СИЛАТА НА ЧОВЕШКОТО ЕДИНСТВО И ПРОБУЖДАНЕТО СРЕЩУ РАЗДЕЛЕНИЕТО

Няма значение каква е вярата, расата, произходът или материалното състояние на човека, няма значение дали е богат или беден, образован или необразован, защото отвъд всички тези външни определения стои една и съща същност – човешкото същество което диша, мисли, чувства, страда, обича и търси свобода. Въпреки това през вековете са ни учили да се делим, да се противопоставяме, да се мразим заради религия, раса, националност, идеология, култура, език, традиции и идентичност, докато онези които държат властта остават над хаоса и наблюдават как хората се борят помежду си вместо да поставят под въпрос самата система която ги контролира. Разделението е най‑старият инструмент за управление, защото когато хората се карат помежду си, когато се обвиняват, когато се нападат заради различията си, те хабят силата си в конфликти които не водят до нищо, докато властимащите разширяват влиянието си, ограничават свободите, манипулират страховете, променят законите така че да обслужват собствените си интереси и убеждават обществото че подчинението е цената на сигурността. Хората спорят за религия, докато властта използва религията като инструмент за контрол; хората спорят за раса, докато властта използва расата като средство за разделение; хората спорят за идеология, докато властта използва идеологията като начин да държи вниманието далеч от истинските проблеми; хората спорят за идентичност, докато властта използва идентичността като поле за манипулация. Така се създава свят в който човекът е насочен да вижда враг в другия човек, а не в онези които печелят от неговото объркване. Когато хората се карат заради различията си, те не забелязват как правителствата разширяват властта си, как корпорациите придобиват контрол над ресурсите, как законите се променят така че да ограничат свободата, как медиите внушават страх, как системата се затяга, как наблюдението се увеличава, как личното пространство се свива, как свободата се превръща в привилегия която може да бъде отнета при първото несъгласие. Вашият бог няма да слезе, за да премахне тиранията вместо вас, защото свободата не е подарък, а състояние на съзнанието което изисква действие, осъзнаване и отказ да предадете ума, достойнството и правата си на каквато и да е власт изискваща пълно подчинение. Молитвите сами по себе си няма да защитят свободата ви, ако вие не сте готови да я защитите чрез отказ от страх, отказ от покорство и отказ да приемете че някой има право да определя вашата стойност, вашия живот, вашите мисли и вашето бъдеще. Истинският враг никога не е човекът до вас, не е вашият съсед, не е човекът от друга религия, не е човекът от друга раса, не е човекът с различни убеждения или различен социален статус, защото той е също толкова подвластен на системата колкото и вие. Истинският враг е самата тирания, злоупотребата с власт, механизмът който превръща хората в поданици, а свободата в привилегия която може да бъде отнета при първото несъгласие. Тиранията не идва внезапно, тя се изгражда бавно чрез страх, чрез разделение, чрез пропаганда, чрез внушения че другият човек е заплаха, че различието е опасност, че свободата е риск, че подчинението е безопасност. Така хората започват да се страхуват един от друг, да се подозира, да се обвиняват, да се разделят на групи, да се затварят в идеологични капсули, да се превръщат в защитници на собствената си идентичност вместо в защитници на собствената си свобода. Когато човек се страхува от другия човек, той не забелязва онзи който го кара да се страхува. Когато човек се кара с другия човек, той не забелязва онзи който печели от неговата караница. Когато човек се бори с другия човек, той не забелязва онзи който го насочва към тази борба. Спрете да се борите помежду си, защото докато се борите помежду си, вие не виждате онези които печелят от вашия конфликт. Спрете да им позволявате да избират враговете ви вместо вас, защото когато врагът бъде посочен отвън, това означава че истинският враг се крие зад завесата. В момента в който хората осъзнаят кой печели от тяхното разделение, машината за контрол започва да се пропуква, защото тя съществува само докато хората вярват че са различни, че са противопоставени, че са врагове един на друг. Когато хората осъзнаят че са едно, че са част от един и същ човешки вид, че имат една и съща нужда от свобода, че имат една и съща болка, една и съща надежда, една и съща сила, тогава тиранията губи най‑важното си оръжие – разделението. А когато разделението изчезне, властта която се храни от него започва да се разпада, защото няма как да контролира хора които вече не се страхуват един от друг, а се подкрепят, осъзнават и действат като единен жив организъм.