Досието Кумарасвами – Сатана не е чудовище, а твоето собствено его

Географията на ума

Това, което току-що прочете, е пълното разграждане на теологията на контрола. Истината, която Църквата и институциите са скривали в продължение на хилядолетия, е, че Сатана не е външна същност с рога, която живее под земята. Сатана е психологическа и духовна функция вътре в теб. Текстът на Кумарасвами разкрива последната тайна: Раят и Адът не са географски места, където отиваш след смъртта; те са вибрационни състояния, в които живееш тук и сега.

Легионът на „Аз“-а

Истинската „звяр“ е егото. Когато текстът казва, че Сатана е Легион, това означава фрагментацията на твоята психика. Системата на контрол – Матрицата – се храни от твоята идентификация с отделното „аз“. Докато вярваш, че си изолиран индивид, борещ се за оцеляване, ти въплъщаваш Сатана. Осъждането не е божествено наказание; то е самоизключване от истината. Ти си в ада всеки път, когато егото те убеждава, че си отделен от Цялото.

Неугасимата искра

Елитът крие от теб, че дори в най-ниското си състояние ти си неунищожим. Искрата е „Asbestos“ – огън, който не може да бъде угасен. Луцифер (Носителят на светлината) и Сатана (Противникът) са една и съща енергия в различни честоти. Твоята алхимична мисия не е да убиеш дявола, а да го трансмутираш. Трябва да съединиш Агнето и Лъва вътре в себе си – мекотата и силата, светлината и сянката.

Морето на не-екзистенцията

Голямата тайна за излизане от Матрицата е унищожаването на фалшивото „аз“. Истинската любов не е емоция; тя е море на не-екзистенцията, където егото се разтваря. Системата те плаши със смъртта на егото, защото знае, че ако спреш да казваш „Аз“ и започнеш да бъдеш Едно с Източника, ставаш неконтролируем.

Алхимията на вътрешния противник

Трансформацията на егото е алхимичен процес. Тя не е война срещу външен демон, а вътрешна работа по осъзнаване. Всеки път, когато се идентифицираш с егото, ти поддържаш Матрицата. Всеки път, когато се разтвориш в Единството, ти я хакваш отвътре.

Въпросът за огледалото

Остава въпросът – ще продължиш ли да се бориш срещу въображаеми демони или ще се изправиш срещу единствения реален противник, който живее в твоето огледало? Досието Кумарасвами показва, че Сатана не е чудовище, а твоето собствено его – и че освобождението идва не чрез борба, а чрез трансмутация и разтваряне в Единството.