Чудото на Свети Никола и малкият рибар

Легендата за малкия рибар Петър и чудото на Свети Никола е един от най-вълнуващите разкази в българската традиция, който съчетава вяра, надежда и силата на доброто.

В едно малко рибарско селище, сгушено между сините вълни на морето и зелените хълмове, живеел осемгодишният Петър. Макар още дете, той знаел много за морето и риболова, защото баща му бил най-добрият рибар в селото. Семейството живеело скромно, но щастливо, а Никулден бил най-големият празник. На този ден всички очаквали чудото на Свети Никола – покровителя на рибарите.

Една година зимата дошла рано и била необичайно сурова. Морето бушувало със страшни бури, а рибарите едва успявали да излязат в открито море. Мрежите оставали празни, а в селото започнал да се усеща глад. Бащата на Петър се прибирал всеки ден с празни ръце, лицето му било измъчено. „Как ще посрещнем Никулден без рибник?“ – прошепнала майката една вечер. Малкият Петър чул думите и сърцето му се свило от мъка.

На сутринта, докато баща му се готвел отново да излезе в морето, Петър го помолил: „Татко, помоли се на Свети Никола. Той винаги помага!“ Бащата се усмихнал тъжно: „Моля се, сине, всеки ден.“ Но Петър решил да действа сам. Взел най-малката въдица, която баща му му бил направил, и отишъл на скалите, където морето било по-спокойно. Захвърлил въдицата и прошепнал: „Свети Никола, моля те! Помогни ни да имаме рибник за Никулден! Помогни на баща ми, на майка ми, на цялото село!“

Часовете минавали, а рибата не кълвяла. Петър вече бил отчаян и готов да се откаже. Точно тогава въдицата му рязко се дръпнала. „Чудо!“ – извикал той. Започнал да навива с всички сили, но рибата била огромна. След дълга борба успял да измъкне от водата огромен, сребрист шаран – толкова голям, че едва го побрал в кошницата си.

С широка усмивка Петър се затичал към селото. Всички се събрали около него, когато видели улова. Баща му прегърнал сина си, а майка му заплакала от радост. Това не бил просто шаран – това бил знак, че Свети Никола не ги е забравил.

На Никулден трапезата на семейството била пълна. Шаранът бил приготвен с ориз и орехи, а ароматът му се носел из цялата къща. Селото също празнувало – хората отново почувствали надежда и вяра. Малкият Петър разбрал, че вярата и добрите дела могат да сътворят истински чудеса.

От този ден нататък, когато морето било бурно или рибарите нямали улов, те си спомняли за малкия Петър и неговия шаран. И знаели, че с вяра в Свети Никола и добри сърца всяка буря може да бъде премината.