Дънов разплита тайната на Кръстова гора: Прокобата на Кръста

Кръстова гора в Родопите е едно от онези места, които човек не може да опише само с думи. Тя е пространство, в което земята и небето се докосват, където тишината има собствен глас, а въздухът носи спомени, по-стари от човешката история. Наричана Родният Йерусалим, тази местност от векове е обвита в легенди, предания и мистични разкази. Хората вярват, че тук е скрита частица от Кръста Господен, донесена от монаси, които бягали от преследване и намерили убежище в Родопите. Тази частица, според преданията, продължава да излъчва сила, която лекува, пречиства и събужда човешката душа.

Но истинската история на Кръстова гора започва много по-рано, в мрака на османското владичество. На това място някога се издигал голям манастир, в който живеели около триста монаси. Те били духовни водачи, книжовници, лечители и закрилници на народа. Манастирът бил крепост на българския дух, място, където се пазели книги, реликви и надежди. Но когато османските войски научили за дейността на монасите, манастирът бил нападнат. Монасите отказали да се предадат. Те се молели до последния миг, а когато вратите били разбити, посрещнали смъртта си с кръст в ръка. Всички били избити. Манастирът бил разрушен, а телата на мъчениците останали непогребани.

В памет на тяхната жертва, хората започнали да поставят кръстове по дърветата. Така местността получила името Кръстова гора. Името останало, а с него и споменът за мъчениците, чиято кръв, според легендите, дала на мястото необикновена сила.

В началото на двадесети век, когато България вече била свободна, но духовно разкъсана от войни и страдания, Учителят Петър Дънов насочил вниманието си към това място. Той вярвал, че Кръстова гора е не просто природен феномен, а духовен център, в който е заключена огромна енергия. Според него, тук е скрита частица от Кръста Господен, донесена от монаси, които бягали от Светите земи. Тази частица била поставена в манастира, а след неговото разрушаване останала под земята, където продължавала да излъчва своята сила.

За да открие точното място на светинята, Дънов изпратил своя ученик Йордан Стойчев, известен като Бай Данчо. Той бил човек с изключително силна интуиция и духовни сетива. Учителят му дал указания, но истинското водителство дошло свише. Бай Данчо пуснал два бели гълъба, символи на чистота и божествено водителство. Първият кацнал на място, където по-късно бил поставен големият Кръст. Вторият кацнал на мястото, където днес се издига църквата Света Троица. Така били открити двата свещени центъра на Кръстова гора.

Историята, която превръща Кръстова гора в национална светиня, е свързана с Цар Борис Трети. През 1936 година дъщеря му, княгиня Евдокия, страдала от тежка форма на епилепсия. Лекарите били безсилни. Тогава Дънов изпратил послание до двореца, в което казал, че ако княгинята бъде заведена на Кръстова гора и остане там един месец, ще оздравее. Царят изпълнил заръката. Заедно с княгинята бил доведен и синът на подполковник Величков, който страдал от същото заболяване. След месец престой на светото място, и двете деца оздравели напълно.

В знак на благодарност, по заръка на Дънов, бил изработен голям бронзов Кръст, тежащ шестдесет и шест килограма. Той бил поставен на Кръстов връх на първи май 1939 година при тържествен водосвет. По време на освещаването се случило още едно чудо. Бяло гълъбче кацнало върху менчето със светена вода, после литнало и кацнало върху скала. От тази скала избликнала лековита вода, която и до днес се смята за чудотворна.

След установяването на комунистическата власт, Кръстът бил откраднат. Изчезнал за седем месеца. Според разказите, трима мъже го взели, за да го претопят и продадат. Но скоро след кражбата двама от тях починали при странни, необясними обстоятелства. Третият, изплашен до смърт, върнал Кръста в манастира. Оставил бележка, в която признал, че двамата му съучастници са загинали и че се страхува да не последва съдбата им. Молел Бог да се смили над него и над децата му.

Така се ражда легендата за Прокобата на Кръста. Според вярващите, Кръстът е защитен от силата на мъчениците и от частицата на Христовия Кръст, която се намира в земята под него. Всеки, който дръзне да посегне на светинята, бива застигнат от възмездие.

Днес Кръстова гора е едно от най-посещаваните духовни места в България. Хиляди хора идват тук всяка година, за да се молят, да търсят изцеление, да намерят утеха или просто да почувстват силата на мястото. Някои разказват за чудеса, други за вътрешни промени, трети за необясними усещания. Но всички си тръгват с едно чувство, което трудно се описва. Чувство, че са докоснали нещо по-голямо от себе си. Чувство, че Кръстова гора е врата към друг свят. Чувство, че тук молитвите наистина стигат до небето.