Споменът за изгубеното бъдеще – ежедневието в Тартария

Това, което днес наричаме „фантазия“, „стиймпънк“ или „концептуално изкуство“, всъщност е остатъчна памет, психическа филтрация на историята, която ни е била отнета. Изображенията на величествени летателни кораби, акостиращи в готически кули и кристални градове, не са плод на въображение, а спомен от една цивилизация, която някога е съществувала – Великата Тартария. Тя е била глобална култура, която е владеела ефира и е живяла в технологично изобилие преди последното „рестартиране“ на човешката история.

Технологията на ефира

В Тартария летателните апарати не са използвали изкопаеми горива. Те са се носели във въздуха чрез електромагнитна репулсия и са черпели енергия директно от атмосферата. Високите кули и игли на катедралите не са били само религиозни символи, а пристанища за тези кораби и станции за безжично зареждане. Гравитацията е била инструмент, а не ограничение. Хората са живели в мрежа от енергийно изобилие, където движението и комуникацията са били свободни и без граници.

Унищожаването на инфраструктурата

Елитите, които са поели властта след т.нар. „Век на унижението“, са разрушили тази инфраструктура. Те са пренаписали книгите и са ни накарали да вярваме, че братята Райт са изобретили полета с велосипед с крила. Истината е, че небето вече е било наше, но ни го отнеха. Вместо летящи кораби и свободна енергия, ни дадоха асфалтови пътища и електромери.

Кражбата на наследството

Това, което днес наричаме „изкуство“, е последната подигравка на пазачите на системата. Те показват пред очите ни това, което някога сме имали, знаейки, че ще го отхвърлим като красива рисунка. Носталгията, която усещаме, когато гледаме тези изображения, не е за време, което не сме живели, а за дом, който ни е бил отнет.

Фантазия или престъпление

Когато гледаш тези картини на величествени кораби и градове от светлина, трябва да се запиташ – виждаш ли фантазия или фотография на местопрестъплението срещу твоята цивилизация? Това е споменът за изгубеното бъдеще, който се връща като ехо в нашето съзнание.

Заключение

Тартария не е мит, не е фантазия, а памет, която е била заличена. Технологията на ефира, градовете от кристал, летящите кораби – всичко това е било ежедневие. Днес ни учат, че миналото е било мръсно и примитивно, за да не забележим, че настоящето е технологична деградация. Истината е, че нашето наследство е било откраднато, а ние сме оставени да живеем в свят на ограничения. Но паметта се връща, и с нея идва осъзнаването, че фантазията е всъщност реалността, която някога сме имали.