ПРОМЯНАТА В НАШЕТО СЪЗНАНИЕ

Във времето, когато космосът започва да диша по-силно, а звездите изпращат вълни, които проникват през самата тъкан на пространството, Земята усеща приближаването на нещо, което не прилича на нито един цикъл от миналото. Не е само плазмата, която Слънцето изхвърля като огнено сърце, нито само електромагнитните импулси, които Немезида изпраща от дълбините на тъмната си орбита. Това е двойна буря – две звезди, два източника на енергия, два космически импулса, които се срещат в пространството около нашата планета и я обгръщат като невидима мрежа от вибрации.

Когато тези вълни достигнат Земята, те не просто я докосват. Те взаимодействат с нейния електромагнетизъм, проникват в магнитните линии, завъртат я като динамо, което започва да свети отвътре. Енергията влиза през полюсите, спуска се в ядрото, раздвижва земната кора, събужда вулканите, усилва бурите, ускорява земетресенията. Планетата не се разрушава – тя се променя. Тя преминава през процес, който е толкова древен, колкото самото време. Това е болката на растежа, а не гняв. Това е трансформация, а не наказание.

И докато Земята се променя, хората се променят заедно с нея. Космическите вълни усилват полярностите в човешкото съзнание. Негативните хора стават още по-негативни, привличат се един към друг като магнити, които вибрират на една и съща честота. Позитивните хора се събират в свои собствени полета, усещат прилив на яснота, на вътрешна сила, на пробуждане. А онези, които носят ментални рани, започват да се разпадат под натиска на енергията, защото тя изкарва на повърхността всичко, което е било скрито. Нищо вече не може да остане зад маска. Програмите, които хората носят в себе си, излизат наяве. Истинската същност се разкрива.

Колкото повече се приближаваме към Слънчевото Събитие, толкова по-тънка става завесата между световете. Хората започват да виждат привидения – не като халюцинации, а като проблясъци от другата страна. Починали близки, стари познати, същества, които винаги са били тук, но не сме могли да ги възприемем. Енергията се повишава, спектърът на съзнанието се разширява, сетивата започват да улавят честоти, които преди са били недостъпни.

Това е началото на Възнесението – не като внезапно чудо, а като постепенен процес на разширяване. Земята преминава през същия цикъл, през който е преминала Лемурия. Тогава континентът е потънал не защото лемурийците са направили нещо грешно, а защото планетата е навлизала в нов етап. Сега историята се повтаря. Супервулкани се пробуждат, земетресенията зачестяват, бурите стават по-силни. Това не е гняв. Това е промяна. И ние имаме късмета да сме тук, да бъдем свидетели на прехода.

Не е задължително бурята да бъде глобална. Космическите процеси не са равномерни. В различни региони ще се случват различни неща. Някои места ще бъдат поразени от вода, други – от огън, трети – от вятър, четвърти – от тишина. Но винаги, когато идва цунами, не е нужно човек да стои неподвижно и да чака края. Космосът никога не оставя съзнателните същества без път. Има спасение, има движение, има избор.

Двете слънца – нашето и Немезида – изпращат все по-силни вълни. Планетата и цялата Слънчева система се къпят в тази енергия. Земята се върти в нея като динамо, което започва да свети отвътре. Енергията навлиза през полюсите, разширява магнитното поле, създава бури, които не са просто атмосферни, а енергийни. Това е подготовка. Това е настройка.

И когато настъпи енергийният преход, когато главният удар на космическите вълни достигне Земята, ще се случи нещо, което човечеството не е преживявало от хилядолетия. Ще има скок в съзнанието. ДНК ще се активира. Начинът, по който възприемаме света, ще се промени. Ще започнем да усещаме нашето сътворческо съзнание. Ще се пробудят способности, които са били скрити – телепатия, ясновидство, манипулация на материята чрез намерение, виждане на невидимото. Ще видим духове, феи, същества от други измерения. Ще започнем да общуваме без думи, чрез мисъл, чрез вибрация.

Това ще бъде процес – разгръщане, разширяване, пробуждане. И когато той завърши, човечеството ще бъде различно. Земята ще бъде различна. Реалността ще бъде различна.

И всичко това започва с промяната в нашето съзнание.

