Факт за най-старото дърво в България: Байкушевата мура – живият страж на времето

В дълбините на Пирин планина, там където скалите се издигат като древни храмове, а вятърът носи шепота на вековете, расте едно дърво, което е видяло повече от всички нас. Дърво, което е преживяло царства, войни, империи, бури и тишини. Дърво, което стои като жив паметник на българската земя. Това е Байкушевата мура – най-старото иглолистно дърво в България и едно от най-старите в света.

Тя се намира в Национален парк Пирин, недалеч от хижа Бъндерица, на място, където природата е сурова, но величествена. Там, сред камъни, мъхове и вековни гори, Байкушевата мура се извисява като страж, който пази спомена за времето, когато България едва се е раждала като държава.

Смята се, че това дърво е покълнало около 681 година – същата година, в която хан Аспарух поставя основите на българската държава. Докато първите български владетели са водели битки, докато народът е изграждал своята култура и дух, малкото борче е пуснало корени в каменистата земя и започнало своя дълъг път към небето.

Днес възрастта на Байкушевата мура се оценява на над 1350 години. Това я поставя редом до някои от най-старите дървета на планетата – древните секвои в Калифорния, които също са свидетели на хилядолетия. Височината на дървото достига около 26 метра, а обиколката на стъблото му е внушителните 7,8 метра. Короната му е широка и разперена, сякаш прегръща небето.

Но истинската сила на Байкушевата мура не е в размерите, а в историята, която носи. Тя е преживяла всичко – сурови зими, горещи лета, пожари, ветрове, снегове. Видяла е как около нея се сменят поколения хора, как се раждат и умират легенди, как се променя светът. И въпреки всичко е останала жива, силна и непоклатима.

Открита е през 1897 година от лесовъда Костадин Байкушев, на когото е кръстена. Той пръв осъзнал, че пред него стои не просто дърво, а живо свидетелство за древността на българската природа. Оттогава Байкушевата мура се превръща в символ – на устойчивост, на сила, на връзката между човека и земята.

Днес хиляди туристи се изкачват до нея, за да я видят. Някои я докосват с ръка, други просто стоят в тишина. Защото пред такова дърво човек не говори много. То само говори. Със своите клони, със своята кора, със своята тишина. То разказва за времето, което не може да бъде спряно, но може да бъде почетено.

Байкушевата мура е повече от природен феномен. Тя е жива връзка с миналото. Напомняне, че сме част от нещо по-голямо, по-дълго и по-дълбоко от нашия кратък живот. И докато тя стои там, в Пирин, България има свой древен пазител, който продължава да гледа към небето, както го е правил повече от тринадесет века.