МОЖЕ ЛИ ЧРЕЗ ВНУШЕНИЕ ДА СЕ ЗАСТАВИ ЧОВЕК ДА ВЪРШИ ЗЛО

Дали е възможно човекът да се застави да направи нещо, което не иска, с помощта на хипноза и внушение?

Това е морално-философски въпрос.

Академик Бехтерев признавал мислената хипноза. След това започнал да се съмнява, сблъсквайки се с шарлатани в цирковете. Но еднозначно потвърдил влиянето на мисленото внушение на животни. Той участвал в опитите на дресировчика Дуров.

И виждал мислено внушение на агресия – кученце атакувало чучело на сова след мислена заповед на дресиращия.

Дуров писал подробно за влиянието на мисленото внушение върху животни. Днес изследвания провежда биологът Е. Б. Наймарк.

Професорът от Ленинградския държавен университет Василиев правил опити по мислено внушение. И резултатите впечатляват, но темата била „несъветска“, противоречала на материалистическата философия, затова не получила развитие в науката.

Но се смятало, че човек дори под хипноза няма да върши онова, което противоречи на волята и морала му.

Една дама обаче в състояние на хипноза подала чаша „отровена“ вода на мъж. Водата била обикновена, безвредна. След това измила чашата, усмихвайки се и скривайки своето „злодейство“.

Психиатърът А. Токарский се сблъскал с един факт при северните народи – човек ставал послушен изпълнител на чужди заповеди, дори тези заповеди да били за него лично вредни и опасни.

А днешните случаи, когато хората дават огромни пари на престъпниците? Нормални хора вършат онова, което никога не биха направили при ясен ум.

Токарский смятал, че на такава хипноза се поддават животни, деца и „примитиви“. Примитиви той наричал представители на примитивни култури, първобитни диваци.

Но и това мнение се оказало спорно. На хипноза и внушение се поддават образовани хора, културни и развити. И Бехтерев отбелязал: ако с мислена или обикновена хипноза трудно можем да заставим човека да направи онова, което не иска, то внушението е напълно възможно. Човекът не разпознава внушението. То влияе подмолно. Не влиза през парадната врата, а от задния вход, и променя поведението на човека.

Но невинаги. Защото волята на човека, неговият разум позволяват да се съпротивява и така се „развенчава“ внушението, по израза на психиатъра С. И. Консторум. Внушението запълва празнината, слабите места в съзнанието. И се „впива“ в негативните емоции: страх, алчност, гняв…

Колкото по-силна е волята, колкото по-ясен е умът, толкова по-малко са шансовете човек да попадне под хипнозата на злото. И е толкова по-далеч от деструктивното внушение.

Групата, според Лебон, моментално задълбочава злото внушение.

В личността не може да се появи нещо, което в нея изначално не го е имало. И дамата, която подала „отровената“ вода, могла да го направи и без хипноза. Просто контролът на съзнанието не й позволявал да извърши злината. Но злото го има в нея.

Да дадеш парите си на мошеници под хипноза, е едно. В началото човек се поддава на страха да загуби парите, а след това – на внушението. Пусковият механизъм е страхът. Това може да се случи с всеки.

Но да извършат злодейство заради пари се съгласяват единици. Такива, които в душата си имат склонност към подобен род действия.

Хипнозата може дори да застави човека да причини зло на себе си. Но да се застави да извърши зло срещу друг човек може онзи, който морално е готов на това. И куче може с мислена хипноза да се застави да нападне чучело на сова. Но не може да се застави да нападне стопанина си – ето в какво е тънкостта.

Хипнозата е опасна. Неслучайно Токарский искал да се забранят представленията с използване на хипноза. Те унижават хората и отслабват волята им; само лекар трябва да има право да използва хипноза за лечебни цели. Но внушението трудно се разпознава.

Главното са емоциите, които се стараят да предизвикат. И склоняването към вредни действия, които човек трябва да извърши. Затова е толкова важно да казваме „не“!

Послушните безотказни хора могат да се лишат от имуществото много по-бързо.

Но да се застави най-послушният и безотказен човек да извърши истинско зло, може само когато в душата му има тази готовност. Желанието да извърши злото, което засега се крие като джина в бутилката. Такива са единици. Дори дамите и господата да изглеждат безобидни и мили, те вътрешно са готови да извършат злодейство. И внушението просто сваля печата от бутилката. Отваря клетката. Това е тяхната лична воля и избор.

Затова не се страхувайте, че вас с внушение могат да ви заставят да извършите злодеяние или порочна постъпка, ако злото е отвратително за вас. Не слушайте оправданията на злодеите – видиш ли, мене ме хипнотизираха. Затова причиних вреда на други…

Човек може да се застави да даде своето. И да се застави на себе си да причини вреда, също може понякога. Има скрити чувства на вина, желание за самонаказване, депресия – тях ги „активизират“ с внушение. Може да има постановки.

Да се застави някой да нанесе вреда, може само ако има вътрешна постановка за това. Готовност. Злоба, завист, удоволствие от причинените страдания, склонност към порок… Няма морална бариера. Има само една нестабилна бариера на страх пред наказанието. И нея я разрушават. Но вината за злодейството лежи на гърба на самия човек.

Не общувайте с непознати. В социалните мрежи не отговаряйте на непознати. И вие самите не нарушавайте чуждите граници. Аз много пъти предупреждавах за това. Внушението започва с контакта. С нашия отговор на онзи, който ни е натрапил контакта си.

Научете се да казвате „не“.

Развивайте личната си воля.

Развивайте ума си. Понякога образованите хора са просто глупави и празни. И това е доказано от изследвания на учени.

Неслучайно като деца нашите майки ни съветваха да не говорим с непознати и да не им разказваме за себе си.

Това са прости правила. И днес трябва да ги спазваме.

И нека да помним, че всички злодеи се оправдават с нечие влияние и помрачаване на разсъдъка. Всъщност, те са свършили онова, което тайно са желаели да направят. И за което са били готови. И са действали съгласно своята воля, която е съвпаднала с волята на онзи, който е внушил действието.

Анна Кирьянова