Прочетох ПЪРВАТА БИБЛИЯ В СВЕТА и ето какво се случи

Ами ако първата съставена християнска Библия изобщо не приличаше на тази, която светът използва днес? Ами ако най-ранната версия на християнството не беше за пророчества, традиции или приемственост... ...а за разкриване на създателя на света като несъвършен, по-нисш бог - и разкриване на по-висш, скрит Отец, от който всъщност произлиза Исус? В този документален филм отварям първата в света християнска Библия - съставена от Маркион, човекът, когото ранните църковни лидери наричаха „първородният на Сатана“. Не защото е бил зъл... ...а защото е видял нещо в писанията, което е заплашвало цялата основа на християнството. Това е историята, която Църквата се е опитала да погребе: Библия, по-стара от Новия завет. Евангелие, в което Исус пристига не като изпълнение на пророчеството, а като космически натрапник, нахлуващ в затворнически свят. Вселена, управлявана от демиургичен създател, пълен със закони, наказания, насилие и съд. И по-висш, непознат Бог на чистата милост - разкрит само от Исус. Колкото по-дълбоко се задълбочавате, толкова по-силно ви удря. Това не е преосмисляне. Това не е метафора. Това е версията на християнството, съществувала преди официалната Библия. И тя разкрива разделението, което Църквата се е опитвала да скрие векове наред. Ако някога сте чувствали, че има нещо „нередно“ в Стария завет... Ако сте се чудили защо Исус противоречи на Закона... Ако сте усещали напрежението между Бога на насилието и Бога на състраданието... Това видео ще промени всичко, което сте си мислили, че знаете. Отворете ума си. Забравете разказа, на който сте били учени. Това е християнството преди редакциите – преди съборите – преди канона. Това е забраненият произход на Библията. Останете до края. Последното откровение ще ви удари по-силно от всичко преди него.

 ПРОЧЕТОХ ПЪРВАТА БИБЛИЯ В СВЕТА – И СВЕТЪТ, КОЙТО ПОЗНАВАХ, СЕ РАЗПАДНА

Когато за първи път докоснах страниците на онова, което мнозина наричат първата християнска Библия, не очаквах нищо повече от историческо любопитство. Но още с първите редове разбрах, че това не е книга. Това е разлом. Пукнатина в самата основа на света, през която започва да приижда светлина, толкова различна от всичко, което традицията е оставила след себе си, че човек не може да остане същият. Това не беше познатото християнство. Не беше онзи разказ, който векове наред е бил поднасян като единствената истина. Това беше нещо по-древно, по-сурово, по-опасно. Това беше християнството преди редакциите, преди съборите, преди канона. Християнството, което е било изтрито, защото е било твърде разрушително, за да бъде позволено да живее.

Маркион – човекът, когото ранните църковни отци са наричали „първородният на Сатана“ – не е бил еретик в обичайния смисъл. Той е бил читател. Читател, който е видял нещо в текстовете, което никой не е искал да бъде видяно. Той е съставил първата Библия, не за да създаде нова религия, а за да извади наяве разлома, който винаги е бил там. Разлом между два бога. Разлом между два свята. Разлом между две истини, които никога не е трябвало да се срещат.

Колкото по-дълбоко навлизах в текста, толкова по-ясно ставаше: това не беше история за изпълнение на пророчества. Не беше история за приемственост. Не беше история за закон. Това беше история за сблъсък. За нахлуване. За космическа интервенция в свят, управляван от създател, който не е върховният Бог, а само негово бледо отражение. Създател, който е построил материята като затвор, а не като дом. Създател, който е изисквал покорство, защото самият той е бил ограничен. Създател, който е управлявал чрез страх, наказание и кръв.

Исус, в тази древна версия, не идва като продължение на Стария завет. Той идва като негово отрицание. Като пробив в стените на света. Като пратеник от по-висш, непознат Отец, който няма нищо общо със законите, заповедите и насилието на демиурга. Исус не идва да изпълни пророчества. Той идва да ги прекъсне. Не идва да потвърди закона. Идва да го разруши. Не идва да укрепи света. Идва да го отвори.

Колкото повече четях, толкова по-силно усещах напрежението, което винаги е било там, но никога не е било назовавано. Защо Богът на Стария завет е бог на войни, наказания и кръв, а Исус говори за милост, прошка и свобода? Защо единият изисква страх, а другият – любов? Защо единият строи граници, а другият ги разрушава? Маркион е видял това. И е направил немислимото: отделил е двата разказа. Два бога. Два свята. Две истини.

И тогава всичко се промени.

В тази първа Библия Исус не е част от системата. Той е нарушителят. Той е онзи, който идва отвън, за да освободи пленниците на един свят, който не е техният истински дом. Той е пратеник на непознатия Бог – Бог, който не наказва, не изисква, не заповядва. Бог, който не е създал материята, а е изпратил светлина в нея, за да я пробуди. Бог, който не се нуждае от храмове, ритуали и жертви, защото не се храни със страх. Бог, който е бил скрит, защото разкриването му би разрушило цялата структура на властта.

И тогава разбрах защо тази Библия е била погребана. Не защото е била лъжа. А защото е била опасна. Опасна за онези, които са изградили света върху идеята за един-единствен бог, който управлява чрез закон. Опасна за онези, които са превърнали страха в инструмент. Опасна за онези, които са искали да държат хората в рамките на един разказ, който не допуска въпроси.

Но когато прочетеш първата Библия, въпросите идват сами. И те не са малки. Те не са удобни. Те не са безопасни. Те са въпроси, които разклащат основите на всичко, което си мислил, че знаеш. Кой е създателят на света? Кой е истинският Бог? Кой е Исус? И защо разказът, който сме наследили, изглежда толкова внимателно подреден, толкова прецизно редактиран, толкова старателно изгладен?

Колкото повече четях, толкова по-силно усещах, че това не е просто древен текст. Това е огледало. Огледало, което показва не света, който ни е бил даден, а света, който е бил скрит. Огледало, което разкрива не боговете, които сме били научени да почитаме, а боговете, които са стояли зад завесата. Огледало, което не предлага утеха, а пробуждане.

И когато затворих книгата, разбрах едно: няма връщане назад. Защото веднъж щом видиш разлома, не можеш да се преструваш, че го няма. Веднъж щом видиш светлината, която прониква през него, не можеш да се върнеш в тъмнината. Веднъж щом прочетеш първата Библия, разбираш, че историята, която си знаел, е само една от многото. И че истината не е в това, което е било позволено да остане. Истината е в това, което е било забранено.