Едновременно с нас съществуват различни реалности – честоти, сетива и скритите светове

В нашия свят често възприемаме реалността като единна и непроменлива. Но ако погледнем по-дълбоко, ще открием, че това, което наричаме „реалност“, е само една честота – подобна на телевизионна програма или радиостанция. Както радиото може да излъчва десетки канали едновременно, така и вселената съдържа множество пластове на съществуване. Ние сме настроени на една честота, но около нас съществуват други реалности, други създания и други светове, които могат да се проявят, ако сетивата ни се отворят.

Реалността като честота

Материята, която възприемаме, е резултат от вибрации и честоти. Нашите сетива са ограничени – виждаме само малка част от спектъра на светлината, чуваме само определен диапазон от звуци. Но отвъд тези граници съществуват други честоти, други светове, които са невидими за нас. Те могат да се оплътнят и да преминат от невидими във видими, ако съзнанието ни се настрои към тях.

Създанията от другите честоти

В древността хората са вярвали в елфи, феи, приказни създания, демонични сили и извънземни представители. Днес тези образи се смятат за митове, но всъщност те може да са отражение на същества от други честоти. Те не са измислица, а реалности, които съществуват паралелно с нашата. Когато сетивата се отворят, тези създания могат да се проявят и да станат видими.

Порталите на древността

Древните цивилизации са знаели за съществуването на портали – места, където различните реалности се срещат. Тези портали са били пазени, защото са давали достъп до други светове. Днес обаче сетивата ни са потиснати. Епифизата – жлезата, която често се нарича „третото око“ – е блокирана чрез отрови, пороци и влияния, които ни правят по-плътни и по-контролирани. Така сме откъснати от способността да виждаме другите реалности.

Защо децата виждат повече

Много деца разказват, че виждат приказни създания, светлини или сенки, които възрастните не забелязват. Това не е фантазия, а резултат от по-чистото им съзнание. Децата все още не са напълно програмирани и отровени от системата. Техните сетива са по-отворени, а епифизата им е по-активна. Затова те могат да възприемат честоти, които възрастните вече не могат.

Потискането на сетивата

Съвременният свят е изграден така, че да държи хората в една честота – честотата на материалната реалност. Храната, водата, въздухът, пороците и дори мисловните модели са насочени към това да блокират епифизата и да ограничат сетивата. Когато човек е „по-плътен“, той губи връзка с фините честоти и не може да вижда другите светове. Това е форма на контрол – да се държи съзнанието в рамките на една програма.

Съзнанието като ключ

Всичко е съзнание. Честотата, на която се намираме, зависи от нашето съзнание. Когато то се разширява, ние започваме да възприемаме повече – да чуваме, да виждаме и да усещаме реалности, които преди са били скрити. Материята е само проявление на честота. Когато честотата се промени, материята се променя. Затова някои хора могат да виждат създания, които за други остават невидими.

Заключение

Едновременно с нас съществуват различни реалности. Те са като телевизионни програми и радиостанции – всички излъчват едновременно, но ние възприемаме само тази, на която сме настроени. Елфи, феи, демонични създания, извънземни представители – всички те са част от тези паралелни честоти. Древността е знаела за порталите, които свързват световете, но днес сетивата ни са потиснати, за да бъдем по-контролирани.

Истината е, че съзнанието е ключът. Когато то се разшири, когато честотата се повиши, невидимото става видимо. Тогава разбираме, че нашата реалност е само една от многото – и че светът е много по-богат, отколкото сме научени да вярваме.