ТОВА НЕ Е ПАСТА ЗА ЗЪБИ – ТОВА Е ЕЖЕДНЕВНА ХИМИЯ, КОЯТО ВЛИЗА В УСТАТА, ПОПИВА В ТЯЛОТО И СЕ НАТРУПВА, ДОКАТО МИСЛИТЕ, ЧЕ ПРОСТО СИ МИЕТЕ ЗЪБИТЕ

Всеки ден, без да се замисляте, стискате тубичката, изстисквате бяла или цветна лента, слагате я в устата си и започвате да търкате, докато пяната се разлива навсякъде. Учили са ви, че пяната означава чистота, че ментолът означава свежест, че лъскавата тубичка означава здраве, че рекламата означава истина, че усмивката в огледалото означава безопасност. Но никой не ви е казал, че това, което наричате „паста за зъби“, е смес от вещества, които не са създадени за вашето тяло, а за удобството на индустрията – да траят години, да се пенят много, да миришат силно, да изглеждат красиво и да ви карат да вярвате, че без тях не можете.

Вътре има синтетичен флуорид, който не е същият като естествения флуор в природата, а химично съединение, което се добавя, за да втвърдява емайла, но в по-големи количества може да натовари организма и да наруши минералния баланс. Има абразиви – микроскопични частици, които търкат емайла, изтъняват го, надраскват го и правят зъбите по-чувствителни, докато вие си мислите, че ги „полирате“. Има консерванти, които удължават живота на пастата, но не удължават вашия – те са там, за да не се разваля продуктът, но тялото ви трябва да ги обработи. Има пенообразуватели – промишлени вещества, използвани и в препарати за съдове, за подове, за текстил, които създават усещането за „работеща паста“, но нямат нищо общо с хигиената. Има ароматизатори, които имитират ментол, мента, евкалипт, но са синтетични молекули, които мозъкът разпознава като „свежест“, а тялото – като чуждо вещество.

Казват ви, че не ги поглъщате. Но устата не е затворена система. Устната лигавица е една от най-пропускливите тъкани в тялото. Всичко, което стои в устата ви две-три минути, започва да се абсорбира. Не всичко, но достатъчно. Достатъчно, за да достигне до кръвта. Достатъчно, за да достигне до нервната система. Достатъчно, за да достигне до червата. Достатъчно, за да наруши микробиотата. Достатъчно, за да се натрупва ден след ден, година след година, докато вие си мислите, че просто си миете зъбите.

Докато се усмихвате в огледалото, вашата нервна система плаща цената. Ментолът, който ви дава „свежест“, е стимулант, който заблуждава мозъка. Пяната, която ви дава „удовлетворение“, е химична реакция, която няма нищо общо с чистотата. Ароматите, които ви дават „приятен вкус“, са молекули, които мозъкът разпознава като „ментол“, но тялото разпознава като натоварване. Чревната микробиота – онзи невидим свят, който контролира имунитета, настроението, храносмилането – реагира на всяка капка химия, която преминава през устата. Естественият баланс – онзи фин механизъм, който поддържа тялото в хармония – се нарушава от ежедневната доза вещества, които не са част от природата.

Това не е хигиена. Това е навик. Навик, който е създаден така, че да изглежда като здраве. Навик, който е толкова дълбоко вкоренен, че никой не го поставя под въпрос. Навик, който се повтаря два пъти на ден, всеки ден, цял живот. Навик, който изглежда невинен, но е химичен. Навик, който изглежда полезен, но е индустриален. Навик, който изглежда безопасен, но е натрупващ се. Навик, който не убива бързо. Навик, който убива бавно.