Исус разкрива, че Бог всъщност е Дяволът в забраненото Евангелие на Юда...

В продължение на 2000 години ви е била разказвана една история. Безопасна история. Контролирана история. Но Забраненото Евангелие на Юда разказва съвсем друга история – история, толкова експлозивна, че древните власти са я погребали и изтрили от историята. Този текст не „преосмисля“ християнството. Той го взривява. Защото в това евангелие Исус не се покланя на бога на Стария завет... Той го разобличава. Бог, който изисква поклонение. Бог, който наказва, проклина и унищожава. Бог, който създава плът, закон и страх. Исус разкрива, че този бог изобщо не е Върховният Създател – а Саклас, „Глупакът“, слепият архитект на физическия свят... космически самозванец, маскиран като Всемогъщия. И най-големият обрат? Юда е единственият, на когото Исус се доверява. Не като предател. А като единствен ученик, способен да прозре илюзията – единственият, който разбира мисията, която би разбила цялата система. В това видео разкриваме: 🔥 Скритата йерархия на Еоните, Архонтите и нисшите богове 🔥 Защо Исус се смее на създателя, почитан от учениците 🔥 Шокиращата идентичност на съществото, което е построило материалния свят 🔥 Космическата причина Исус да избира Юда - не Петър, не Йоан 🔥 Защо жертвоприношението, законът и ритуалът хранят нисшите сфери 🔥 Как разпятието се превръща в бягство от затвора, а не в трагедия 🔥 Защо това евангелие е било погребано в продължение на 1700+ години Това не е митология. Не е символизъм. Не е „алтернативна интерпретация“. Това е суровата, забранена космология, която ранното християнство се е опитало да заглуши. Ако мислите, че знаете историята на Исус и Юда... сте на път да откриете версията, която никога не е трябвало да чуете. Добре дошли в евангелието, което преобръща рая и ада с главата надолу. Добре дошли в истината, която са крили в сенките.

 ЗАБРАНЕНОТО ОТКРОВЕНИЕ: ЕВАНГЕЛИЕТО, В КОЕТО ИСУС РАЗОБЛИЧАВА БОГА НА СВЕТА

В продължение на векове човечеството е живяло в рамките на една единствена история, разказвана отново и отново, докато се превърне в догма, в закон, в непоклатима структура, която никой не смее да докосне. Но под тази официална история, под пластовете от тълкувания, под вековете на контрол и страх, е съществувал друг разказ, по-древен, по-дръзък, по-опасен. Разказ, който не е бил предназначен за масите, защото би разрушил основите на света, такъв какъвто го познаваме. Този разказ се промъква като шепот през пустинята, като отблясък в очите на онези, които са видели твърде много. Той е разказът, в който Исус не е просто учител, не е просто пророк, не е просто жертва. Той е разобличител. Разрушител на илюзии. Пратеник от светлина, която не принадлежи на този свят.

В този апокрифен разказ Исус не говори за покорство, не говори за страх, не говори за закон. Той говори за освобождение. За пробуждане. За разкъсване на веригите, които държат човешкото съзнание приковано към един свят, създаден не от върховната светлина, а от същество, което се е провъзгласило за бог, без да има право на това. Същество, което древните гностици наричат Саклас, Глупакът, слепият архитект, който е изваял материята като затвор, а не като дом. Същество, което изисква поклонение, защото самото му съществуване зависи от това. Същество, което наказва, защото се страхува. Същество, което създава закон, за да държи съзнанията в подчинение. Същество, което се храни със страх, със страдание, с кръв и ритуал.

Исус, в този разказ, не идва да утвърди този бог. Той идва да го разобличи. И когато учениците му се покланят на създателя на света, Исус се смее. Не от подигравка, а от тъга. Защото вижда колко дълбоко е заблудата, колко плътно е покривалото, което е спуснато над човешките очи. Той знае, че светът, който хората наричат творение, е само сянка на истинското творение. Че зад този свят има други светове, други еони, други нива на съществуване, които са недостъпни за онези, които се покланят на архитекта на материята. Той знае, че истинският Създател не изисква поклонение, не наказва, не се крие зад закони и заповеди. Истинският Създател е светлина, която не се нуждае от страх, за да бъде почитана.

И в този разказ Юда не е предател. Той е единственият, който вижда. Единственият, който разбира, че Исус не е дошъл да бъде коронясан, а да бъде освободен от тялото, което е затвор. Единственият, който разбира, че разпятието не е трагедия, а бягство. Че смъртта на тялото е ключът към освобождението на съзнанието. Че кръвта, която ще бъде пролята, не е жертва за бог, а разкъсване на веригите, които държат светлината в плен. Юда е този, който носи тежестта на знанието. Той е този, който трябва да извърши действие, което всички ще осъдят, но което е единственият път към истината. Исус му казва, че той ще бъде прокълнат от поколенията, но че без него мисията няма да бъде изпълнена. Юда приема това. Не от слабост, а от сила.

В този разказ светът е сцена на космическа драма, в която архонтите – пазителите на материята – наблюдават всяко движение, всяка мисъл, всяко пробуждане. Те са онези, които поддържат илюзията, които държат човешките души в кръговрата на раждане и смърт. Те са онези, които се хранят с ритуали, с кръв, с поклонение. Те са онези, които са превърнали закона в инструмент за контрол. Исус идва да разкъса този кръг. Да покаже, че човекът не е създаден от Саклас, а е искра от светлина, която е паднала в материята. Да покаже, че истината не е в храма, не е в писанията, не е в жертвоприношенията. Истината е в пробуждането.

Този разказ е бил опасен. Твърде опасен. Той е бил погребан, изгорен, забранен. Защото ако хората разберат, че богът, който ги наказва, не е истинският бог, цялата структура на властта ще се разпадне. Ако разберат, че спасението не идва чрез страх, а чрез знание, храмовете ще опустеят. Ако разберат, че Юда не е предател, а ключът към освобождението, историята ще трябва да бъде пренаписана. И затова този текст е бил скрит. Не защото е лъжа, а защото е опасен. Опасен за онези, които владеят света чрез страх.

Но въпреки това той е оцелял. В пясъците на пустинята, в пещерите, в ръцете на онези, които са знаели, че истината не може да бъде унищожена. И днес, когато светът отново се пробужда, когато хората започват да задават въпроси, които са били забранени, този разказ се връща. Не като догма, не като заплаха, а като огледало. Огледало, в което човек може да види не света, който му е бил показван, а света, който е бил скрит.

И когато човек прочете този разказ, той започва да усеща, че нещо в него се раздвижва. Че веригите, които е носил цял живот, не са толкова здрави, колкото е мислел. Че светлината, която е търсил отвън, винаги е била вътре. Че богът, който го е плашил, никога не е бил негов създател. Че истината е по-голяма, по-дълбока, по-страшна и по-красива от всичко, което са му казвали.

И тогава започва истинското пробуждане.