Кодът на фалшивата опозиция – комунизъм и капитализъм като два клона на един и същи банкер

Синтезът на Хегел

Историята, която ни е преподавана, твърди, че Карл Маркс е бил заклет враг на капитала. Но ако се вгледаме по‑дълбоко, ще видим, че това е мит. Маркс е бил инструмент в ръцете на международната банкерска система. Връзките между кръв и пари, които учебниците по история премълчават, показват, че фигури като Джейкъб Шиф – банкер от Уолстрийт – не са се борили срещу комунизма, а са го финансирали. Болшевишката революция от 1917 г. не е била автентично въстание на пролетариата, а корпоративно придобиване, платено със злато от Ню Йорк.

Линията на революцията

Не е случайно, че Маркс – „бащата на комунизма“ – е имал корени в ортодоксалната традиция, подобно на банкерите, които уж е искал да унищожи. И двете страни са служели на една и съща програма – светска месианска визия за централизация на властта и богатството в ръцете на малка технократична върхушка. Комунизмът е бил инструмент за унищожаване на частната собственост за масите, докато банковата система е консолидирала собствеността за малцина. Това са две лица на една и съща монета – монетата на контрол.

Крайната цел

Комунизмът не е бил създаден, за да освободи работника. Той е бил проектиран, за да унищожи монархиите, религията и националната идентичност, оставяйки свободен път за глобално управление. Шиф и неговите съюзници са използвали Маркс, за да напишат идеологичния „софтуер“, който да пороби половината свят, докато ресурсите остават в ръцете на елита. Символите – сърпът и чукът – не се пресичат със звездата заради солидарност, а заради собственост.

Фалшивата опозиция

Комунизъм – обещава равенство, но реално унищожава собствеността за мнозинството и концентрира властта в партийната върхушка.

Капитализъм – обещава свобода, но реално концентрира богатството в ръцете на малцина чрез банки и корпорации.

Общата нишка – и двете системи работят за една и съща цел: контрол над масите чрез икономически и идеологически механизми.

Истината зад паралела

Когато погледнем историята, виждаме, че противопоставянето между комунизъм и капитализъм е било театър – двубой, режисиран от същите сили. Докато народите са били разделяни и противопоставяни, банкерите са печелили и от двете страни. Това е кодът на фалшивата опозиция – да се създаде илюзия за избор, докато реалността е една и съща: властта остава в ръцете на елита.

Заключение

Комунизмът и капитализмът не са противоположности, а инструменти на една и съща система. Те са два клона на един и същи банкер, два пътя към една и съща цел – централизация на властта и богатството. Истината е, че революциите и реформите са били използвани като бизнес планове, а не като освобождение. Въпросът е дали четем манифест за свобода или план за поробване.