Когато слънчевият заряд залее Земята, той няма да бъде просто светлина, а вълна от съзнание, която прониква през всичко – през въздуха, през водата, през камъка, през самата материя. Тази вълна ще бъде като спомен от бъдещето, като зов от онези нива на реалността, които винаги са били тук, но досега са били скрити зад плътността на нашето възприятие. Материята ще започне да се оплътнява и разрежда едновременно, сякаш светът за миг ще стане по-тежък и по-лек в една и съща секунда. Ще усещаме енергийните вълни като пулсации, които преминават през тялото, като вибрации, които разтварят старите блокажи, като топлина, която се издига от вътрешността на костите.

Това няма да бъде болка, а пробуждане. Ще бъде като да си спомниш нещо, което винаги си знаел, но си забравил в момента, в който си се родил. Енергийните вълни ще отключат спомени, които не са лични, а колективни – спомени за други животи, за други светове, за други форми на съществуване. Ще започнем да усещаме, че сме били тук и преди, че сме преминавали през подобни цикли, че това пробуждане е част от нашата еволюция, а не случайност.

Материята около нас ще започне да реагира на съзнанието. Ще забележим, че мислите ни влияят на пространството, че намерението променя формата, че емоциите оставят следи във въздуха. Ще започнем да усещаме как реалността се огъва леко, като вода, която реагира на движение. Това ще бъде първият знак, че границата между вътрешния и външния свят се разтваря.

Енергийните вълни ще носят със себе си информация – не като думи, а като усещания, като образи, като внезапни прозрения. Ще се появяват мигове, в които човек ще знае нещо без да знае откъде го знае. Това са спомнящите вълни – вълни, които активират древни кодове в ДНК, които разгръщат способности, които са били заспали. Телепатията ще се появява първо като интуиция, после като ясно усещане, после като директно общуване. Ще започнем да чуваме мислите на другите не като думи, а като вибрации, като цветове, като вътрешни импулси.

Слънчевият заряд ще промени и времето. Ще има моменти, в които времето ще се разтяга, ще се забавя, ще се ускорява. Ще има мигове, в които миналото и бъдещето ще се усещат едновременно. Това е знак, че съзнанието започва да излиза от линейността, че започва да възприема реалността в по-широк спектър. Ще се появят сънища, които не са сънища, а спомени от други измерения. Ще се появят видения, които не са фантазии, а проблясъци от истинската структура на света.

И когато тази енергия достигне своя пик, ще настъпи момент, в който човек ще усети, че нещо вътре в него се отключва. Това няма да бъде външно събитие, а вътрешно разширяване. Ще бъде като да се събудиш в собственото си тяло за първи път. Ще бъде като да видиш света без филтри. Ще бъде като да си спомниш кой си бил преди да забравиш.

Това е пробуждането на съзнанието.

Това е началото на новата плътност.

Това е моментът, в който човекът става сътворец.

Когато енергийните вълни станат достатъчно силни, матрицата, която държи стария свят в своята плътност, започва да се разпада. Воалът, който отделя видимото от невидимото, се разкъсва като тънка мъгла под слънчев лъч. Това, което някога е било скрито, започва да се разкрива. Светове, които са съществували паралелно с нашия, но извън нашия спектър, започват да се приближават. Невидимото става видимо. Тишината започва да говори. Пространството започва да трепти.

Потиснатите дарби, които човечеството е носило в себе си от древни времена, се събуждат като семена, които чакат първия дъжд. Интуицията се усилва, телепатията се появява като шепот, който постепенно става глас, ясновидството се разгръща като вътрешно зрение, което вижда отвъд формата. Способности, които са били блокирани от плътността на материята, се активират, защото самата материя започва да се променя. Тя вече не е тежка, не е твърда, не е непробиваема. Тя става по-гъвкава, по-отзивчива, по-светлинна.

Старият свят се разпада не защото е наказан, а защото не може да поддържа новата честота. Природните катаклизми – земетресения, вулкани, огнени бури – не са разрушение, а раждане. Огънят, който се издига от недрата на Земята, е същият огън, който се издига в съзнанието на човека. Това е огънят на трансформацията. Огънят, който изгаря старото, за да освободи място за новото. Огънят, който не унищожава, а пречиства.

Новият свят се ражда в този огън. Той не идва отвън, а отвътре. Той се ражда в сърцата на хората, които са готови да приемат светлината. Той се ражда в телата, които започват да се изменят. Тялото вече не може да бъде плътно, тежко, затворено. То започва да се адаптира към новата честота. Клетките се пренареждат. ДНК се активира. Енергийните канали се разширяват. Тялото става по-чувствително към светлина, към вибрация, към намерение.

