Господарят На Планините Ни Наблюдаваше – Експедиция От 1991 Г. По Стъпките На Групата Дятлов 

Печално известният поход на групата Дятлов в планините на Свердловска област се провежда през 1959 г. През февруари студенти от Уралския политехнически институт „С. М. Киров“ тръгват в Уралските планини по труден маршрут от трета категория и макар групата да е участвала в различни преходи преди това, а самият Игор Дятлов да е завършил успешно множество маршрути, съдбата им поднася изпитание, което никой от тях не успява да преодолее. В десетилетията след инцидента са изказани множество хипотези и стотици изследователи посещават мястото на трагедията в търсене на улики за нейните причини, като официалната версия обвинява природни бедствия, неочаквана снежна буря, заляла лагера и околността, както и лавина, която лишава групата от единствения им подслон, а в крайна сметка туристите не успяват да координират действията си и, ранени и дезориентирани, не успяват да оцелеят в суровите условия на Уралските планини. През 1991 г. група изследователи, водени от Павел Миронов, пътуват до Свердловска област с цел да проследят същия маршрут, по който са пътували студентите през 1959 г., като прекарват безброй дни и нощи в изучаване на различни източници и в крайна сметка успяват да реконструират експедицията на групата Дятлов почти час по час. Те решават да извървят маршрута през лятото, защото зимният преход изисква много екипировка и може би не са били достатъчно подготвени, а лятото е по-лесно, по-достъпно и по-безопасно, като по маршрута има три селища, откъдето могат да си набавят вода, докато през зимата снегът се топи в гърнето и осигурява необходимото количество, а през лятото или пият от потоци, или се запасяват в селища, използвайки и двата варианта. Най-интересното се случва на петия ден от пътуването, защото освен този епизод нищо необичайно или невероятно не се случва с групата на Миронов, която успешно завършва целия маршрут, посещава известния проход Дятлов, изкачва се до върха Холат Сяхл и се връща благополучно, но случилото се вечерта на петия ден оставя трайно впечатление у членовете на експедицията. Първо, докато преминава през гора, един от пътешествениците забелязва с крайчеца на окото си голямо тъмно същество, проблясващо сред дърветата, спира, повиква останалите и всички се взират по-дълбоко в гората, но не виждат нищо и продължават, след което чуват вой, рев или нещо средно, идващо от посоката, в която вероятно е отишло съществото, а за щастие пътят води по-далеч от това място и пътешествениците просто ускоряват крачка и побързват да се отдалечат на безопасно разстояние. Минават три часа от инцидента и е време да опънат палатките, вечерта е в разгара си, правят огнище в една дупка, опъват палатките и започват да приготвят вечеря на лагера, всичко е наред, но има усещане за чуждо присъствие, шумолене на храсти, допълнително шумолене, хрущене на чупещи се клони, всичко това е леко обезпокоително, защото в дълбините на гората винаги има източник на звук, но тези, които често се разхождат из гората, лесно различават фоновите познати звуци от подозрителните, които издават нечие присъствие. След вечеря туристите бавно започват да се приготвят за лягане, някои четат книга, други седят край огъня и обсъждат плановете за утре, по-уморените вече дремват в спалните си чували в палатките, когато изведнъж същият рев се чува съвсем близо до лагера, един от туристите бързо грабва фенерче и го насочва към дърветата, откъдето идва звукът. Там има някакво същество, високо, тъмно и рошаво, в началото дори си мислят, че е мечка, изправена на задните си крака, затова Павел Миронов грабва ръчна сигнална ракета и е готов да я запали, другите надничат от палатките си, но ревът не звучи като на мечка, а е по-скоро гърлен, много необичаен. Господарят на планините наблюдава групата на Миронов. До сутринта този звяр, или беше звяр, се скита близо до лагера, ръмжи и дими, но не се показва от храстите, може би огънят го задържа, във всеки случай пътешествениците не очакват нищо добро от него и не могат да спят онази нощ, а рано сутринта съществото си тръгва, крещейки дълго време, докато се отдалечава от лагера, туристите се редуват да спят сутринта, за да си осигурят минимално количество енергия за останалата част от пътуването си, тръгват около обяд и не срещат отново мистериозното местно същество по време на целия преход на групата Дятлов. Кой би могъл да бъде това, питат се всички, а народите, живеещи тук, имат свое обяснение, Господарят на гората или планините, или на криптозоологически език Йети, като ловци манси и ханти понякога го срещат, а виковете му често се чуват в планините, а в местния фолклор това същество най-често се появява като спасител на заблудили се пътешественици, катерачи и туристи, както и на деца, които от любопитство са се осмелили да се впуснат в горския гъсталак. И така, този обитател се смята за положителен герой, но групата туристи, водени от Павел Миронов, сериозно се уплашва, а местните обясняват това поведение, като казват, че посещават свещени места и че на външни лица е забранено да влизат в определени зони, за да не разгневят духа, Господаря на планините.