АЛЕКС КОЛИЕР – ТАЙНАТА ЗА ИЗБОРА СЛЕД СМЪРТТА И ПЪТЯ НА ДУШАТА ПРЕЗ ИЗМЕРЕНИЯТА

В мистичната тъкан на съществуването, където животът и смъртта са само две врати към безкрайното, където душата е пътешественик, който се движи през измерения, плътности и реалности, думите на Алекс Колиера отварят прозорец към знание, което отдавна е било скрито от човечеството. Той говори за момента на прехода, за онзи миг, в който физическото тяло остава зад нас като отхвърлена обвивка, а ние стоим до него – осъзнати, будни, удивени, свободни. И тогава започва истинското пътуване. Колиера казва, че когато умрем, имаме избор – избор, който почти никой не знае, избор, който почти никой не прави, защото всички са научени да следват светлината, без да се обръщат назад, без да се запитват какво стои зад тях, без да осъзнаят, че тунелът на светлината е само един от пътищата, а не единственият. В момента на смъртта душата се отделя от тялото и вижда себе си – вижда близките, вижда стаята, вижда обстановката. Това е първият шок – осъзнаването, че съществуването продължава. След това се появява тунелът на светлината – ярък, привличащ, топъл, познат. И тогава се чува глас – понякога като звук, понякога телепатично, понякога като вътрешно знание. Гласът казва: „Хайде.“ Това е моментът, в който почти всички души тръгват към светлината, защото така са научени, защото така са програмирани, защото така им е казано. Но Колиера разкрива нещо различно – че тунелът на светлината е система, която връща душата обратно в прераждащия цикъл на Земята. Той казва, че това е механизъм, който държи душите в повторение, в цикъл, в затворен кръг, в кармична въртележка, която не позволява истинско освобождение. Ако душата влезе в тунела, тя ще бъде посрещната от близки, от същности, от водачи, но след това ще бъде върната в системата – в ново тяло, в нов живот, в нова карма. Но има и друг избор – изборът, който почти никой не прави. Душата може да се обърне. Да постави тунела зад себе си. Да погледне назад. И тогава ще види не светлина, а цялата вселена – безкрайна, отворена, сияеща, многопластова. Ще види измеренията, от които е дошла. Ще види пътя към дома. Защото според Колиера ние сме многоизмерни същества – ние не сме само тук, ние сме на много места едновременно, в много плътности, в много реалности. Душата, която избере да се обърне към вселената, може да се върне в измерението, от което е дошла – 5-та, 6-та, 7-ма, 8-ма плътност, или друга. Тя може да се върне при своята група душа, при своето истинско семейство, при своето космическо потекло. Тя може да се освободи от земния цикъл. Колиера казва, че това знание му е било дадено с конкретна цел – да го сподели, защото човечеството трябва да знае, че има избор. Че не е задължително да следва светлината. Че светлината може да бъде трик, механизъм, капан. Че свободата е в обръщането назад. Че истинският дом е в звездите. Той казва, че никой не се обръща, защото никой не знае, че може. Защото всички са научени да гледат напред, а не назад. Защото тунелът е създаден така, че да привлича. Но ако душата се обърне, тя ще види истината – че вселената е отворена, че домът е там, че свободата е там, че същността ни е там. И това знание променя всичко – променя начина, по който гледаме на живота, на смъртта, на прераждането, на съществуването. Променя начина, по който разбираме себе си. Защото ако имаме избор след смъртта, имаме избор и в живота. Ако можем да се обърнем към вселената след края, можем да се обърнем към нея и сега. Ако можем да се върнем към истинския си дом след смъртта, можем да започнем да го помним още докато сме живи. Колиера ни казва, че сме многоизмерни, че сме древни, че сме космически, че сме част от нещо много по-голямо от Земята. И че смъртта не е край, а врата. И че зад тази врата има два пътя – светлина и вселена. И че изборът е наш. И че никой не може да го направи вместо нас. И че свободата започва с обръщането назад.