СИНДРОМЪТ НА КАПГРА И ПОДМЕНЕНИТЕ ЛИЧНОСТИ: КОГАТО СВЕТЪТ СЕ ПРЕПИСВА, А ХОРАТА СЕ ЗАМЕНЯТ

Синдромът на Капгра е наименованието на състояние, при което човек се убеждава, че някой негов близък е бил заменен от идентичен самозванец. Психиатрията обаче обикновено класифицира това убеждение като налудност, свързана с процесите на разпознаване, усещането за познатост и емоционалната обработка на информация в мозъка. Това, което прави диагнозата толкова необичайна, е изключителната конкретика на твърдението. В понеделник писах за вероятността на хора от предходната цивилизация да са били давани напълно нови самоличности след унищожаването на Тартария и Стария свят. Ако някой починел, друг човек с подобна възраст и външен вид можел да приеме неговата самоличност, позволявайки името на покойника да продължи да фигурира в официалните регистри. Без снимки, пръстови отпечатъци, централизирани бази данни или съвременни системи за идентификация, доказването на подобна подмяна би било изключително трудно. Случаите с кърмачета предоставяли още по-лесна възможност в периоди, когато детската смъртност оставала изключително висока в много общности. Ако новородено починело малко след раждането, друго бебе можело да бъде прието в семейството и отгледано под името на починалото дете. Енорийските регистри, записите за кръщене и семейната документация можели да съхранят тази самоличност през целия живот, без да разкрият случилото се. Същият модел става още по-значим, когато се вземе предвид човешкото клониране, тема, която разгледах подробно в книгата Rise of the Clones: The Cabbage Patch Babies. Тя изследва откога може би съществува клонирането и до каква степен технологията може да е напреднала отвъд онова, което е показано на обществеността. Ако са били създавани генетично идентични копия, само външният вид никога не би могъл да докаже, че даден човек е наистина оригиналната личност. Следователно някой, който познава добре въпросния човек, би могъл да забележи разлики, които случайни познати никога не биха уловили при обикновен контакт. Промени в речта, реакциите, предпочитанията, спомените, навиците или характерните жестове може да изглеждат незначителни поотделно, но стават много по-очевидни, когато се проявят едновременно. Именно тук синдромът на Капгра става особено обезпокоителен, тъй като тази диагноза вече съществува за хора, твърдящи, че техен близък е заменен от самозванец. Подобна категория не се е появила вследствие на един-единствен изолиран случай с необичаен пациент, а въз основа на модел, повтарящ се достатъчно често, за да бъде разпознат и класифициран от лекарите. Веднъж щом човек получи този етикет, последващите му наблюдения могат да бъдат отхвърлени като плод на налудност, без никой сериозно да провери дали те са били точни. Ако действително са се случвали многократни подмени, психиатричната диагноза би предоставила изключително ефективен метод за дискредитиране на хората, които са ги разпознали. Подмяната на историческата идентичност, оцелелите от Стария свят и човешкото клониране – всичко това е обезпокоително близо до състояние, чиято същност се гради именно върху убеждението, че някой познат човек е бил подменен.

С най-добри пожелания, Гай Андерсън – автор