Ритуалът на кучето на Павлов – опитомяването на духа чрез страх

Наръчникът за дресировка, който превърна вълци в овце

Образът, който разглеждаш, не е метафора, а технически диаграм на социалното инженерство. Това е буквалността на оперантното кондициониране, което управлява масите. Организираната религия не е създадена, за да свърже човека с Бога, а за да го откъсне от собствената му божественост, използвайки същата поведенческа психология, с която се дресира домашно животно.

Механизмът на страха

Схемата е проста и ужасяваща:

Рай – бисквитката, обещаната награда, която никога не идва.

Ад – навитият вестник, въображаемото наказание, което държи субекта в трепет.

Грях – невидимата каишка, която те връзва за врата.

Като те убеждават, че си роден мръсен, виновен и „грешна отпадъчна материя“, системата ти чупи духовните крака и те принуждава да пълзиш на четири крака пред обикновен човек, дегизиран като авторитет.

Загубата на вертикалност

Погледни позата на човека в схемата – той е изгубил своята вертикалност, връзката си между Земята и Небето, за да се подчини на хоризонталността на животното. Пастирът не се грижи за овцете от любов – той го прави, защото те произвеждат вълна (пари/десятък) и месо (енергия/loosh).

Овцата като инвентар

Да те нарекат „овца“ не е израз на нежност, а класификация на инвентар за кланицата. Междинният посредник е надзирателят, който се грижи никога да не откриеш, че ти самият си храмът и че не ти е нужен никакъв „пътен данък“, за да говориш със самия Източник.

Психологията на подчинението

Това е най-бруталният урок по социална психология:

Наградата е винаги отложена.

Наказанието е винаги надвиснало.

Вината е постоянна.

Така духът се държи в състояние на послушание, а човекът се превръща в дресирано животно, което чака командата на господаря си.

Въпросът за избора

Остава въпросът – ще продължиш ли да махаш с опашка, чакайки награда, която не съществува, или ще захапеш ръката, която държи каишката? Ритуалът на кучето на Павлов показва, че страхът е най-ефективното средство за опитомяване на духа. Само когато осъзнаеш, че си храмът, можеш да скъсаш веригата и да възстановиш своята вертикалност.