолетия. Всеки  период  преминава  през  цикличност  -  през  периоди  на  подем   и  упадък. Подем  и  приближаване   към  духовната   светлина,  логоса,  Бога.  

Вие  не  познавате   силата  на  мисълта.  Мисълта  крие  огромна   съзидателна    и  разрушителна  сила. Новата  човешка  раса  ще  владее силата  на  мисълта,  на  волята,  на  прозрението. 

Вие    не  познавате   истинската   стойност  на    мисълта,   нейната   могъща  сила  и  възможности.  Още  не    сте  вкусили   от  знанията  на   истината  за    мисълта.  Не    сте я  овладели  и  не   познавате   универсалния   език   между   космическите  цивилизации.

Всяка  раса  има   своето   развитие  и  загива    като  най - добрите   й  образци   преминават  в следващата  раса.

Всяка    раса  се  заражда  в  преходната,  развива  се  и  загива    като    запазва    най - добрите   си  образци   в  следващата  раса.

Всяка  раса    се  зарежда    в  преходната  ,  развива  се    и  загива    от  самоунищожение    и  природни    катаклизми,  запазвайки    най - добрите   си  образци   в  следващата  раса.

Човечеството  преминава  през  7   човешки  раси.  Съвременната   раса  е  пета.  Следващата   раса  ще    владее   силата  на  мисълта    и  ще  има    отворено  трето  око  .  Последната    седмата  раса    ще    бъде  раса  на  съвършените,   които    ще   имат  умението    да  пътуват    във   времето     и  пространството.

 При    налагането    на   всяка   нова   раса  над  старата  се  развихрят     стихиите    и   се   стига     до  космическа     катастрофа ,  при  която    се   променят    напълно     вида  и  очертанията  на  старата  Земя.

1 - Настъпване   на  период   на  бърза    промяна  на  климата ,  съпроводен   от  бедствия  и  катастрофи,  глад  и  болести,  предизвикани  от   самото  човечество,  следващо   пътя   на  самоунищожението. 

2 - Промяна   на    съзнанието   на  човека  и  неговото   духовно   израстване.

3 -  Обединение   на  света   в   планетарен  мащаб  -  териториално   и  духовно, т.е   обединение   на  религията,  а  в галактически   мащаб -   като съюз    на   разумните   цивилизации.

Откровение   за   висшата  цел   на  еволюцията.

Съществуват   космически    закони,   чието    действие    не  може    да  бъде    спряно    или  променено,   но  може  да  бъде    забавено   или  ускорено.  Такъв  закон  е   еволюцията    на  човека,  еволюцията   на   човешките  раси.

Еволюцията  на  човешките    раси  е  бавен  и    продължителен   процес.  Еволюционният   процес   не  може    да  се   проследи    само  в   един  живот,  нито  да  се    установи    в   археологически   разкопки.

Расата  на  Лемурия,   на  Атлантида ,  както    и  съвременната ,    преживяват   върхове    на  развитие   и  упадък    и  накрая   загиват,  като  се    утвърждава   нова  човешка  раса.

И   както   става    при   утвърждаване    на  всяка    нова  раса,  различаваща   се  от    предишната   по  възможността    за  владеене  на  скритите   сили    в  себе  си,  а    не      по  материалните    придобивки  и  технологии   за    господство,  ще  настъпят    големи    планетарни    катаклизми    -   разместване  на  земните    пластове,  потъване   и  издигане    на  континенти. Така   е  било  при  Лемурия.  Така е  било  при  Атлантида.  Така  ще  бъде    и  при    съвременната  раса,  за  да  може   новата    цивилизация   да  започне   съществуването  си на   чиста  територия. Това  е  закона на еволюцията.