Древни карти на един-единствен континент. Или как е изглеждала Пангея.

Теорията за тектониката на плочите твърди, че преди милиони години всички континенти са били обединени в един-единствен, огромен суперконтинент – Пангея. След това тази огромна земна маса сред огромен океан започва да се разпуква и разделя чрез процеси на разпространение и субдукция.

Преди Пангея също е имало суперконтиненти. И континентите понякога са се слепвали, докато са се движели, а след това са се отдалечавали. Въпреки че, дори според теорията на вероятностите, континенталните плочи, плаващи върху гъвкава мантия, не биха могли просто да се слеят в една. И да го направят многократно. Опитайте да сложите парчета хартия в купа с вода и да ги задвижите. Ще се слеят ли някога? Няколко ще се сблъскат и ще се слепят. Но за всички тях...

Следователно, дълго време геологията е била доминирана от идеята за фиксизъм (идеята, че континентите са във фиксирано, непроменливо положение на земната повърхност). Тази идея твърди, че всички континенти съществуват днес в същото състояние, в което са били, когато се е образувала Земята. Мнението на автора е, че нито една от тези идеи не е правилна.

Карти от 16-ти век могат да покажат как е изглеждала Земята съвсем наскоро. Повечето хора вярват, че това е плод на въображението на картографите от онова време, подведено, тъй като тези карти изобразяват съвсем различна география. Например, ето един световен атлас от 1556 г.:

Евразия и Северна Америка с Гренландия са свързани, както и Австралия и Антарктида. На север има някои земи, а Антарктида е показана в зелено, с реки.

Друга древна карта също показва Евразия и Северна Америка, свързани помежду си:

Многобройни градове са показани на всеки континент (с изключение на Австралия), дори на места, които сега са или пустиня (в Африка), или се намират в суровия климат на Сибир. Ето някои имена на градове в Северна Америка: Модана, Лакруз, Калаотор, Кока, Сипола, Тамака, Тигуар, Акса. В Евразия: Амагог, Кайрам, Пири, Газиаф, Резби, Срагва.

Оказва се, че тази различна география е съществувала в исторически времена.

Особен интерес представлява картата на света от Урбано Монте (1587 г.), където Антарктида се състои от редица големи острови или континенти.

Вече се е появил проток между Евразия и Северна Америка. Тази карта често се цитира от плоскоземците, тъй като атласът, където е публикувана, включва и азимутална проекция на континентите:

И отново, големи площи земя в района на Северния полюс. Според някои източници това са Хиперборея, Арктида и Даария. Тези северни земи са показани подробно на картата на света на Герард Меркатор от 1569 г.

Какво би могло да се е случило с тези сухоземни райони в района на Северния полюс.

С разширяването на Земята в този регион са се образували разломи и вдлъбнатини. Част от сушата е потънала и сега е скрита от водите на Северния ледовит океан. С покачването на морското равнище (в момента със 100-150 метра по-високо от преди), други области също са потънали. Образувал се е проток между Северна Америка и Евразия. Геологично обаче те все още са един континент.

Ако нивото на водата в световните океани се понижи, континентите щяха да бъдат свързани чрез суша.

Ако приемем, че тези карти са изобразявали предишния свят преди последната геотектонска катастрофа (бърз етап от разширяването на Земята), която е причинила потопа, земетресенията и вулканичните изригвания, тогава можем да видим, че континентите са били или свързани помежду си, или са били по-близо един до друг.

Карта на света от 1595 г. от Герардус Меркатор

Но не е сигурно, че Земята е била такава в края на 16-ти век или дори по-рано. Може би картографите са използвали по-древни, предпотопни източници като основа. Тогава климатът е бил различен и са съществували знания за всички континенти, запазени в древни библиотеки, изучавани от средновековни учени. Но след разширяването на Земята всичко се е променило и много кътчета на света е трябвало да бъдат преоткрити векове по-късно.

И това продължило до края на 18 век (Епохата на Великите открития). Защо Колумб е отплавал, за да открие нови земи, ако те вече са били ясно обозначени на картите? Най-вероятно всичко се е променило и е било необходимо да се започне с изясняването какво точно.

Въз основа на данни за движението на континентите, Земята се разширява постоянно със скорост от няколко сантиметра годишно, но през определени периоди това е било бързо и драматично, с катаклизми и заличаване на култури и цивилизации.

Постоянен въпрос в коментарите е: ако това е вярно, тогава откъде Земята взема масата, от която се нуждае, за да се разшири? Този въпрос ще помогне да се изясни отговорът на загадката, която астрофизиците са си измислили: какво точно представляват „тъмната материя“ и „тъмната енергия“? Ако тези вещества влияят на орбиталните скорости на звездите около центъра на галактиките, те биха могли да бъдат източникът на маса в звездите и планетите.

Глобалният катаклизъм и калният потоп – древната версия за ускореното разширение на Земята

При глобален катаклизъм в древността Земята вероятно е преминала през ускорено разширение, съпроводено със смяна на полюсите и драматични геотектонични процеси. Подземните води, нагнетени в дълбоките слоеве на планетата, са се загрели и под натиска на променената геодинамика са изригнали на повърхността. Така са се образували кални вулкани, гейзери и огромни потоци от разтопена маса, които са залели сушата.

Калният потоп като геологично явление

Това, което в митологиите се описва като „потоп“, може да е било не само покачване на морското равнище, но и кална катастрофа.

Калните вулкани – при внезапно освобождаване на газове и вода от недрата, земята изригва не с огън, а с кал и утайки.

Гейзерите – нагрятата вода пробива пластовете и излиза на повърхността, носейки със себе си минерали и утайки.

Калните потоци – смес от вода, глина и камък, която погребва цели територии, градове и цивилизации.

Погребаната суша

Калният потоп е могъл да покрие огромни площи, превръщайки плодородни земи в пустини и равнини, покрити с утайки. Цели култури са били заличени, а техните градове – погребани под пластове кал и пясък. Това обяснява защо в много региони археолозите откриват слоеве утайки, които не съответстват на нормалните геологични процеси.

Смяната на полюсите

Смяната на магнитните полюси е могла да съпътства този катаклизъм. При внезапно пренареждане на земното ядро климатът се променя рязко, океанските течения се пренастройват, а сушата се оказва изложена на нови условия. Това е довело до масово измиране на видове и до пренареждане на екосистемите.

Ускореното разширение на Земята

Вместо бавен процес от сантиметри годишно, древността може да е познавала кратки етапи на ускорено разширение. Тогава континентите са се раздалечавали стремително, образували са се нови океански басейни, а старите земи са били разкъсвани от разломи. Водата, която е била заключена в недрата, е изригвала навън, превръщайки катастрофата в глобален потоп.

Калният потоп е могъл да бъде резултат от съчетание на няколко фактора: смяна на полюсите, ускорено разширение на Земята, загряване на подземните води и изригване на кални вулкани и гейзери. Така древните цивилизации са били погребани под утайки, а паметта за катастрофата е останала в митологиите като „потоп“.