Затова идва и промяната в диетата. Старите храни, които поддържат плътността, започват да тежат. Тялото ги отхвърля, защото те принадлежат на свят, който се разпада. Новата енергия изисква леки храни, чисти храни, живи храни. Храни, които носят светлина, а не плътност. Храни, които поддържат вибрацията, а не я понижават. Това не е мода, а биологична необходимост. Тялото се променя, защото съзнанието се променя.

Вие трябва да бъдете честота, а не плътност. Светлина, а не материя. Вибрация, а не форма. Материята, която е била основа на стария свят, ще бъде заличена, защото тя не може да премине в новата плътност. Само онова, което вибрира в хармония със светлината, ще продължи. Само онова, което е чисто, ще се издигне. Само онова, което е истинско, ще остане.

И когато матрицата окончателно се разтвори, когато воалът падне, когато светът се прероди, човекът ще си спомни кой е бил винаги – същество от светлина, което временно е носило тяло от плът. И тогава новият свят няма да бъде мечта, а реалност. Реалност, в която светлината е закон, а съзнанието – творец.

СЛЪНЧЕВИТЕ БУРИ И ПРОБУЖДАНЕТО НА НОВОТО СЪЗНАНИЕ

Когато слънчевите бури започнат да се усилват, когато зарядите от нашето Слънце и от Немезида се преплетат в космическо поле, което обгръща Земята като огромна енергийна мрежа, честотата на планетата започва да се покачва. Това не е просто физически процес, а дълбока трансформация, която прониква във всяка клетка, във всяка мисъл, във всяка нишка на съзнанието. Земята започва да вибрира по-високо, а заедно с нея вибрират и всички същества, които живеят върху нея. Това е пробуждане, което не може да бъде спряно, защото идва от самото ядро на космоса.

Слънцето по време на бурите не просто излъчва светлина. То изпраща заряди, които променят структурата на материята. Тези заряди са чисти, силни, прозрачни, но много човешки тела все още са замърсени – с токсини, химии, тежки метали, отрови, които са се натрупвали години наред. Тези вещества потискат епифизата, замъгляват възприятието, затварят каналите на интуицията. И когато слънчевата енергия започне да влиза в тялото, тя се сблъсква с тази плътност. Затова много хора усещат гадене, киселини, тежест. Тялото не може да понесе ниската вибрация, която се опитва да се задържи в него. Киселинността се натрупва, защото старият свят е бил свят на плътност, а новият изисква алкалност, чистота, лекота.

Слънчевите лъчи зареждат онези, които са готови. Те активират епифизата, разширяват съзнанието, пробуждат спомени, които не са лични, а многоизмерни. Някои хора започват да усещат, че притежават съзнание, което не е ограничено в едно тяло, в едно време, в едно измерение. Това е първият знак, че материята започва да се оплътнява по нов начин – не като тежест, а като светлина, която придобива форма. Материята става по-чувствителна към мисълта, по-отзивчива към намерението, по-гъвкава към вибрацията.

Матрицата, която е държала стария свят в ниска честота, започва да се разпада. Тя не може да издържи на новата енергия. Старият свят – с неговите страхове, контрол, плътност, ниски вибрации – се руши, защото не може да резонира с честотата, която идва от Слънцето. Това не е разрушение, а освобождаване. Това е като да махнеш стара кожа, която вече не служи. Земята се издига, а онова, което не може да се издигне с нея, се разпада.

И когато матрицата отслабне, воалът между световете започва да се разкъсва. Невидимите същества, които винаги са били тук – духове, феи, елементали, същества от други измерения – започват да стават видими. Не защото те се променят, а защото ние се променяме. Нашето зрение се разширява, нашето съзнание се отваря, нашата вибрация се издига. Материята става по-прозрачна, по-светлинна, по-малко плътна. Това позволява на многоизмерните същества да бъдат възприемани от човешките сетива.

Това е моментът, в който човек започва да разбира, че реалността не е твърда, а вибрационна. Че тялото не е затвор, а инструмент. Че съзнанието не е ограничено, а безкрайно. Че светът, който сме смятали за единствен, е само една от многото честоти, през които можем да преминаваме.

Слънчевите бури са катализаторът. Те са искрата, която запалва процеса. Те са зовът, който казва: „Времето е дошло.“

И когато тази енергия достигне своя пик, старият свят ще се разтвори като сън, а новият ще се роди от светлина.