Звездни Цивилизации

петък, 12 февруари 2016 г.

ОПЕРАЦИЯ     КОТБУС   -  ФАБРИКА    ЗА   СМЪРТ





Една     от  най - жестоките   наказателни   акции   на   нацистите   срещу   мирното   население   в   окупираната   съветска   територия   не  била   спонтанна,   а   предварително   планирана.  Такива   разправи   се  провеждали   като  част   от   задачите   на   нарочно   обучени   есесовци.  Тяхната   дейност   се    оказала   толкова   чудовищтна,   че  обвинителният   акт   на  Нюрнбергския   процес   й  отделил   специално   място.

На   насроченото   веднага    след  новогодишните   празници   заседание   на   трибуната   -   на  3  януари   1946 г.,  от  името  на   американските   обвинители    полковник   Джон   Харлан   Аймън   призовал   да  бъде  разпитан   човек,   който    признал,   че   в  периода  между   юли 1941  и  юли 1942  заедно  с подчинените   си  е   унищожил   90   хиляди   души.
Името  му  -  Ото   Олендорф,  групенфюрер  от     СС,   генерал - лейтенант   от   полицията   и   командир   на  група   за   наказателни   акции   D .  Високият  мъж,  чиято   външност   отговаряла   на  еталоните  на  хитлеристите   за  нордическа  красота,  направил  признанието   спокойно,  прекрасно   се   владеел  и  за   разлика   от  повечето   обвиняеми    давал   ясни  и  точни   отговори.  Ала   съдържанието  на  тези  отговори  рязко  контрастирало  с  елегантната  външност  на  свидетеля.  Няколко  минути   след  началото  на  разпита  му  в  заседателната  зала  се  възцарила  мъртва  тишина - присъстващите  не  можели  да  повярват   на  това,  което  чуват.  Някои  дори   се  усъмнили.  Дали  не  е  станала  грешка   при   превода.  Но   преводачите   не  бъркали.  Командирът   на  групата   действително  взел   лично  участие  в  унищожаването   на  така  нареченото  непълноценно   население  от  окупираните   от  нацистите  територии.  Броят  на  жертвите  от - както   той  се  изразил  - ликвидацията,  представлявал  ужасяваща   цифра.  Но  още  по  страшни   се  оказали  подробностите   в   акцията.
Идеята  за   създаване   на  наказателни  команди  се   родила  сред  нацистката   върхушка   през   1938 г .  В  тези   отряди   влизали есесовци,  полицаи  и  членове   на   Гестапо.  Първоначално   командите   били    организирани  от  началника  на   управление  от  имперската   служба   за  безопасност  бригаденфюрер   от  СС   Валтер   Шеленберг   по  заповед   на непосредствения   му    ръководител   и  заместник   на   Хайнрих  Химлер  - обергрупенфюрер   Райнхард    Хайдрих.   Задачата   на   отрядите  била  да  извършва  наказателни   операции   в   Чехословакия   преди  нейното   окупиране   от   нацистите.  Целта  -  да  бъде   сломена   волята   за   съпротива   на  населението.
През   май  1941 г.,   малко   преди   Хитлер   да   нападне   СССР,   в  Берлин   бил  разработен   планът   на   операция   Котбус   за   прочистване    и   Филтриране    на   населението,   в  окупираните   територии.  Осъществяването  на   операцията    било   поръчано    на   СС - ведомството,  което  оглавявал   Химлер,   като   армията   се   задължавала   да   оказва  помощ    чрез   снабдяване   с  гориво   и    предоставяне   на   средства   за   свръзка.   За  провеждането   на  наказателните  акции    на  окупираните   източни   територии   били   организирани  4   айнзацгрупи,  които   си   поделили    Източния   фронт   по   географски   признак.  група   А   за   Прибалтика,  група   В  -   за   Смоленск   и   Москва,  група   С -   за   Киев  и  района  около   него  и  група   D -  за  Южна   Украйна.
В   състава   на  всяка  команда  влизали   от  1000   до   1200  човека,  ръководел  ги  опитен  офицер   с  не   по - ниско  звание   от  оберщурмбанфюрер   от  СС   и  задължително  лично  познат   и   ползващ  се   с  доверието   на   Химлер.   В   състава   на  всяка   група  есесовците  били  около  350  души,  шофьорите   и  механиците  - 150,  от  Гестапо  -  100  човека,  останалите   полицаи  и   агенти   от   службата  за   сигурност.  Предвиждали  се   и  преводачи,   радисти,  телеграфисти  - на  тези   длъжности  обикновено  назначавали   жени   на  работа   в  СС.
С   реализацията  на  поставената   им  задача   наказателните  команди  се  заели  в  началото  на   юли  1941 г.  В  инструкциите,  определящи  задълженията  на  наказателните   отряди,  на  първо  място  стояла  програмата   за  ликвидация  на  лицата  от  еврейски   произход  и  членството.   Първите   камиони   пристигнали  в   айнзацгрупите   през   пролетта   на   1942 г.  Външно  камионите  по  нищо  не  се  различавали  от  обикновените   закрити  камиони,  но  били  така  конструирани,   че  при  стартиране   на  мотора   изгорелите  газове  да  отиват   в  каросерията  и  да  задушават  натоварените   там   смъртници   за 10 - 15  минути.  За   толкова   време  камионите   стигнали  до  местата,  където  мъртвите  вече  тела  били  изсипвани   и  заравяни.
Химлер  смятал   своето  изобретение  за   израз   на   милосърдие.  Фургоните     на   смъртта   били  с  различни  размери  -  побирали   от  15  до  70  души.   Обикновено  използвали  камионите  за  екзекуцията   на  жени   и  деца,   на  които,  докато   ги  товарели,  им   казвали,   че  ще  бъдат  преместени  някъде.  Вратите   се  затваряли   херметически   и   камионът  се   превръщал  в   походна     газова   камера.
Наказателните   команди   работели  без  прекъсване.  Както   се  казвало  в   един   от  докладите  за   дейността  им  -   в   Украйна   с  помоща  на  машините   за  смърт  били  ликвидирани  340  хиляди   души.  Използването  на  това  оборудване   било  държано   в   най - строга  тайна.  Дори  от  членовете  на   наказателните  отряди  бил  скриван  истинския   размах  на   екзекуторската   дейност  само  Берлин   имал  точни    сведения  за  нея.
В   Минск  един   шофьор   се  разприказвал   за  камион  - газова  камера   и  бил  осъден  на  смърт  от  военен   съд.  Камионите   на   смъртта   били  унищожени  през   1944 - 45 г.,   за  да  се  скрие  всякаква  информация  за  ужасяващите    престъпления  нс  наказателните  отряди.  Но  случайно  в  склад  на  фирмата  -  производител  на  камионите  американците  открили  странни   запасни  части  за  камион  и  така  започналото  разследване  довело  до  разкриване  на  жестоката   истина.
По  приблизирелни   данни  броят  на  жертвите  само  в  СССР  бил  750  хиляди  души.  Масовото  унищожаване  на  непълноценни  хора   според   Хитлер  било  задължение  на   войската  и  трябвало   да  се  прилага  с  всички  възможни   средства,  дори  срещу  жени  и деца.  Протестите  срещу  тези  мерки  се  смятало  за  престъпление  срещу   германския   народ   и  райха.

Няма коментари:

Публикуване на коментар