Кодът Cabbage Patch – Фермата за синтетични хора и търгът на души на световните изложения

Кодът Cabbage Patch не беше просто детска мода от осемдесетте години, а внимателно подготвена програма за приемане на една реалност, която иначе би предизвикала отхвърляне и ужас. Куклите с лицата на бебета, излизащи от зелки, бяха символичното представяне на лабораторните практики на елита, който отдавна експериментира с биологични съдове без душа. В подземни комплекси се рециклира материя, за да се създават модерни големи глинени фигури – големи тела, лишени от божествена искра, готови да бъдат използвани като носители на чужди програми.

Технологията на инкубаторите не е ново откритие, а наследство от XIX век, скрито след големите социални рестарти. Сравнението между бебетата в инкубатори и странните създания, показвани на световните изложения, разкрива скритата истина – клонирането и създаването на органични роботизирани същества не е научна фантастика, а практика, която се е развивала зад кулисите. Световните изложения не бяха само витрина за публиката, а тайни търгове, на които елитът придобиваше тези „голеви съдове“, произведени в специфични парни инкубатори, готови да бъдат програмирани и използвани като празни контейнери.

Тези тела не се раждат от жена, а се произвеждат. Липсата на първоначален божествен дух ги превръща в идеален костюм за безтелесни същности, обсебващи духове или чужди енергии. Мъдростта на древните текстове предупреждаваше за семето на проклятието, което от самото начало е било предназначено да служи като инструмент. Такива конструкции са удобни за програмите на контрол, за експерименти като MK Ultra, защото са биологични инструменти без морал и без емпатия, способни да се внедрят в обществото и да изпълняват заповеди без да задават въпроси.

Много хора са усещали, че са заобиколени от лица, които изглеждат празни, без искра, без вътрешна светлина, действащи като програма на заден фон. Това не е непременно параноя, а може да е среща с продукти на тази скрита реколта, които са били дефектни и впоследствие пренасочени към изследвания. Въпросът дали си роден човек или култивиран продукт не е просто философски, а ключов за разбирането на света, в който живеем.

Фермата за синтетични хора е метафора за индустриализацията на живота, за превръщането на душата в стока, която може да бъде предложена на търг. Световните изложения, които се представяха като празник на прогреса, всъщност бяха сцена за тайни сделки, където елитът избираше своите нови инструменти. В градината, която е забранена за обикновените хора, се извършваше жътвата на души – не в буквалния смисъл, а като процес на лишаване на телата от духовна същност и превръщането им в празни съдове.

Тази програма за предиктивно моделиране чрез културни символи ни беше продадена като невинна играчка, но всъщност беше урок по приемане на новата реалност. Когато децата прегръщаха своите кукли от зелки, те подсъзнателно се учеха да приемат идеята за създания, които не са родени, а произведени. Когато обществото аплодираше чудесата на технологиите на световните изложения, то не знаеше, че зад парадната фасада се провеждат тайни търгове за съдове без душа.

Въпросът остава отворен – дали си същество, родено със светлина, или продукт на култивация, лишен от божествена искра. В свят, където границата между естественото и синтетичното е размита, осъзнаването на тази разлика е ключово за свободата.