СЪВРЕМЕННИТЕ СЛАДКИШИ, КРЕМОВЕ И „ПЛОДОВИ“ ИЗКУШЕНИЯ – ЦВЕТНА ИЛЮЗИЯ, ХИМИЧНА РЕАЛНОСТ И НЕВИДИМИТЕ ВЕЩЕСТВА, КОИТО СЕ НАТРУПВАТ В ТЯЛОТО, ДОКАТО МИСЛИМ, ЧЕ ХАПВАМЕ НЕЩО НЕВИННО

Днешният свят е пълен с изкушения – сладкиши, кремове, торти, пасти, десерти, кремчета, глазури, пълнежи, цветни топинги, „плодови“ кремове, „ягодови“ мусове, „малинови“ пълнежи, „киви“ кремове, „черешови“ глазури, „портокалови“ кремове, „лимонови“ десерти. На панаири, по сергии, в сладкарници, по витрини, в магазини, по щандове, в молове, по улиците – навсякъде има цветни, ярки, блестящи сладки изкушения, които изглеждат като направени от истински плодове. Но истината е, че в повечето случаи това, което изглежда като плод, няма нищо общо с плода. Това, което изглежда като ягода, не е ягода. Това, което изглежда като малина, не е малина. Това, което изглежда като киви, не е киви. Това, което изглежда като череша, не е череша. Това са оцветители, ароматизатори, сгъстители, стабилизатори, желатини, растителни мазнини, глюкозни сиропи и химични смеси, които създават илюзията за плод, но не съдържат истински плод.

Съвременните кремове, които се използват в сладкишите, често са направени от растителни мазнини, хидрогенирани масла, стабилизатори, сгъстители, ароматизатори и оцветители. Те изглеждат пухкави, кремообразни, нежни, но това е резултат от химични процеси, не от мляко или плод. Растителните мазнини са евтини, трайни, стабилни, но са тежки за храносмилане. Те могат да се натрупват в организма, да предизвикват възпаления, да натоварват черния дроб. Стабилизаторите правят крема „стегнат“, сгъстителите го правят „плътен“, ароматизаторите му придават „вкус“, оцветителите му придават „цвят“. Но нито едно от тези вещества не е плод.

Ягодовият крем, който изглежда розов, е розов заради оцветител. Малиновият крем, който изглежда ярко червен, е червен заради багрило. Киви кремът, който е зелен, е зелен заради синтетичен пигмент. Черешовият крем, който е тъмночервен, е тъмен заради химичен оцветител. Ароматът на ягода идва от химична формула, която имитира мириса на ягода. Ароматът на малина идва от лабораторен аромат. Ароматът на портокал идва от синтетично масло. Това не са плодове. Това са химични молекули, които мозъкът разпознава като „плод“, но тялото разпознава като чуждо вещество.

На панаири, по сергии, по улични щандове, в сладкарски павилиони, в молове – цветните сладкиши са направени да привличат окото. Ярко розови кремове, зелени кремове, жълти кремове, оранжеви кремове, лилави кремове. Те изглеждат „весели“, „апетитни“, „плодови“, но това е визуална измама. Истинските плодове не са толкова ярки. Истинските плодови кремове не са толкова наситени. Истинските плодови десерти не блестят като пластмаса. Това, което виждаме, е резултат от оцветители, които могат да предизвикат алергии, раздразнителност, главоболие, кожни реакции, натоварване на черния дроб.

Ароматите, които се използват, за да направят крема „плодов“, също са синтетични. Те могат да раздразнят стомаха, да натоварят черния дроб, да предизвикат възпаления. Те могат да доведат до умора, нервност, главоболие. Те могат да нарушат хормоналния баланс. Те могат да объркат вкусовите рецептори, така че човек да започне да предпочита изкуствени вкусове пред истински плодове.

Глюкозо-фруктозният сироп, който се използва в повечето сладкиши, е евтин подсладител, който натоварва панкреаса. Той може да доведе до резки спадове в енергията, умора, подуване, раздразнителност. Той не е плодова захар. Той е индустриална захар. Той се усвоява бързо, но натоварва организма.

Желатините и сгъстителите, които се използват, за да направят крема „стегнат“, могат да предизвикат подуване, тежест, газове. Те не са част от плода. Те са част от индустрията. Те се добавят, за да изглежда кремът „перфектен“, но всъщност го правят по-труден за храносмилане.

И най-важното – тези кремове почти никога не съдържат истински плод. Ако съдържат, това е в микроскопични количества – 0.1%, 0.5%, понякога 1%. Това е толкова малко, че няма никаква хранителна стойност. Това е само маркетинг. Истинският плод е заменен от химия.

Същото важи и за „фрешовете“, които се продават на панаири, сергии, улични щандове. Много от тях не са истински фрешове. Те са смеси от вода, оцветители, ароматизатори, подсладители и киселини. Те изглеждат като портокалов сок, но са оранжеви заради багрило. Те миришат на лимон, но това е ароматизатор. Те имат вкус на малина, но това е химия. Те изглеждат като киви, но това е зелен пигмент. Това не е фреш. Това е напитка, която прилича на фреш, но е направена от прах.

Когато човек пие тези напитки или яде тези сладкиши, той поема химия. Черният дроб трябва да обработи оцветителите. Панкреасът трябва да обработи подсладителите. Стомахът трябва да се справи с киселините. Червата трябва да се борят със стабилизаторите. И всичко това се случва, докато човек мисли, че хапва „нещо плодово“.

Тези храни могат да доведат до подуване, киселини, тежест, болки, умора, главоболие, раздразнителност, проблеми със съня, кожни реакции. Те могат да нарушат хормоналния баланс, да отслабят имунитета, да натоварят черния дроб. Те могат да предизвикат зависимост към сладкия вкус. Те могат да объркат вкусовите рецептори, така че човек да спре да усеща истинския вкус на плодовете.

И докато всичко това се случва вътре в организма, отвън изглежда като нещо напълно нормално – „една паста“, „една тортичка“, „един крем“, „един фреш“. Но истината е, че това е една от най-химичните храни, които човек може да консумира. Тя изглежда плодова, но е изкуствена. Изглежда вкусна, но е тежка. Изглежда безобидна, но организмът плаща цената.