Легендата за Сътворението на Света и Човека от Дървото на Живота

Преди да се появят боговете на новите религии, преди да се издигнат храмове и да се напишат свещени книги, древните българи са разказвали истории за началото на света — истории, в които природата е била първичната сила, а вселената е била жив организъм. Сред тези митове най-старият и най-дълбокият е този за Дървото на Живота — космическият стълб, който държи света, и за двамата братя-създатели, чиито действия оформили земята, небето и човека.

Това не е просто легенда.

Това е философия, закодирана в образи.

Разказ за хармония и противопоставяне, за светлина и мрак, за сътворение и разрушение — сили, които съществуват едновременно и оформят всичко живо.

Първичното море — безкрайната утроба на света

В началото нямало земя, нямало небе, нямало време.

Имало само едно безкрайно, тъмно и студено море — първичната бездна, от която щяло да се роди всичко.

В средата на това море, сякаш израснало от самата пустота, стояло Дървото на Живота. То било колосално — корените му се спускали в бездънните води, а клоните му се издигали към невидимо небе.

По корените му пълзели странни създания — полубогове, духове, сенки на бъдещи животни.

По клоните му висяли златни плодове — семената на бъдещите светове.

Дървото било живо, дишащо, пулсиращо. То било първият бог, първият дом, първият закон.

Двамата братя — светлина и сянка

Под корените на Дървото спял Бог — Белият Старец, първият създател.

От неговия дъх, от неговата сянка или от неговата мисъл — легендите се различават — се появил неговият брат.

Той бил като Бога, но различен.

Същата сила, но обърната навътре.

Същата светлина, но пречупена в мрак.

Наричали го Черният, Драг, Дяволът — не като абсолютното зло, а като противоположната половина на сътворението.

Когато Бог се събудил и видял брат си, казал:

„Не е добре да сме сами. Нека създадем свят.“

Но Черният отвърнал:

„Аз ще създам свят по-добър от твоя.“

И така започнало сътворението — не като война, а като съревнование.

Създаването на земята — първият опит

Черният се гмурнал в първичното море и донесъл шепа пръст.

Опитал се да я разстеле, да създаде суша, но пръстта се разпадала, разтичала, връщала се обратно във водата.

Тогава Бог благословил пръстта.

И тя станала твърда.

Сушата се появила — първият остров в безкрая.

Черният се ядосал, защото разбрал, че без Божията сила не може да създаде нищо трайно.

Но Бог не го наказал.

Оставил го да участва — защото светът не може да бъде създаден само от светлина или само от мрак.

Създаването на небето, водите и светилата

Когато земята се появила, Бог взел семе от Дървото на Живота и го засадил в новата пръст.

От него израснали всички растения — от тревата до вековните дъбове.

От дъха на Бога се родило небето — леко, прозрачно, безкрайно.

От сълзите му се родили реките, езерата и моретата.

От искрите в очите му се появили слънцето и луната.

От косите му — облаците, които се носели като бели коне по небето.

Светът започнал да диша.

Създаването на човека — същество от пръст и душа

Когато всичко било готово, Бог решил да създаде същество, което да носи част от него самия.

Взел пръст от земята, смесил я със сълзи и дъх, и така оформил първия човек.

Вдъхнал му душа — искра от своята светлина.

И човекът се изправил, прогледнал, поел въздух.

Черният, изпълнен със завист, опитал да създаде свой човек.

Но неговото творение било кухо — без душа, без светлина, само със завист и гняв.

Бог се смилил и вдъхнал душа и на него — защото човекът трябва да бъде цялостен, да носи и добро, и зло, и светлина, и сянка.

Така се родила човешката природа — двойствена, сложна, непредсказуема.

Дървото на Живота — ос на света

След сътворението Дървото на Живота останало в центъра на вселената.

Корените му свързвали подземния свят — мястото на сенките и духовете.

Стволът му бил земният свят — домът на хората.

Клоните му докосвали небето — света на боговете.

Плодовете му давали сила на боговете.

Корените му хранели всички създания.

Сянката му пазела света от разпадане.

То било мост между световете, символ на вечния кръговрат, на живота, смъртта и прераждането.

Символиката на мита — хармония в противоположностите

Този древен български мит не е просто приказка.

Той е философия, която казва:

– Светът е създаден от две сили — светлина и мрак.

– Нито едната не може без другата.

– Човекът носи и двете в себе си.

– Всичко живо е свързано чрез Дървото на Живота.

Това е мит за равновесието.

За това, че доброто и злото не са врагове, а части от едно цяло.

За това, че светът е жив организъм, в който всяко същество има място и смисъл.