МОЩНАТА СИЛА НА ДЪБА

Дъбът е едно от най-почитаните свещени дървета от индоевропейците. Келтите имали в календара си специален месец, посветен на дъба - по времето на лятното слънцестоене, когато слънчевият цар Талиесин преминавал през земните врати в подземното царство, а душите на хората можели да си припомнят каква е целта на земното им съществуване. Денят на лятното слънцестоене в календара на друидите се смятал за Ден на Дъба. Човешките поколения се сменят, а дъбът е вечен. За човека животът на дъба изглежда много дълъг и затова дървото е обект на поклонения; той помни древни времена и излъчва много мъдрост.

Енергетиката на дъба е силна, подобна на мощен поток, който отнася по пътя си всичките наноси. Дъбът може да се оподоби с основа, затова е надарен с колосална физическа и духовна сила. Споменаването на думата дъб предизвиква у нас асоциацията с нещо силно, издръжливо и здраво. Той символизира силата, мъжеството, издръжливостта, дълголетието, плодородието, благородството и верността. Заради своите качества дъбът се свързва с бога-гръмовержец, владиката на небесата (Зевс, Арес, Марс, Ахурамазда, Перун, Перкунас (балтийски бог-гръмовержец, Тор (в германо-скандинавската митология - бог на гърма и мълнията), Дагда (персонаж от келтската митология).

Енергетиката на дъба не само подхранва човека. Заради огромната си сила в митологията дъбът се приемал за жилище на боговете; дъбравите били смятани за свещени места, където слизат боговете и позволяват на хората да говорят с тях; затова често дъбравите се превръщат в места, където се извършват обредите, най-важните ритуали и празници. В центъра на едно гръцко светилище на Зевс растял дъб, до който течал извор. Слушайки шепота на листата на дъба, жреците предказвали бъдещето. В Рим, в дъбова гора, всяка година римляните празнували сватбата на Юнона и Юпитер, дъбовите клончета, с които се кичели, символизирали плодородието, жизнената сила и твърдостта на духа.

Друидите превърнали дъбравите в храмове под открито небе; те боготворели дъба; според тях той олицетворявал мъдростта и силата, затова всичко, което растяло на дъба, се възприемало като “небесен дар”. Съюзът между дъба и паразитиращият на него храст имел символизирал единението между мъжкото и женското начало. Остроготите (източните готи) смятали дъба за дърво, което пази света, отсичането му се класифицирало като престъпление. За славяните дъбът се свързвал с прадедите и рода. При него идвали за съвет, за сила и здраве. В библейската традиция дъбът е символ на гордостта и високомерието. Според една легенда на дъбов кръст бил разпънат Христос. В християнската традиция дъбът се превръща в символ на твърдостта на вярата и добродетелите. В Ирландия дъбът влиза в групата на “Седемте благородни дървета” (другите са ябълката, черната ела, брезата, горският орех, остролистът и ивата); за унищожаването им се налагала глоба в размер на една крава. Църквите се изграждали близо до дъбове; пред дъбове, които растели на църковна територия, по времето на молитвена процесия - на празника на Всички светии, която се извършвала три пъти в седмицата преди Възнесението, свещеникът се спирал за кратка служба, като по този начин отдавал почит към древните езически традиции. Дъбът пази човек от умопомрачение, дава яснота и трезвост на мисълта. Клетвата, произнесена пред дъб, означавала не само “в присъствието на боговете”, но и “с трезвия ум и памет”. Носенето на дъбови листа и жълъди предпазва от негативно въздействие, пречи на промиването на мозъка, дава стабилност в убежденията и възгледите.

Под дъбовата сянка хората сключвали брачни съюзи, потвърждавайки чистосърдечното си желание да съединят съдбите си. Обрядът братание (пълно прекратяване на стихийните военни действия), скрепен под скръстени дъбови клони, означавал вечен братски съюз.

Дъбът, който се извисявал нависоко, понякога се превръщал в гръмоотвод, в който удряла мълния. Дървесината на такова дърво добивала допълнителни защитни свойства, тъй като била отбелязана от покровителя на дъба – бога-гръмовержец. Ако човек пазел в дома си парче от такова дърво, се смятал за застрахован от пожари, предизвикани от мълния.

