ПО КАКВИ НАЧИНИ ОБИЖДАМЕ СВОЯ ДОМ

Нашият дом е архетип, източник на енергия, сила и поддръжка; той е мощен положителен образ, символ на нашето битие.

По-рано хората смятали, че домовете им охраняват домашни духове – пенати и лаври. Те пазят жилището от бедност, болести, лоши очи и зли хора. Затова е нужно да проявяваме уважение към своите малки защитници. Отдавна било, в езическите времена.

В някои култури домът се смятал за живо същество, първообраз на човешкото тяло. За микрокосмос, който е свързан с Вселената, който повтаря нейните закони и е устроен по същия принцип на хармонията… Затова следва да пазим своя дом, да го уважаваме, да създаваме в него ред и хармония.

Ние несъзнателно възприемаме дома си точно така. Той е свързан със здрави възли с нас; домът е архетип, източник на енергия, сила и поддръжка; той е мощен положителен образ, символ на нашето битие.

Човек оскърбява дома си, когато изрича груби думи и ругатни в него. Злоупотребява с псувни, крещи, създава скандали… Псувните буквално увисват във въздуха, отравят атмосферата, както образно писал философът С. Булгаков. И след това ние живеем в тази атмосфера и дишаме. Домът е оскърбен, замърсен, обезчестен. Повече не може да бъде символ на поддръжка и защита, защото ние сме го лишили от положителен смисъл.

Човек оскърбява дома си, когато организира запои в него. Губи човешкия си облик, а домът се превръща в пивница. Това е неуважение към себе си, неуважение към своя дом. Въобще всички нечисти занятия слагат отпечатък върху пространството на дома. Например съпружеската изневяра, която се е случила там. Нещо непоправимо се променя, дори вторият партньор нищо да не е научил…

Човек оскърбява дома си, когато води в него лоши хора. Гости, които започват да критикуват, унижават, търсят недостатъци. А стопанинът от вежливост слуша обидните забележки, не се застъпва за дома си. Къса се връзката, домът се отчуждава, символът губи силата си.

Това е предателство, макар и малко. След това в дома започват да се случват неприятности, изчезват уютът, усещането за защитеност. Дори своя питомец не бива да разрешаваме да критикуват, да се надсмиват над него. И дома също, разбира се.

Домът е оскърбен, когато го превръщат в разграден двор. Постоянно идват чужди хора, настаняват се удобно на леглото на стопаните, ядат от съдовете, пипат вещите им…

Гостите са хубаво нещо. Гостоприемството е присъщо на много хора, но разграденият двор вече не е дом. Символът е загубил значението си, обезценил се е. Гостите похищават енергията на дома, ако злоупотребяват с добротата на домакините. Или се възползват от безволието им.

Това са четирите главни оскърбления, които нанасят на домашните духове, на своя дом. И на себе си лично. Защото нашият дом сме и ние самите, макар и символично. Но ние живеем в потока на символите, без да го забелязваме. Така е устроена втората сигнална система.

Трябва да пазим своя дом. Да го държим чист. Да го уважаваме и обичаме. Дори и да е тесен и малък, дори да е стаичка. Домът има тенденцията да расте, казано метафорично. Който обича и уважава своя малък дом, той има повече възможности да получи един прекрасен дом. Такъв човек заслужава награда.

Анна Кирьянова