Забелязвам, че все повече губя паметта си... Дано да е един от симптомите на промяната към новото ДНК, а не старческо слабоумие...

Отговор от Марика Морето:

Загубата на памет е един от най-очевидните механизми за промяна на вибрациите. Чрез превземането на интуитивния канал и повишаването на честотите, логическата част, която съхранява информация, отстъпва, защото вече не е необходима.

Непрекъснатите промени в пространство-времето премахват линейната памет.

Трудно е да си спомните какво сте правили преди половин час или какво се е случило преди пет години.

Всички спомени бавно се разпадат.

Освен тези, които са особено важни, освен тези, които все още трябва да се съхранят, защото са полезни за нещо... всичко излишно се премахва.

Защото концентрацията вече е по-точна тук и сега.

Настоящето е единственото пространство в реално време.

Спомените са само един от последните 3D фрагменти, които вече нямат енергийна поддръжка, за да останат.

Сега сме в друг вибрационен план.

Голяма част от придобитата ментална информация отстъпва място на чувствата. Заученото, наизустеното губи силата си. Защото вече не е основният канал за улавяне на знания. 

Интуитивният канал се превръща в основния източник, от който да черпим информация. Все още се смесва малко с менталния план, когато е необходимо да се взаимодейства в този смисъл.

Така че не се притеснявайте, всичко е напълно нормално и това е наред.

Спомените ни държат в миналото. А миналото вече е изживяно. Точно както очакванията ни проектират в бъдеще, което все още не е реализирано.

В бъдеще, което все още не е преживяно.

Важното е да живееш сега. 🤍

Марика Морето