Енергията на дъба се използва за по-бързото възстановяване на силите. Разходките в дъбравите пълнят човешкия организъм със сила и го пречистват; в славянските баните се използват дъбови клонки. Със силата на дъба лекували пиянство, очиствали организма, премахвали зависимостите.

Дървесината на дъба запазва много от свойствата на живото дърво. Тя се използва за изработването на талисмани за увеличаване на физическата сила и постигането на успех.

Кората на младия дъб се използва широко в медицината като противовъзпалително и противогнилостно средство. Дъбилнитевещества в нея, взаимодействайки с белтъчините в организма, образуват защитен пласт, който предпазва слизестите обвивки на тъканите на вътрешните органи и кожата от раздразнения, потискат възпалителните процеси и намаляват болката. Кората на дъба съдържа още флавоноиди, пектини, захари, нишесте, белтъчни и други вещества. В медицината кората се използва под формата на отвари. С нея външно се лекуват гнойни язви, незаздравяващи рани, хронични ентероколити, възпаления на пикочния мехур и пикочните пътища. Най-често кората се употребява външно. Приготвянето на отвара: 20 г (две супени лъжици) суха кора се насипват в емайлиран съд, заливат се с 200 мл гореща вода, слага се капак и се нагрява се на вряща водна баня 30 минути; след това сместа се охлажда десет минути на стайна температура и се прецежда, суровината се изстисква; количеството отвара се долива с преварена вода до 200 мл. Отварата се използва за промивки – 6-8 пъти на ден, при стоматити, възпаления на устната кухина, глътката и др.

Да не забравяме и дъбовите бъчви. Канелата, която отделя дъбът, превръща виното и ракията в истински еликсири.

Дъбът е знак за твърдост, мощ и мъжка сила; той е антистресово дърво, което активизира кръвообращението, нормализира кръвното налягане и съкращава времето за оздравяване при болест. Дъбът отделя положителна енергия, лекува черния дроб, пикочнополовата система, помага да се премахнат застойните явления в много органи, премахва зъбобола; специалисти по дендротерапия препоръчват с него да общуват само мъже.

Дъбът почива от 15 до 17 часа; активността му е от 21 до 3 часа през нощта.

ДЪБЪТ Е ДЪРВОТО НА РОДЕНИТЕ

НА 21 март

Дъбът е пълен с живот, сила и красота, няма нищо чупливо в себе си. Движенията му са величествени и пълни с достойнство; той събужда в хората уважение със солидния си вид; абсолютно здрав е и не понася слабостта и болестите. Видът на кръвта може да го доведе до припадък.

Дъбът е смел, духовен и много горд. Не иска да го смятат за страхливец и предпазвайки се от силните обстоятелства, реагира по-рязко от необходимото.

Сдържан и волеви, дъбът няма навика да се отмята от по-рано взетото решение и винаги постига целта си.

Неговата неотстъпчивост има и лоши страни: той не може да бъде гъвкав; неговата непримиримост му създава проблеми. Ще постигне много, ако можеше да бъде дипломат.

Дъбът е независим и не понася никакви ограничения и действията му често граничат с произвол. Въпреки това дъбът уважава мнението на другите и винаги е такъв и в любовта. Човекът-дъб е непостоянен; често е жертва на поредни увлечения, уверен е, че “тези чувства са завинаги”. В брака дъбът може с времето да се озапти.

Дъбът стои здраво на краката си, сякаш се е враснал в своето обкръжение, продължава и развива създалата се ситуация. Той не се стреми към промени и с недоволство ги приема, ако са предизвикани от действията на други.

Човекът-дъб е консерватор. Въпреки че от време на време е способен на безкористни постъпки, той винаги помни за изгодата си и всичкото си внимание концентрира върху личните проблеми. Чуждият живот не го интересува. Поглъщат го конкретните дела, мисли ясно и делово; той е човек на действията, не е лишен от интуиция. Човекът-дъб принадлежи към хората, които независимо от обстоятелствата винаги остават верни на интересите си. Обикновено осигурява живота на близките си в пълен достатък.

Черти на родените под знака на дъба: решителност, точност в постъпките, практически ум, реализъм, наблюдателност, организаторски способности.