Тайната шахта на Калифорния – находки от XIX–XX век, които не се вписват в историята

През XIX век американските вестници и списания често публикували съобщения за находки в кариери и шахти. Работниците от време на време се натъквали на културен слой на неизвестна цивилизация. Всъщност това се случвало не само в САЩ, но и в Европа и Азия, но именно журналистите в Америка и донякъде в Англия придавали гласност на тези открития, които противоречали на общонаучните тенденции. Научното общество често се възмущавало, имало дори съдебни дела срещу редакции, но приблизително до средата на XX век подобни истории активно се печатали в САЩ.

Особено много артефакти били откривани в Калифорния, Аризона и Оклахома. За тези райони писали не само журналисти, но и изследователи. Например в калифорнийските шахти в края на XIX век били намерени няколкостотин необясними изделия от древността. Това довело до организирането на музей под открито небе. Находките представлявали предимно инструменти – чук, сърп, брадва, болтове и гвоздеи, шпори, скоби. Всички те били минерализирани, тоест окаменели.

Учените от онова време смятали, че този факт показва дълбока древност на артефактите. Освен това в шахтите се добивали полезни изкопаеми, които били надеждно датирани на десетки и стотици милиони години. Ако предметите били намерени в същите пластове, какви съмнения можело да има?

Много изследователи, професори и учени били изненадани от извадените от шахтите изделия. Някои провеждали дори най-щателни изследвания. Един от тях бил Уитни Бърдж – професор от Калифорнийския геоложки университет. Той лично прекарал няколко години в лагерите на миньорите и държал находките в ръцете си.

Бърдж провеждал експертизи в различни лаборатории, за да бъдат изследвани от различни специалисти и с използването на няколко метода. В 34 от 38 случая по косвени признаци било установено, че предметите са вмуровани в древна порода. Освен това било доказано, че никой не ги е поставял там в наши дни – инструментите и другите предмети попаднали там много преди идването на англосаксонците.

Изследванията показали, че инструментите и предметите не били продукти на съвременно производство. Те имали други размери – болтовете и гвоздеите били твърде големи, неприлагани в строителството или в каквато и да е друга дейност. Уитни Бърдж стигнал до извода, че изделията, открити в калифорнийските шахти, не могат да бъдат произведения на нашата цивилизация.

Заедно с колегите си от катедрата по геология и минералогия той установил възрастта на породата, в която били намерени много от находките – 55 милиона години. Датировката била определена по минералите в слоя и по окаменелите отпечатъци от растения. Официалната документация за шахтата съдържала сведения за възрастта на добиваните полезни изкопаеми – 45–60 милиона години. Следователно всичко, открито вътре, притежавало същите характеристики.

Особено показателно било как завършила историята на музея след като Уитни Бърдж публикувал голяма статия, посветена на находките. На мястото пристигнали изследователи и учени от Смитсоновия институт. Те първо направили оглед на изложбата, а след това организирали собствена експертиза в лабораториите си.

Какви точно методи използвали – остава неизвестно. Но три дни по-късно в най-големия калифорнийски вестник излязла публикация, в която от името на Смитсоновия институт група специалисти категорично отхвърлила заключенията на Бърдж. Обвинили го във фалшификации и заявили, че работата му е подправена.

Случаят бил разследван от журналиста Едуард Ролс, който взел интервю както от Уитни Бърдж, така и от представители на Смитсоновия институт. Важно е, че той разговарял и с работниците, които всъщност открили изделията. В края на своето търсене на истината Ролс заключил: „Находките в Калифорния станаха причина за борба между старите догми и новите знания. Възможно е да е дошло време да се преразгледат нормите, приети за основа на науката. Много от натрупаното не се вписва в тези рамки. От друга страна, привържениците на традиционните възгледи защитават непоклатимите стълбове, върху които е основана съвременната наука. Аз не съм експерт, но смятам, че находките, направени в шахтите, действително съществуват и не са били фалшификация. Друго е дали правилно са били датирани и изобщо установено какво представляват.“