Природата се издигна отдавна, човечеството трябва да я настигне

Повечето хора мислят за природата като за нещо под нас, като за дива сила, която трябва да бъде укротена или управлявана. Но тази представа е далеч от истината. Колкото по‑дълбоко навлизаш в гората, толкова по‑близо си до същността на реалността. Природата никога не е падала. Тя винаги е носила честотата на чистота, единство и божествена хармония. Единствените, които са паднали, сме ние.

Когато стъпиш в тиха поляна или седнеш под старо дърво, се случва нещо, което никоя човешка постройка не може да възпроизведе. Усещаш лекота. Гърдите ти се отварят. Проблемите ти сякаш се разтварят. Този миг на неподвижност не е илюзия. Това е истинският свят. Това, което усещаш, е присъствието на петизмерното съзнание, което продължава да живее в природата. Ние просто сме забравили как да се настроим към него.

Природата не е зад нас. Тя е пред нас, чакаща търпеливо да се издигнем. Дърветата никога не са изгубили връзката си с Източника. Птиците все още пеят честотите на мира. Дори вятърът носи информация за онези, които имат уши да я чуят. Ние сме били отровени, програмирани и изпълнени със страх. Но природата? Тя запази своята мелодия.

Мнозина се питат как това може да е истина, след като дивите животни все още убиват, за да оцелеят. Отговорът е прост, но силен. Преди падението на човешкото съзнание не е имало хищничество. Животните не са имали нужда да ловуват други животни. Земята е била изпълнена с хармония. Растенията са хранели всички същества. Не е имало страх. Не е имало инстинкт за оцеляване. Не е имало кръвопролитие.

Когато човечеството падна, когато се спуснахме от висока честота в страх, разделение и борба за оцеляване, тази енергийна деформация се разпространи през цялата мрежа на живота. Животните започнаха да отразяват средата, която ние създадохме. Динамиката хищник‑жертва не е тяхното естествено състояние. Тя е отражение на нашето собствено.

Доказателство за това виждаме в редките, но мощни връзки, които се формират между различни видове. Лъв, който се гушка с агне. Ястреб, който лети редом с гълъб. Това не са аномалии. Това са спомени от по‑висока времева линия, в която всички същества са съществували в мир. С издигането на Земята отново ще се издигнат и животните. Те вече няма да имат нужда да убиват, за да живеят. Хармонията ще се върне.

Природата винаги е била жива симфония. Докато човек, затворен в триизмерното съзнание, бучи като монотонен дрон, гората пее в многослойни мелодии. Същество, вибриращо в петото измерение, излъчва тонове, които приличат на музика – сияйни, плавни и възвисяващи. Колкото по‑близо си до Източника, толкова повече твоята честота се превръща в песен.

Природата никога не е изгубила своя глас. Ние сме тези, които трябва да си спомним как да слушаме.